Решение № 4790 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2010 г.

Решение № 4790 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Диагностично-консултативен център 2 - Русе" ЕООД, подадена от управителя д-р Емил Панайотов, срещу решение № 35 от 23.07.2010 г. по адм. дело № 221/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-04-311 от 19.04.2010 г., с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе е започнал производство за събиране на сумата 815,42 лв., която е била изплатена от РЗОК на други изпълнители на медицинска помощ въз основа на издадени от лечебното заведение - жалбоподател през третото тримесечие на 2009 г. направления за специализирани медицински дейности (СМД) и направления за медико-диагностични дейности (МДД) над определените му за това тримесечие регулативни стандарти. За да постанови този резултат Русенският административен съд е приел, че с чл. 42 и чл. 43 на индивидуалния договор № 18-0351 от 04.03.2009 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и лечебното заведение - жалбоподател за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ през 2009 г., са установени правила и рамки, в които лечебното заведение може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК, а от това следвал изводът, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицинските дейности, предмет на договора, които другата страна по този договор - НЗОК - е приела да финансира. Решението на Русенския административен съд е правилно (законосъобразно и обосновано). То изцяло е съобразено с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд (което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани) и практиката на Върховния административен съд, трайно установена след това решение на Конституционния съд. Правилно Русенският административен съд е основал изводите си на чл. 42 и чл. 43 от индивидуалния договор на лечебното заведение - жалбоподател, но е пропуснал изрично да посочи, че според чл. 43, ал. 3 от този договор изпълнителят (лечебното заведение) е длъжен да възстанови на възложителя (НЗОК) заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране (по първите две алинеи на същия чл. 43). Доводите в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона (в частност на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г.) и индивидуалния договор на жалбоподателя, а по своята същност са възражения срещу възприето от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти. Поради това тази жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство искането на процесуалния представител по пълномощно на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за тази инстанция е основателно. Разрешението, дадено с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, се отнася както за първоинстанционното, така и за касационната съдебно производство. Според мотивите на това тълкувателно решение "Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - 4 АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно (защото) задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор." А оспорването може да бъде както на административен акт, така и на съдебен акт - чл. 208 АПК. Затова диспозитивът на това тълкувателно решение следва да се разбира така: в случаите, в които съдът отхвърли оспорването (първоинстанционно или касационно) или оспорващият оттегли жалбата си (първоинстанционна или касационна), страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Така и чл. 228 АПК повелява, че за въпросите, неуредени в главата за касационното производство, се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Спорът е за законосъобразността на писмена покана за заплащане на сумата 815,42 лв. Според чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в този случай възнаграждението е в размер на 100 лв. Тази сума следва да бъде присъдена като юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,