Решение № 4181 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2008 г.

Решение № 4181 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булмет и ко" ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. Долна баня, Софийска област, представлявано от управителя Николай Василев Бажлеков срещу Решение № 846/16.07.2008 год., постановено от Административен съд - София - град, I-во отделение, 7-ми състав по адм. д. № 4935/2007 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 20062856/25.04.2007 год., издаден от Ирина Алексова - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 1655/03.10.2007 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - гр. София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период от 01.03.2006 год. до 31.03.2006 год. в размер на 26 518 лева, по доставки от "Деметра 2002" ЕООД и "Легия" ЕООД и са начислени лихви в размер на 3639, 05 лева, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената й част следва, че релевираните касационни основания са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба чрез процесуалният си представител в съдебно заседание. Претендира разноски. Излагат се съображения, че не е доказано наличието на реални доставки, произхода на стоката, счетоводни документи във връзка с документалната обоснованост на сделките, изплащане на данъчната основа. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и събраните по делото доказателства, приема следното: Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) № 20062856/25.04.2007 год., издаден от Ирина Алексова - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 1655/03.10.2007 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - гр. София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период от 01.03.2006 год. до 31.03.2006 год. в размер на 26 518 лева, по доставки от "Деметра 2002" ЕООД и "Легия" ЕООД и са начислени лихви в размер на 3639, 05 лева, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ат ЗДДС (отм.), като фактическите констатации са липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставките. Въз основа на тези констатации, изводите, направени от данъчните органи са, че фактурите не отразяват реално данъчно събитие. Административният съд е отхвърлил жалбата като е преценил същата като недоказана и неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Съдът е обсъдил приетото заключение на съдебно -счетоводна експертиза, в което е отразено, че жалбоподателят е преработил закупеното от "Деметра 2002" ЕООД и "Легия" ЕООД количество олово-блок и антимон блок по процесните фактури, като ги е вложил в производството на олово тип 99.99, оловно-калциева сплав и олово-антимонови сплави от различни типове. Произведената продукция била продадена от жалбоподателя, за което били издадени фактури. След проверка в счетоводствата на доставчиците, вещото лице е констатирало, че ДДС по процесните фактури е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчиците, като в заключението са посочени извършените от дружествата счетоводни записвания. Вещото лице е констатирало, че приходите от доставките са осчетоводени в счетоводството на доставчиците. В заключението е направена констатация за извършено плащане на данъчната основа и начисления ДДС по фактурите. По доставките от "Деметра 2002" ЕООД вещото лице е посочило, че данъчната основа е платена по касов път на 01.10.2006 год. и е осчетоводена от доставчика по дебита на сметка 500 "каса в лева". По доставките от "Легия" ЕООД вещото лице е посочило, че данъчната основа е платена по касов път на 26.10.2006 год. и на 27.10.2006 год., за което на експертизата били представени и приложени по делото фискални бонове. Вещото лице е достигнало до извода за наличие на доказателства за произхода на стоките, предмет на фактурите издадени от "Деметра 2002" ЕООД, които били закупени от физически лица и заприходени със складова разписка от 06.03.2006 год. Констатирано е, че доставените от "Легия" ЕООД стоки за закупени от физически лица, за което е представен протокол от 09.01.2006 год. Спорен по делото е въпросът налице ли е реална доставка по процесните фактури, съответно налице ли са доказателства за произходът на стоките и извършено ли е разплащане на данъчната основа по фактурите. