Решение № 12189 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2015 г.

Решение № 12189 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Албена Миткова Йотова, с адрес за призоваване гр. Пловдив, бул. "Шести Септември" № 54, ет. 5,офис 10 срещу решение № 828/27.04.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3340 по описа за 2014 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 161202572 от 17.10.2012 г., поправен с РА за поправка на РА № 1236245 от 23.10.2012 г., и двата издадени от П. Х. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 1590/28.12.2012 г. на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив /тогава сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Също така касаторът не възприема мотивите на съда за процесуалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, (в сила от 15.02.2011 г.), като твърди, че нормата е материалноправна. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от юрк. Хаджийска, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 14577 от 04.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11907/2014 г. по описа на ВАС, I отделение, е отменено Решение № 1570 от 04.07.2014 г., постановено по адм. дело № 359/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, I състав, в частта му с която е бил отменен РА № 161202572 от 17.10.2012 г., поправен с РА за поправка на РА № 1236245 от 23.10.2012 г., и давата издадени от П. Х. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 1590/28.12.2012 г. на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив /тогава сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ при ЦУ на НАП, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив в тази му част, при съблюдаване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от ВАС. Същественото е, че със същия съдебен акт съставът на ВАС изрично е подложил на тълкуване разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и за да постанови казания резултат е приел, че нормата е процесуално правна и се прилага за установяване на задълженията за ЗОВ на задължените лица и за периоди отпреди влизането й в сила. Именно това е бил решаващият мотив на върховният съд, за да приеме актът на Административен съд - Пловдив за незаконосъобразен и да го отмени. При новото разглеждане на делото АДмС - Пловдив е постановил решение с което е приел, че РА е законосъобразен, в частта, относно установените за 2007 г. и 2008 г. задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица, тъй като разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е процесуално-правна и се прилага за установяване на задължения за ЗОВ на задължени лица и за периоди преди влизането й в сила. В останалата част ревизионният акт е отменен и не се обжалва. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора и се отмени РА в процесната му част. Основателна е жалбата на касатора относно установените задължения на лицето за ЗОВ за 2007 г. и 2008 г. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. Нормата на чл. 124а от ДОПК, според която разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е в сила от 15.02.2011 г., като на същата не е придадено обратно действие. Следователно, при липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно задължителните осигурителни вноски за процесните периоди 2007 г., и 2008 г. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определените задължения за ЗОВ за 2007 г., и 2008 г. и съответните лихви следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочените части. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 809 лева съгласно представен списък с разноски, а по отношение на присъденото в полза на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение, решението следва да се отмени . Водим от горното и чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение