Решение № 358 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 364/2008 г.

Решение № 358 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 364/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. чл. 218и, ал. 1 и 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решение № 140 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 1237/2006 г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение от 25.06.2004 г., по гр. д. № 15/2004 г. на Б. районен съд и е отхвърлен иска на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. С. против О. к, да се признае за установено между страните, че дружеството е собственик на имот, представляващ "ТВ - Р." в гр. Б., с площ 350 кв. м., ведно с построената в него масивна сграда на два етажа, с площ 62 кв. м., с подобренията, находящ се в землището на гр. Б., местността "Г.", при граници: от всички страни Г. фонд. Ответникът по касационната жалба О. Б. не е депозирала писмен отговор, но оспорва същата в писмените си бележки с твърдения, че предявеният иск е недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: При повторното разглеждане на делото, пернишкият окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху спорния имот, представляващ "ТВ и УКВ Р." в гр. Б., построен преди 1981 г., когато е бил предаден като основно средство за безвъзмездно ползване и стопанисване на "..", гр. С., на основание чл. 94 от Наредбата за държавните имоти. В тази връзка са отхвърлени като несъстоятелни доводите на процесуалните представители на ищеца, че "БТК" ЕАД е поел активите и пасивите на бившето държавно предприятие, и това правоприемство към настоящия момент го легитимира за собственик на имота, с оглед на което неправилно е вписан като общинска собственост с акт № 13/10.10.1996 г. на О. Б. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, решаващият състав е приел, че ищецът не доказва своето право на собственост върху имота, представляващ "ТВ и УКВ Р." в гр. Б., заедно с подобренията в него, на основание правоприемство с "..", гр. С. Въззивният съд е констатирал, че предаването на имота по реда на чл. 94 от НДИ не е извършено със съгласието на оторизиран държавен орган, няма доказателства съоръжението на техническата инфраструктура на съобщителната система, обслужващо територията на общината, да е включено в капитала на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към 17.09.1991 г., когато влиза в сила Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Съдът е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки назначената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, според която липсват писмени доказателства спорният обект да се е водил в баланса на държавните предприятия като основно средство преди 1991 г., както и че в проверените картони за дълготрайните материални активи, счетоводните сметки и амортизационни книги на БТК-ЕАД, имотът е включен като актив на търговското дружеството, но след датата на влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, поради което е отхвърлил иска за собственост. Касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" А., чрез юрисконсулт Г., срещу решението на П. окръжен съд, по гр. д. № 1237/2006 г., съдържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон и твърдения, че не съществува спор за правоприемството в собствеността на претендирания имот, който се води като основно средство в баланса на праводателите на дружеството. Претендират се и съдебните разноски в производството. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собственост на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо. Правилно и в съответствие с материалния закон П. окръжен съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът твърди, че правото на собственост се установява въз основа на правоприемство от бивши държавни предприятия, от които търговско дружество БТК-А. черпи права в качеството му на правоприемник на включения при тях като дълготраен материален актив имот, представляващ "Т.", в гр. Б. Установено е от събраните доказателства и констатациите на назначената съдебно-икономическа експертиза, че същият ретранслатор е изграден преди 1981 г., когато е следвало да се предостави безвъзмездно от ОНС-П. за ползване и стопанисване на СП "Р." София, съгласно заповед № III- 238/4.05.1981 г., но счетоводни книги за записване в баланса на предприятието не са намерени. Последователно през следващите години е извършено преобразуване на държавните предприятия и от 20.02.1990 г. функционира Национално управление "Р." - гр. С. (ДВ, бр. 27/1990 г.), което е включено като поделение в състава на "БТК" ЕАД - София, съгласно решение № 385/24.12.1992 г. на Софийския окръжен съд. Предмет на правния спор е съоръжение на съобщителната система за обществено ползване, представляващ "Т.", в гр. Б., който е бил изграден при действието на отменените Закон за съобщенията от 1975 г. и Наредбата за държавните имоти, по реда на които ретранслаторът е предаден за стопанисване и управление на "Р.", гр. С. С., това държавно предприятие е упражнявало правото на собственост на държавата до приемането на действащата Конституция на Република България (ДВ, бр.56/1991 г.) и изменението на нормативната уредба във връзка със собствеността, когато след разграничаване правото на собственост на държавата и общините, се поставя въпроса дали с влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г., спорният ретранслатор е останал в търговско дружество с държавно имущество или са били налице предпоставки да се признае правото на собственост на общината, за което по-късно е издаден и акта за общинска собственост. Въззивният съд правилно е приел, че към датата на влизане в сила на § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), не може да се установи по несъмнен начин ретранслатора да е бил включен като основно средство на предприятие, преобразувано в търговско дружество, т. е.да е включен в уставния фонд на търговски дружества, според посочената разпоредба. Вещото лице в допълнителното си заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза посочва, че в представените разделителни протоколи от 1.10.1991 г. между К. по съобщения и информатика и "Български пощи и далекосъобщения" ООД и последващия разделителен протокол от 21.09.1993 г. между "пощи" ЕООД и Б. ЕАД, са обобщени само левовите стойности на разделяното имущество, но без да е посочено в тях конкретни наименования и тяхното местонахождение. Действително, с писмата си от 2.06.1992 г. и от 20.05.1993 г., представители на ответника са заявила, че общината не може да извършва разходи за поддръжка и ремонт, тъй като ретранслаторът е предаден за експлоатация на НУ "Р." - София, което от своя страна е включено като поделение в състава на Б. от 24.12.1992 г., но с тези изявления всъщност не се оспорва правото на ищеца да експлоатира обекта. От друга страна, обаче, липсата на каквито и да било доказателства за включването на съоръженията на техническата инфраструктура на съобщителната система, които обслужват територията на ответната община за обществени нужди, в капитала, уставния фонд на търговски дружества, или записването им в счетоводните книги по баланса на бившите фирми и предприятия с държавно имущество, поради което доводите на ищеца за правоприемство в правата върху имота не се подкрепят от доказателствения материал и е основание за отхвърляне на предявения иск за собственост. Законодателят изрично е посочил, че имуществото на бившите държавни предприятия не преминава в собственост на общините, когато същото е било включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, според разпоредбата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 49 от 1995 г.). В конкретния случай, липсват предавателни протоколи за предаването на "Т.", в гр. Б. на СП "Р." София, както и доказателства за записване в счетоводни книги на НУ "РТС" - София. В подписания разпределителен протокол от 1991 г. между К. по съобщения и информатика "Български пощи и далекосъобщения" ООД, не се установява дали в разделителните баланси към същата дата, съставени въз основа на извлеченията от счетоводните сметки към 1.10.1991 г., не е било включено като основно средство в баланса и спорното имущество в гр. Б. С. вещото лице в допълнителното му заключение при повторното разглеждане на делото, липсват и не са представени разпределителни баланси с посочване на наименование и местонахождението на дълготрайните материални активи като основни средства на поделенията, в т. ч. и на НУ "РТС" - София, които преминават към дружествата и от които да се направи извод, че процесния имот е бил включен като основно средство към 17.09.1991 г. в баланса предприятието с държавно имущество. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества, като законодателят изрично е посочил в кои случаи следва да се приеме изключението на § 7, ал. 2 от ЗМСМА. Наличието на предпоставките, които изключват приложението на § 7, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, е в тежест на ищеца "Българска телекомуникационна компания" А., което правилно е прието от въззивния съд и непредставянето на доказателства спорното имущество да е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, води до извода, че с влизане в сила на ЗМСМА, имота е преминал в собственост на община Б. П. изложеното, обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение