Решение № 13693 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2020 г.

Решение № 13693 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Ерска, против решение № 295/06.03.2020 г., постановено по адм. дело № 109/2020 г. по описа на Административен съд София – област. С оспореното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С244-0406472/27.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Стандарт фрукт" ЕООД, ЕИК 204444620, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснована преценка на събраните доказателства. Оспорват се правните изводи, мотивирали съда да отмени принудителната мярка, като се твърди, че в случая е установено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което задължително е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и да се разпореди запечатване на търговския обект, тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Стандарт фрукт" ЕООД, в представен писмен отговор чрез адв. Керезов, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С244-0406472/27.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Костенец, ул. "Райна Княгиня" № 1, стопанисван от "Стандарт фрукт" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. След преценка на събраните доказателства, Административен съд София - област е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена след извършена проверка от служители при ЦУ на НАП на 16.12.2019 г. в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в гр. Костенец, ул. "Райна Княгиня" № 1, стопанисван от "Стандарт фрукт" ЕООД. Преди легитимация на проверяващите е извършена контролна покупка на стойност 0, 60 лв., заплатени в брой на Д. Коруджийски, като за плащането в брой не била издадена фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка № 0406472/16.12.2019 г., към който са приложени обяснения на намиращото се в обекта лице - Д. Коруджийски, в които е посочил, че е в обекта, за да помага да го опази, поради ниските температури, тъй като собственика С. Николчова е в болница. В обясненията изрично е декларирал, че няма трудов договор и че не знае как се работи с касов апарат. Лицето е разпитано и като свидетел в съдебно заседание, където е потвърдил описаното в обясненията в деня на проверката. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена принудителната административна мярка, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че към момента на проверката обектът не е работил, тъй като единственият работник в магазина и негов собственик по това време е бил в лечебно заведение, поради влошено здравословно състояние. Обосновал е извод, че предвид обстоятелството, че обектът не е работил, а намиращото се там лице, в изпълнение на поет ангажимент към своя близка да наглежда магазина и да пуска отоплението, не е работил в обекта и не може да работи с намиращото се там устройство, но е оказал съдействие на проверяващите, то не е доказано извършването на твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което не е възникнало основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Обжалваното решение е правилно. Действително в констативния протокол, обективиращ действията на органите по приходите и установеното при проверката, не е отразено, че намиращото се в обекта лице, за което са посочили, че е осъществило продажбата, макар и да не е попълнило частта от протокола за възражения, е написало обяснения, които са приложени към протокола и по същество представляват възражения на констатираното в протокола за извършена проверка. Тези писмени обяснения, дадени в момента на проверката, кореспондират напълно с дадените свидетелски показания от лицето в съдебното заседание по делото и се подкрепят от официален свидетелстващ документ, представен с жалбата до съда - епикриза. В последната е отразено, заявеното и от св. Коруджийски по време на проверката, че С. Николчова за периода от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г. (включващ деня на проверката) се е намирала в болнично заведение – в Хирургичното отделение на Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III". В този смисъл не може да се приеме тезата на касатора, че това е защитна теза, създадена с оглед доказването в настоящия процес. Следователно обосновано и правилно първоинстанционният съд е заключил, че от доказателствата по делото не се установява извършването на нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., тъй като към момента на проверката обектът не е работил. Правилото на чл. 170 АПК гласи, че при съдебно обжалване на административния акт, тежестта на доказване на фактическите основания, обосноваващи законосъобразността му е на административния орган с всички произтичащи от това последици при недоказването им. В настоящия случай, данните и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват извод за извършено от търговеца нарушение, следователно не са налице законовите предпоставки за издаване на акт по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Предвид изхода на делото и претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ на ответника пред ВАС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е неоснователно. Действително, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от ЕС може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С ал. 2 от посочената норма е прието, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 година. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано твърдението, че лицето попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – материално затруднено лице. По делото не са представени надлежни писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, за да възникне правото му за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, още повече че ответник в настоящото производство е търговско дружество. Ето защо, след като не са налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, с оглед цитираната хипотеза не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение