Решение № 3653 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2010 г.

Решение № 3653 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ" чрез процесуален представител Ерджан Мурад против решение № 306 от 19.04.2010 г. на Административен съд София област по адм. дело № 27/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата, изходяща от Изпълнителната агенция срещу Заповед № 605 от 03.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие", с която е одобрено протоколно решение № 1/19.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за Община Драгоман. Поддържат се доводи за неправилността му вследствие наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдът е извел необосновани изводи от доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон като е приел, че определените земеделските земи като такива по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в обжалваното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е извършено при наличие на материалните предпоставки, които са били налице. Спорният въпрос за това дали процесните земи са гори или земеделски земи според определенията в ЗСПЗЗ и Закона за горите /ЗГ/ не е бил разрешен, а безспорно от доказателствата по делото се установява, че тези земи, включени в Картата на възстановената собственост /КВС/ са гори. Подробни съображения се съдържат и в писмено становище. Ответната страна, Областна дирекция "Земеделие" София чрез юрисконсулт Велковски взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна, Министърът на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Филева взема становище за неоснователност на жалбата с подробно становище в писмен вид. Заинтересованата страна Кметът на Община Драгоман взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна, Агенция по геодезия, картография и кадастър не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Установено е, че всички имоти предмет на спора са отразени като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, както и че има разминавания между терените заети с гора и тези, отразени върху картите. В чл. 6 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост е регламентиран редът за създаването й, като за землищата в община Драгоман е създадена и приета такава. Комисията се е съобразила с влязлата в сила КВС и регистъра на имотите към нея, а за Изпълнителна Агенция по горите е съществувала възможност да инициира промени в КВС по реда на Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на КВС при установяване на грешки в нея. В тази насока са верни изводите на съда, че евентуални спорове за собствеността на тези имоти биха могли да бъдат предявявани и разрешени само от гражданските съдилища по общия исков ред, но не и от административния съд. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд като е разгледал по същество жалбата е установил, че заповедта, с която се одобрява оспореното протоколно решение е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, с излагане на фактически и правни основания, като производството по издаването й е протекло при спазване на установените в специалния закон и правилника за приложението му административно производствени правила. Доводите на жалбоподателя се свеждат до твърдения, че процесните имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а представляват гори, поради което неправилно са причислени към имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка е посочил, че за землището на територията на община Драгоман са влезли в сила Планът за земеразделяне и одобрената Карта на възстановената собственост и Комисията се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Не са допуснати противоречия с материалноправни норми, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Основният спор по този вид дела е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Приложимата за тези казуси, вкл. и за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а и пред настоящата определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в законна сила и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с тях и с извлечението от регистъра на имотите към КВС, като е възпроизвела данните в обжалваното решение, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. В административно производство с правно основание чл. 19 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45в и чл. 45г ППЗСПЗЗ не се разглежда въпроса за връщане на държавна гора независимо от нейните размери. Спор за собственост се разрешава по общия исков ред в гражданско производство. С оглед изложеното, решението на Административен съд София област е изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,