Решение № 2514 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2013 г.

Решение № 2514 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от началника на Затвора Стара Загора, срещу решение № 3775 от 04.06.2013 г. по адм. д. № 7975/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 220 от 18.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и е върната преписката на комисията за ново произнасяне съгласно дадените указания. С решението на КЗД е прието за установено, че началникът на затвора в Стара Загора, не е осъществил нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във вр. § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр, по отношение на лишения от свобода Митко Георгиев Харакчиев, въз основа на признак "религия" и са оставени без уважение останалите подадени от него жалби. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че лишеният от свобода изповядва религията "ислям" и че е уведомил администрацията на затвора за това с молба от 16.07.2003 г. Ответникът представя писмен отговор. Комисията за защита от дискриминация не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспореното решение на комисията, съдът е приел, че не е спорно по преписката, че Харакчиев с молба още от 16.07.2003 г. е уведомил затворническата администрация, че изповядва религията "ислям", като е изискал дневният му порцион да бъде съобразен с това и с молба от 20.07.2010 г. е сезирал администрацията за същите обстоятелства. Изложени са мотиви, че комисията е обсъдила рапорт на служителя на затвора до началника на затвора, в който е посочено, че храната, която Харакчиев получава, е същата като храната на всички други лишени от свобода, с оглед на което е приела, че няма неравно третиране на затворника, след като предоставяната му храна е съобразно чл. 84, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, като изключение по чл. 68 от Правилника за предоставяне на диетична храна не е налично, не се доказва на други лица, които са мюсюлмани в същия затвор, да се предоставя различна храна съобразно религията им. По делото е представена като доказателство докладна записка до началника на затвора гр. София, от която е установено, че в затвора в гр. София различно меню получават само лицата, които са на диета, и това меню се утвърждава от лекаря на болницата при затвора, че в затвора в София няма рецептурни книги с мюсюлмански рецепти, а се извършва замяна на свинско месо с пилешко или телешко, като религиозната принадлежност се установява още при постъпването на лицето в съответния затвор. Съдът е приел, че от посоченото писмено доказателство се доказва това, което твърди и жалбоподателят, в каквато връзка са и показанията на свидетеля, че в затвора в София свинското месо се заменя с пилешко или телешко, когато лицето изповядва религията "ислям", т. е. е налице дискриминация - неравностойно третиране, но не по отношение на лица, пребиваващи в същия затвор в Стара Загора, а по отношение на лица, пребиваващи в затвора в София - така, както твърди лицето в жалбите си. Съдът е взел предвид решение от 07.05.2008 г. на СГС по гр. д. № 3258/2006 г. постановено по иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, с което е прието за установено по отношение на други лица, лишени от свобода, пребиваващи във Варненския затвор, че от Министерство на правосъдието е осъществило непряка дискриминация, въз основа на признак "религия", като не е осигурило на лицето храна без свински продукти, като са изложени мотиви, че във Варненския затвор не е налице съобразяване с религията на лицата, за разлика от Софийския централен затвор /СЦЗ/. Съдът се е позовал и на решение на ЕСПЧ по делото Яковски срещу Полша № 17429/06 г., в което е прието, че отказът на затворническата администрация да осигури на лишен от свобода диета, съобразно религиозните му убеждения, представлява намеса на правото му на свобода на религията по чл. 9 от Конвенцията, като в решението е обсъдено това, че е било достатъчно един продукт да се изключи или замени, а не да се иска храната да се обработва по специален начин или да се приготвят специални рецепти. Правилно прието от съда, че е е налице непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. Правилни са изводите на съда, че дискриминацията невинаги е свързана с пряко противоречие с нормативната уредба, а е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране, каквото в случая се установява, третиране от страна на администрацията на затвора Стара Загора по признак "религия". Правилни са изводите, че с оглед на това администрацията е извършила неравно третиране, без значение, че то е съобразено привидно с разпоредбите на ЗИНЗС. В случая не е необходимо да се прави сравнение с това, че лицата в затвора в Стара Загора, изповядващи християнската вяра, приемат храна съобразно своите убеждения, за разлика от тези изповядващи ислям, каквито мотиви е изложил съдът. Достатъчно е, че е установено, че жалбоподателят пред съда, като лице, което е заявило пред затворническата администрация, че изповядва ислям, е неравно третирано със затворниците в гр. София, където при същите обстоятелства се осигурява съответна храна. Без значение е обстоятелството, че Затвора гр. София е специализиран за изпъленние на наказание лишаване от свобода на чужденци, част от които са мюсюлмани. Сочи се от жалбоподателя, че при постъпването си в затвора Стара Загора на 25.02.2002 г. лишеният от свобода не се е определил като мюсюлманин и видно от личната му книжка и проведено на 21.02.2007 г. интервю с него, е заявил, че изповядва християнство и едва в своя жалба № 58 от 30.07.2008 г. декларира, че от 16.07.2003 г. изповядва ислям. Следва да се има предвид, че не подлежи на установяване в производството пред комисията и пред съда дали лишеният от свобода действително изповядва религията ислям, достатъчно е неговото самоопределение и уведомяването за това на затворническата администрация, за да бъде равностойно третиран с лишените от свобода в гр. София. В случая е безспорно, че с молба № 58 от 30.07.2008 г. жалбоподателят пред съда е информирал затворническата администрация, че /от 16.07.2003 г./ изповядва религията "ислям" и се самоопределя като мюсюлманин и че дневният му порцион следва да бъде съобразен с нея. Неоснователни са възраженията, че не съществува законово задължение да се предоставя различна храна, в зависимост от религиозните убеждения. Правото на равно третиране и забрана за дискриминация произтичат от Закона за защита от дискриминация и нормативните актове от по-висок ранг, поради което е без значение обстоятелството, че не е налице нарушение на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, като изключение по чл. 68 от правилника за прилагане на закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение