Решение № 6795 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15623/2013 г.

Решение № 6795 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15623/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против решение № 5737 от 30.08.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 1498/2012 г., с което е отменен издаденият на "Унигея Винд 1" ЕООД ревизионен акт № 2001106086/7.07.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 2378/27.12.2011 г. на директора на дирекция ОУИ град София относно установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03.2010 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът - "Унигея Винд 1" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 19.11.2013 г. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като счита, че не е доказано условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит, тъй като доказателствата за предоставени технически услуги на чуждестранно лице се отнасят за друг данъчен период през 2011 г., а процесната доставка е от м. 02.2010 г. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът приема следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт на "Унигея Винд 1" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 29 337.45 лева по фактура № 10/16.03.2010 г., издадена от 2М инвест ООД и е извършена корекция в резултата за периода, като е определен ДДС за възстановяване от 208.49 лева, при деклариран от ревизираното лице ДДС за възстановяване в размер на 29 545.94 лева. Първоначално отказът на правото на данъчен кредит е мотивиран от органите по приходите с неправомерно начисляване на данъка, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реална доставка. В решението на директора на дирекция ОУИ град София, /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/ във основа на събраните при ревизията доказателства е прието, че данъчното събитие във връзка с изпълнението на договора от 18.01.2010 г. е настъпило на 22.02.2010 г. и по силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем към тази дата, поради което неправилно ревизионният акт е обоснован с основания по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решаващият орган е потвърдил отказа на правото на данъчен кредит като законосъобразен на друго основание - неизпълнение на изискванията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като получената услуга не е свързана с осъществяването на последващи облагаеми доставки от ревизираното лице. За да отмени акта, в обжалваната част съдът е приел, че по делото са установени формалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, свързани с документиране на доставката чрез издаването на фактура от "2М Инвест" ООД и отразяването й в отчетните регистри на дружеството. По отношение реалността на доставката на услуги е прието, че този въпрос не е спорен, предвид становището на директора на дирекция ОДОП гр. София в решение № 2378/27.12.2011 г. Допълнителен аргумент за наличието на реално осъществени услуги с консултантски характер, съдът е почерпил и от събраните доказателства за тяхното възлагане и изпълнение - протокол от 22.02.2010 г. за отчитане на предоставените услуги по договор за посредничество от 18.01.2010 г., представени 4 броя предварителни договори за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ разпределение България" АД съгласно уговореното в договора и банково извлечение от 12.03.2010 г. за извършване на договореното предварително плащане. Предвид становището на ответника, че данъчното събитие по спорната доставка е настъпило на 22.02.2010 г., съдът е приел, че спорът по делото касае изпълнението на изискванията по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - използването на получените услуги по договора от 18.01.2010 г. за целите на икономическата дейност на ревизираното лице. По този въпрос съдът е приел от фактическа страна, че основната дейност на ревизираното лице касае пазара на енергийни източници и че процесната фактура има за предмет консултантски услуги, свързани именно с такова проучване. По отношение предмета на договора от 18.01.2010 г. е прието, че ревизираното лице е възложило на 2М инвест ООД, както информационни услуги - за предоставяне на предварителен договор за захранване и строително разрешение на т. нар проекти дружества, чието изпълнението не е спорно в процеса, както и посреднически услуги- за придобиване на проектно дружество, за които няма спор, че не са реализирани. При тези данни, съдът е обосновал извод, че нереализирането на втората част от предмета на договора, не означава, че информационните услуги и проучването не е използвано в икономическата дейност на ревизираното лице. От представените в съдебното производство доказателства - фактура № 1/8.03.2011 г., счетоводна справка за осчетоводяването й в счетоводството на дружеството, отчет за приходите и разходите, съдът е приел, че така получените услуги са използвани за предоставянето на последващи консултантски и технически услуги през 2011 г. Въз основа на тези доказателства, анализирани във връзка с предмета на дейност на ревизираното лице и с позоваване на практиката на СЕС и преди всичко с тълкуването на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО, дадено от Съда в решението по дело С-153/11 и С-118/11 съдът е приел, че условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е изпълнено. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Както в националното законодателство, така и според правото на ЕС, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в случаи като процесния по доставки с предмет услуги, е необходимо да се установи извършването на услугите от доставчика от една страна и от друга - използването им от получателя за последващи облагаеми доставки на стоки или услуги или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност /арг. от чл. 68, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 9 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО/. Преценката за наличието на тези две предпоставки следва да се извърши на базата на всички обективно установени факти по делото въз основа на редовно и надлежно събраните доказателства. В разглеждания случай първоинстанционният съдът е обсъдил релевантните за спора факти и фактическите установявания в решението кореспондират със събраните по делото доказателства. С оглед становището на решаващия орган в решение № 2378/27.12.2011 г. относно наличието на доказателства за извършване на услугите по договора от 18.01.2010 г. сключен между Унигея Винд 1 ЕООД и 2М Инвест ООД и момента на настъпване на данъчно събитие на 22.02.2010 г., правилно е прието, че реалното осъществяване на доставката не е спорно. Доводите директора на дирекция ОДОП град София за неправилно приложение на материалния закон, поради това, че естеството на услугата и фактът на извършването й, са останали неизяснени, са неотносими към предмета на правния спор по първоинстанционното дело. В това отношение следва да се споделят възраженията на дружеството - ответник в отговора на касационната жалба. При положение, че касаторът в хода на административното обжалване изрично е приел за доказан факта на настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, който е правопораждащ за изискуемостта на данъка съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, съдът правилно е приел, че въпросът за реалното осъществяване на услугите не е спорен. Изводът, че услугите са извършени, се подкрепя и от събраните по делото доказателства - протокол от 22.02.2010 г. и предварителни договори, сключени от конкретни дружества с електроразпределително дружество, съгласно уговореното в договора от 18.01.2010 г. Твърдението на касатора, че представените от доставчика четири предварителни договора със страни "ЧЕЗ разпределение България" АД и съответно Агриплам ЕООД, Фиштрейд ЕООД, Мениждипроект ЕООД и Солар парк ЕООД, сключени през 2009 г. касаят изпълнението на предходна доставка, е недоказано. Обстоятелството, че тези предварителни договори са сключени по време, близко до изпълнението на друг договор от 05.08.2009 г., сключен между същите страни, във връзка, с който е издадена фактура № 5/25.11.2009 г. не означава, че не е налице изпълнение на услугите по процесния договор, в какъвто смисъл са доводите на касатора. От наличните по преписката доказателства е видно, че за осъществяването на доставката в данъчен период м. 11.2009 г. са представени предварителни договори, които по дата на сключване, предмет и страни се различават от представените за изпълнение на процесната доставка. Договорът от 18.01.2010 г. сключен от "Унигея Винд 1" ЕООД с "2М Инвест" ООД не поставя ограничения, изпълнителят да извърши проучване на проектни дружества, сключили предварителни договори към определен момент. С оглед на изложеното настоящият състав намира за правилен изводът на административния съд, че в случая извършването на информационните услуги по първата част от предмета на договора, като условие за възникване на правото на данъчен кредит е установено и правилно в решението е прието, че спорът по делото е относно наличието на второто условие за признаване на правото на приспадане - използването на получените услуги за целите на облагаемата дейност на ревизираното лице. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчно задълженото лице има право да приспадне, данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В този смисъл е и нормата на чл. 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО и правилно съдът при преценка за материална законосъобразност на акта е съобразил тълкуването на тази норма, дадено в решение на СЕС по дело С-118/11 - т. 42 - 49 /неточно означено в мотивите на обжалвания съдебен акт като С-153/11/. Съгласно съображенията на Съда на ЕС, критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в получаването на услуга /какъвто е процесният договор/, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, C-29/08, Сборник, стр. I - 10413, точка 57 и цитираната съдебна практика). В процесния случай изводите на първоинстанционния съд за наличие на връзка между получените услуги и основната икономическа дейност, се подкрепят от събраните по делото доказателства и са направени при правилно приложение на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че несключването на сделки за придобиване на проектни дружества по втората част от предмета на договора от 18.01.2010 г., не изключва наличието на непосредствена връзка между доставката по процесната фактура и целите на икономическата дейност на дружеството. От наличните по делото доказателства е установено, че от ревизираното лице са извършени последващи консултантски услуги и технически услуги с получател италианско дружество, които услуги са в рамките на основната му дейност по проучване на енергийни пазари. Извършените последващи доставки са облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. При установените по делото факти, съдът обосновано е приел, че представените доказателства сочат на непосредствена връзка между получените услуги относно проучване пазара на енергийни източници и общите разходи за дейността му през 2011 г. като част от разходите за основната икономическа дейност на ревизираното лице по разработка на енергийни пазари. Освен това от наличните по преписката доказателства е видно, че при идентична фактическа обстановка и доказателства, с влязъл в сила ревизионен акт № 1000605/18.05.2010 г. за данъчен период м. 11.2009 г. на Унигея Винд 1 ЕООД органите по приходите са признали право на приспадане по фактура № 5/25.11.2009 г., издадена от 2М Инвест ООД със същия предмет на доставката, без да е оспорено използването на услугите в рамките на икономическата дейност на дружеството. Доводите на прокурора от ВАП за основателност на касационната жалба, предвид обстоятелството, че последващите доставки се отнасят за друг период - през 2011 г., са неоснователни. По аргумент от т. 44 на решение на СЕС по дело С-153/11, използването на услугите в икономическата дейност на дружество, в по-късен период, само по себе си не е основание да се откаже правото на приспадане. По изложените съображения настоящият състав намира за законосъобразен изводът на административния съд, че в процесния случай са доказани условията за възникване и признаване на данъчен кредит по фактура № 10/16.03.2010 г., издадена от 2М Инвест ООД, поради което обжалваното решение, с което ревизионният акт е отменен, следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация, но поради липсата на доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение по сметка, съгласно уговореното в договора за правна защита и съдействие от 18.11.2013 г., такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,