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд за липса на доказателства за реални доставки. Обосновани се явяват констатациите за липсата на доказателства за произхода на стоките - олово блок и антимон блок. Съдът правилно е преценил, че представената от жалбоподателя складова разписка № 2462/06.03.2006 год. не съдържа личните данни и подписи на физическите лица, от които са придобити стоките от "Деметра 2002" ЕООД. Т. е. в случая не са налице подписи на лицата, които се твърди, че са продали процесните стоки на дружеството и съответно са получили осчетоводената в счетоводството на доставчика цена. Представената складова разписка не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСч за първичните счетоводни документи, поради което не може да се приеме за годно доказателство за извършена стопанска операция между "Деметра 2002" ЕООД и неиндивидуализирани физически лица. В ревизионното производство не са представени изисканите от доставчика първични счетоводни документи, въз основа на които са направени записванията в счетоводните сметки. Следователно, направените вписвания в счетоводните сметки на доставчика "Деметра 2002" ЕООД не са доказани по основание и не представляват годно доказателства за произхода на процесните стоки. От изложеното, направен е обоснования извод за наличие на основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки по чл. 65, ал. 4, т. 3 , съгласно която органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . По делото не са представени и доказателства за плащане на данъчната основа по фактурите, издадени от "Деметра 2002" ЕООД, което е една от основаните предпоставки за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Жалбоподателят е представил с касационната жалба издадените от доставчика фискални бонове за извършеното плащане по фактурите, но същите са нечетливи. Тези документи обаче не доказват по категоричен начин плащането на данъчната основа по доставките от "Деметра 2002" ЕООД, тъй като не са представени първични счетоводни документи за извършената операция, съобразно с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСч. Законосъобразен се явява и изводът липса на доказателства за материална, кадрова и техническа осигуреност на прекия доставчик за извършване на доставките, предмет на които е 41 тона олово блок и антимон блок. Жалбоподателят и прекият доставчик не са представили доказателства за кадровата обезпеченост на последния за извършване на доставките. В този смисъл, обоснован се явява изводът за необходимост от товаро-разтоварна техника за такова количество на стоките - 41 тона олово - блок и антимон - блок. Представеният в хода на ревизията граждански договор с едно лице не доказва, че доставчикът е бил кадрово обезпечен да извършва доставки на такъв вид стоки в голямо количество. Не е ясно как едно лице би се справило с товаренето и разтоварването на стоките без наличието на специална техника, за наличието на каквато по делото не са представени доказателства. По делото не са представени и доказателства за извършено плащане от "Деметра 2002" ЕООД по сключения граждански договор. Не са представени и документи за плащане по представения в ревизионното производство договор за наем на складово помещения от 03.01.2003 год. между "Деметра 2002" ЕООД и "Марк 5 Груп" ООД, поради което не е доказано по безспорен начин, че договорът е действал и към процесния момент, а не е съставен за целите на данъчното производство. Констатациите в ревизионния акт за липса на доказателства за реалност на доставките и за произхода на стоките не се опровергават и от приетото по делото заключение по съдебно - счетоводната експертиза. При съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, съобразно с разпоредбата на чл. 202 ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) вр. § 2 от ДР на ДОПК, настоящата инстанция споделя изводите на съда, че заключението на вещото лице, в частта, съдържаща констатации относно произход на процесните стоки, разплащането по доставките и материалната и техническа обезпеченост на доставчика, не следва да бъде кредитирано, тъй като в тази част се явява необосновано и противоречащо на събраните по делото писмени доказателства и е далеч от неговата специалност. Кадровата и техническа обезпеченост не се доказва със съдебно - счетоводна експертиза. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) предвид безспорно установеното плащане на начисления ДДС по фактурите по ДДС - сметка на доставчика. Нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) предвижда, че разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Приложението на тази изключваща правна норма относно разпоредбите на чл. 65, ал. 4 ЗДДС е възможно само при възникнало право на данъчен кредит, за което са налице някои специфични основния за непризнанието му, но само при наличие на реална доставка между получател и доставчик. В разглеждания случай, по делото не са представени доказателства за извършена реална доставка от "Деметра 2002" ЕООД по процесните фактури през ревизирания период, поради което разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) не може да намери приложение. Идентични са изводите и досежно доставките от "Деметра 2002" ЕООД. Спорен отново по делото е въпросът налице ли е реална доставка по посочените фактури, съответно налице ли са доказателства за произхода на стоките и извършено ли е разплащане на данъчната основа по фактурите. Обосновани се явяват констатациите