Решение № 2116 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1228 от 03.07.2023 г. по адм. дело 301/2023 г. Административен съд (АС) Благоевград е отменил по жалба на ЕТ Добруджанка - В. Чолакова, [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК- С2060-0114433/01.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол (ФК) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект кафе - бърза закуска, находящ се гр. Банско, [улица], стопанисван от ЕТ Добруджанка - В. Чолакова, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт Е. Митева. В същата се прави оплакване, че решението на АС Благоевград е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Благоевград, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съобразено с фактическата и правна сложност на делото и изхода му. Ответникът по касационната жалба - ЕТ Добруджанка - В. Чолакова, представлявано от В. Чолакова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Благоевград е била Заповед за налагане на ПАМ ФК- С2060-0114433/01.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НА, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ Добруджанка - В. Чолакова е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект кафе - бърза закуска, находящ се гр. Банско, [улица], стопанисван от ЕТ Добруджанка - В. Чолакова", и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Според фактическите установявания на АС Благоевград при извършена на 21.02.2023 г. проверка в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе - бърза закуска, от проверяващия екип е установено, че в 10:25ч. след извършена контролна покупка на 2 броя минерална вода Горна Баня 500 мл. на обща стойност 2,00 лева, заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от наличното и работещото в обекта фискално устройство (ФУ) модел ELTRADE с ИН на ФУ ED298390 и ИН на ФП 44298390, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. При проверка на наличните в касата парични средства ревизиращите органи са констатирали положителна касова разлика в размер на 6,00 лева между наличните парични средства в касата, съгласно изготвен и приложен опис в размер на 32,90 лева и тези, маркирани във ФУ в размер на 26,90 лева. За установяване на посочените обстоятелства в хода на проверката е изведен дневен междинен Х отчет 0000980/21.02.2023 г., копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 21.02.2023 г. и опис на наличните парични средства в касата към момента на започване на проверката. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) cep. АА 0114433/21.02.2023 г., както и в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F697028/21.02.2023 г. При тези факти, съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, но при неспазване на изискването за форма, при наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. За да мотивира изводите си, съдът е приел, че въпреки че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба), изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са недостатъчни, общи и бланкетни до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви. Съдът е счел, че в аргументите на органа липсва съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на конкретното нарушение, а също и доводи относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с нарушението, като в тази връзка е прието, че продължителността на срока на ПАМ не може да бъде обусловена единствено от посочването на факти за конкретния нарушител, предметът на дейност и местоположението на обекта, предлаганите в него стоки и взаимоотношенията на търговеца с фиска до този момент. На следващо място първостепенният съд е приел, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил и принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси и не е взел предвид обстоятелството, че липсват утежняващи обстоятелства - например неединично нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се пропуска с цел избягване на данъчно облагане, както и данни за установена разлика между наличните в касата парични средства и отчетените продажби от ФУ. Според съда запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга правната сфера на адресата на ПАМ в степен по-голяма от необходимото за целта на закона, поради което налагането на мярката не би могло да се определи като съразмерно. Крайният извод на първоинстанционния съд е за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК, което обусловило необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС - Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Поддържат се доводи, че при издаване на ЗПАМ е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 21.02.2023 г. в 12:25 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС кафе -бърза закуска, находящ се гр. Банско, [улица], стопанисван и експлоатиран от ЕТ Добруджанка - В. Чолакова, се констатира, че за направена контролна покупка на 2 бр. минерална вода Горна Баня 500 мл. на обща стойност 2,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ, модел ELTRADE с ИН на ФУ ED298390 и ИН на ФП 44298390, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 6,00 лева. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА 0114433/21.02.2023 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката собственик на обекта, като нарушението се установява от АУАН F697028/21.02.2023 г., от разпечатани: междинен Х отчет 0000980/21.02.2023 г., КЛЕН за дата 21.02.2023 г., както и от опис на наличните парични средства в касата към момента на започване на проверката. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). В конкретния случай не е изпълнено задължението на търговеца по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, според който независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане. Следва да бъде посочено, че значимостта на охранявания обществен интерес и защитата на фиска на държавата са безспорни обстоятелство, от което произтича и задължението на компетентния административен орган да осъществи държавна принуда, като само по отношение на интензитета на тази принуда законодателят му е предоставил оперативна самостоятелност, изразяваща се в преценка на срока за прилагане на мярката. На първо място настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, като ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се вземат предвид при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването не само, че са недостатъчни и лишени от конкретност, но и представляват по-скоро общи съображения относно фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват. Правилно първоинстанционният съд е счел мотивите на органа за бланкетни, сформирани при липса на яснота как същият е определил срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение, как се съотнасят помежду си, каква тежестта им, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на 14-дневен срок за налагане на ПАМ. В случая са посочени единствено вида на извършваната търговска дейност, местоположението на обекта, вида на предлаганите стоки и реализирания оборот от деня на проверката, но същите, без конкретни доказателства и без направена съпоставка как те се съотнасят към извършеното нарушение, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. В този ред на мисли и доколкото липсва конкретика, свързана с дадените субект и фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката е надлежно мотивиран. Наред с това следва да се посочи, че обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил оспорената заповед като незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,