Решение № 8489 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2017 г.

Решение № 8489 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 2681/21.04.2017 г., постановено по адм. д. 11175/2016 г. (неточно посочена като 2015 г.) по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде оставено в сила оспорваното пред първата инстанция Решение № Л-4118/10.10.2016 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна "Б. Б." ЕООД, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2681/21.04.2017 г., постановено по адм. д. 11175/2016 г. (неточно посочена като 2015 г.) по описа на АССГ е отменено Решение № Л-4118/10.10.2016 г., издадено от главния директор на ГДИН, в което е посочено, че се предоставя частичен достъп до обществена информация по заявление вх. № ДОИ-22/26.09.2016 г., подадено от "Б. Б." ЕООД. Административният съд е приел, решението е действителен акт, постановен от компетентен орган, но независимо от обозначението, че с него се предоставя частичен достъп, то представлява незаконосъобразен отказ да се предостави цялата искана информация, при който не са изложени мотиви по какъв начин търсената информация засяга интересите на трето лице, включително и относно наличието или не на надделяващ обществен интерес. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка, въз основа на която е достигнал до обосновани правни изводи. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на правен интерес от страна на заявителя да иска достъп до информация, защото той дори не е регистриран като дружество, чийто предмет е насочен за работа в местата за лишаване от свобода. Съгласно трайно установената съдебна практика за подаване на искане за достъп до обществена информация не е необходимо наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес, а е достатъчно заявителят да желае да придобие впечатление от работата на задължения субект чрез получаване на достъп до информацията по чл. 2 от ЗДОИ. В този смисъл не е налице идентичност между нуждата от правен интерес от оспорване на административен акт и интерес от иницииране на производство за достъп до обществена информация по ЗДОИ. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че търсената информация е обществена по своя характер, която е създадена и се съхранява от задължен по чл. 3 от ЗДОИ правен субект. По делото не е доказано, че информацията представлява част от административна процедура или е/ще бъде използвана за издаване на административен акт, респективно вземане на управленско решение. Липсват твърдения и доказателства, че информацията представлява защитена тайна (класифицирана информация). Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е обосновал всичките си правни изводи, включително и решаващия от тях, че при постановяване на отказ за достъп до обществена информация, относима към трето лице, което не е дало съгласие да бъде предоставена, задълженият субект е длъжен да изложи мотиви какви са конкретно интересите на третото лице и по какви причини те налагат да бъдат зачетени пред обществения интерес по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство не е направила и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,