за липсата на доказателства за произхода на стоката - 120 т. олово блок, по фактурата, издадена на жалбоподателя от прекия доставчик. За доказване произхода на стоката, жалбоподателят е представил в хода на извършената ревизия протокол № 1970/09.01.2006 год., съставен между "Легия" ЕООД и Петранка Пеева, за доставка на 120 т. олово блок, с цена 132 000 лв. Така представеният протокол обаче не съдържа подписите нито на продавача на стоката, нито на представителка получателя, не е посочено и основанието за съставянето му. Така съставеният документ не представлява и частен документ, предвид липсата на подписи на лицата и не може да се приеме за годно доказателство за отразената в него воля на страните. Ето защо, правилни са изводите, че протокола от 09.01.2006 год. не представлява доказателство за фактическо предаване на описаната стока, нито за извършено плащане на посочената цена. Правилен е изводът, че осчетоводяването на цената на стоката по протокола по дебита на сметка 3039 "други стоки" за периода 01. 01.2006 год. - 31.01.2006 год., не удостоверява извършено от "Легия" ЕООД плащане на покупната цена. Това е така, тъй като извършеното отразяване не е направено въз основа на валиден първичен счетоводен документ, нито въз основа на надлежно изготвен вторичен счетоводен документ, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч. Настоящата инстанция възприема като законосъобразен изводът за липса на доказателства за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) по фактурата, издадена от "Легия" ЕООД. По делото не са представени доказателства за плащане на данъчната основа, което е една от основаните предпоставки за наличие на реална доставка. За доказване на плащането на данъчната основа по процесната фактура, в ревизионното производство жалбоподателят е представил електронни контролни ленти и дневни финансови отчети от 25.10.2006 год., 26.10.2006 год. и 27.10.2006 год., както и свидетелство за регистрация на ЕКАФП на името на "Легия" ЕООД. Тези документи обаче не доказват плащането на данъчната основа по доставката от "Легия" ЕООД, тъй като от тях по никакъв начин не става ясно, че е платена именно данъчната основа по фактурата, издадена на жалбоподателя и на коя дата каква част от сумата е заплатена. Законосъобразен се явява и изводът за липса на доказателства за материална, кадрова и техническа осигуреност на прекия доставчик за извършване на доставката на 24, 150 тона олово блок. Жалбоподателят и прекият доставчик не са представили доказателства за материална, техническа кадрова обезпеченост на последния за извършване на доставката. Не са представени доказателства за ползвано от доставчика складово помещение, за наети от дружеството работници и служители, доказателства за начина на транспортиране на стоките и товаро - разтоварните дейности по доставката, т. е не са налице документи, от които може да се установи фактическото държане, транспортиране и предаване на стоките, предмет на доставката. Горните изводи за недоказаност реалността на доставката и за произхода на стоките, не се опровергават и от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което правилно Съдът не е кредитирал, като необосновано и некореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) предвид безспорно установеното плащане на начисления ДДС по ДДС - сметка на доставчика "Легия" ООД. Както бе посочено по отношение на доставките от "Деметра 2002" ЕООД, приложението на изключващата правна норма относно разпоредбите на чл. 65, ал. 4 ЗДДС е възможно само при възникнало право на данъчен кредит, за което са налице някои специфични основния за непризнанието му, но само при наличие на реална доставка между получател и доставчик. В разглеждания случай, по делото не са представени доказателства за реалност на доставката от "Легия" ЕООД през ревизирания период, поради което разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) е неприложима по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 4000000004/13.02.2006 год. В конкретния случай, Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че твърденията на жалбоподателя са останали недоказани. В тежест на жалбоподателя е било да представи по делото доказателства (транспорти документи за превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи за обема и местоизвършването на товаро-разтоварните работи, готовият продукт и др.), които да установяват наличието на реално извършване на сделките по фактурите. Подобни доказателства по делото липсват. Непълнотата на доказателствата, когато тя не е резултат от допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила не е касационно основание. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение, настоящата инстанция счита, че следва да присъди сумата от 970 лв., съобразно материалния интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия състав,