Решение № 4206 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15631/2009 г.

Решение № 4206 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15631/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Мохамед Мохсен Абра - гражданин на Ирак, срещу решение № 13222 от 6.11.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 8327/2009 г. В жалбата, в съдебно заседание и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли петчленния състав на ВАС да се отмени обжалваното решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Ответникът - Държавна агенция за бежанците /ДАП/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кулинова, която пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 13222 от 6.11.2009 г. е отхвърлена жалбата на Мохамед Мохсен Абра - гражданин на Ирак срещу решение № 185 от 29.05.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Мохсен Абра. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По критериите на този текст и обсъдените доказателства, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не може да се приеме, че той изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Освен това съдът е преценил, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като от представената бежанска история не може да обоснове наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, защото липсват данни за реална опасност за живота и личността на жалбоподателя, тъй като причина за напускането на Ирак са мотиви, породени от страха му за извършване на посегателства от роднините на жената, с която е поддържал извънбрачна връзка. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е неправилно. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европа от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съдът, както и административният орган, не са изследвали предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е отказано предоставяне на статут при общо формулиране на липса на основание. Освен това, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 "Елгафаджи срещу Държавния секретар по правосъдието на Холандия" Съдът на Европейските общности в Люксембург в разширен състав по преюдициално запитване е постановил задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително Становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. В този смисъл е и приложената към преписката и приета като доказателство Справка вх. № 51 от 8.01.2008 г. относно Ирак, изготвена от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - отдел "Специализирана информация" при ДАБ, според която по отношение търсещите убежище иракски граждани от Централен и Южен Ирак ВКБООН счита, че имат нужда от международна защита и като цяло не съществува алтернатива за бягство вътре в страната, а относно търсещите убежище иракски граждани от трите северни провинции нуждата от защита следва да се оценява индивидуално, въз основа на определеното в Конвенцията от 1951 г. и спрямо тях ВКБООН приема, че следва да се установи във всеки отделен случай дали съществува възможност за разселване/бягство в провинциите на Централен и Южен Ирак. В процесното № 185 от 29.05.2009 г. на председателя на ДАБ е вписано, че жалбоподателят е роден в гр. Ал Шатра, а в приложения към преписката Протокол за проведено интервю е отразено, че е работил в общинска болница в гр. Зи Кар, в който град е роден в район Ал Гараф, но в жалбата му пред първоинстанционния съд се твърди, че завръщането му в гр. Дейкар застрашава живота и сигурността му. При това положение пред ДАБ и пред тричленния състав на Върховния административен съд е останал неизяснен въпросът от коя точно част на Ирак идва търсещият убежище бежанец за да се установи доколко са налице изискванията на закона за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед наличието на безспорен въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на жалбоподателя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че не е доказал конкретна заплаха за живота и личността му и че не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ . Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган. С оглед изложеното настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и по същество да се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,