Решение № 5813 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2008 г.

Решение № 5813 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Производството е по касационната жалба на Димо Бойчев Бойчев и Дария Бойчева-Серакова против допълнително решение от 29.04.2008 г. по адм. д. № 2369/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Оплакването е, че съдът е следвало да уважи молбата за допълване на решение като съдът се произнесе по същество по направеното искане пред административния орган. Собствеността върху мазетата трябва да бъде възстановена, защото къщата е одържавена и същите съществуват в обема й. Ответната страна областният управител на област София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу допълнителното решение. Така е, защото по предмета на искането съдът се е произнесъл. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По жалба на касационните жалбоподатели с влязло в сила съдебно решение от 10.08.2007 г. по адм. д. № 2369/2004 г. по описа на Софийски градски съд, е отменена заповед № 22-033/11.06.2004 г. на областния управител на област София, с която същият се е произнесъл по чл. 6 от ЗОСОИ. Съдът е приел, че с молби вх. № 97/27 от 26.02.2003 г. и № 97/27 от 21.05.2003 г. административният орган е сезиран с искане за отписване на мазета № 2, 5, 6 и 9 от актовите книги за държавна собственост. Вместо да се произнесе по това искане, административният орган е разгледал молбите като искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ и постановил отказ да признае право на обезщетение. Като се е произнесъл по непредявено искане, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която съдът отменил. С допълнителното решение съдът е приел, че се е произнесъл по цялото искане, не са налице пропуски да обсъди доводи и доказателства, а отписването от актовите книги не е дейност, която може да се осъществи по разпореждане на съда. Решението е правилно. Установено е по делото, че предмет на молбите до областния управител не е искане за издаване на индивидуален административен акт по реда на ЗОСОИ , а за извършване на административна дейност - отписване от актови книги, която при действието на ЗАП (отм.) представлява техническа вътрешно-служебна дейност. Поради това и при субсидиарно прилагане на чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) вр. с правомощието на съда на чл. 42 от ЗАП (отм.) съдът е отменил отказа на областния управител като постановен по непредявено искане. Неправилно е искането от страна на касаторите съдът да се произнесе по същество по чл. 42, ал. 2 от ЗАП (отм.), което е възможно само в случаите, при които въпросът не е предоставен на преценката на административния орган. Извън случая по чл. 42, ал. 2 от ЗАП (отм.), както и когато естеството на акта не позволява прилагането на посочената алинея, съдът отменя индивидуалния административен акт и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган за разрешаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Но правомощията на съда по чл. 42 от ЗАП (отм.) са уредени само при обжалване на индивидуален административен акт. Съдът не може да замести воля на административния орган в този случай, тъй като отписването на актовите книги при действието на ЗАП не е индивидуален административен акт. Не може и да върне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на правната норма, защото административното производство не е по издаване на индивидуален административен акт. Като е отхвърлил молбата за допълване на съдебното решение, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III-то отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК