Решение № 6027 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2020 г.

Решение № 6027 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационa жалба на Б. Василев чрез адв. Василев против решение № 7472 от 02.12.2019 г., постановено по адм. д. № 9864/2019 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Б. Василев срещу заповед № ДС- 20 - 00006 от 08.07.2019 г., на Областния управител на Област София, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя и да се предаде на МВР имот - частна държавна собственост, а именно – апартамент [жилищен адрес] и е осъден жалбоподателят да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е несправедливо и незаконосъобразно, било постановено без анализ на факти и обстоятелства, които са били от значение за правилното разрешаване на казуса. На следващо място твърди, че му се полага предоставянето на право на пожизнен наем на процесния имот. Иска да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски за съдебното производство. Ответникът - Областният управител на Област София чрез юрисконсулт Петков изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делто. Ответникът - Министрество на вътрешните работи, не взема становище по касационната жалба, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител. Ответникът – Л. Борисова, не взема становище по касационната жалба, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При издаването на съдебното решение първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което прима че решението се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от доказателствата по делото е установено безспорно наличието на комулативните изисквания по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на държавен имот. Приел е, че от заповедта е ясно, че кастора държи без правно основание от вещен или облигационен характер. Приема за безспорно, въз основа на доказателствата по делото, че Б. Василев е държал спорния имот на основание договор за наем с рег. №Н-КС-3497 от 1996 г., сключен между Б. Василев и Управление "ТИЛ" към МВР въз основа на заповед № С-142/03.10.1995 г. Този договор е бил едностранно прекратен от наемодателя на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 от ЗДС, а именно поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище и с писмо рег. № ДС-16363 от 04.04.2014 г. той е бил уведомен. От момента на получаване на това уведомление, имота се е държал без правно основание. АССГ е приел, че е налице основанието по чл. 80, ал. 1 от ЗДС, а именно, че имота се владее без основание. Установи е, че спорният въпрос относно пожизненото право за ползване на жилището е също разрешен, тъй като съгласно § 65, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД към ЗДС (ДВ, бр. 87/2010 г.) лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища имат право да ги ползват пожизнено, само ако отговарят на условията, посочени в т. 1-4. Възпроизвел е установеното вече, че жалбоподателя Б. Василев не е отговарял на условията на т. 4 от разпоредбата, защото общият годишен доход на наемателя и членовете на семейството му са надвишавали 24 минимални работни заплати в страната. Поради което всички спорове, отново поставени от наемателя и пред настоящата инстанция са били вече разрешени и не подлежат отново на обсъждане. Единственият спорен по настоящето дело въпрос е дали се ползва на правно основание или не и даденият от първата инстанция подробен отговор е правилен. Решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен извода на АССГ за наличието на комулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и доказателства по делто. Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания на издадения административен акт. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени доказателства. В оспорената пред него заповед се съдържат мотиви и фактически основания за нейното издаване, и коректно е посочено правно основание за издаването й – чл. 80 от ЗДС. В касационната жалба не се излагат никакви различни доводи или правни твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. При този изход на правния спор е основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция. Претенцията е за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение