Решение № 12753 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 521/2011 г.

Решение № 12753 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 521/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнoпроцесуалния кодекс, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 2400 от 19.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2379 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен РА № 080800404 от 5.01.2009 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 99 от 11.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за корпоративен данък за 2006 г. в размера над 514.90 лв. и съответните лихви и е осъдена дирекцията да заплати сумата 2 205.02 лв. разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни мотиви в касационната жалба. Иска да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното съдебно решение в атакуваната му част, като бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъда отхвърлена изцяло жалбата срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Варна, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба, подробно изложено в пледоарията му. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 080800404/5.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърдена с Решение № 99/11.03.2009 г. на зам. директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения на "Единство 2006" ООД за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 14 750.08 лв. и и за невнесения в срок данък са начислени лихви по дължими авансови вноски в размер на 881.62 лв. Производството пред АС - Варна е повторно и в изпълнение указания на ВАС дадени с отменително Решение № 9690/12.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3120/2010 г. по описа на ВАС, I отд. Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и същата е установена правилно от първостепенния съд, включително чрез изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, визирани в отменителното решение на ВАС. Обжалваната част на РА е досежно определен корпоративен данък за внасяне в размер на 14 750.08 лв. с лихви за 2006 г., определен поради преобразуване на финансовия резултат с 92 188 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 и 13 от ЗКПО (отм.), представляващи неотчетени приходи - стойност на навес и ограда, придобити с активи на предприятието на ЕТ "Единство-1 - Бойка Янкова" от придобиващото предприятие "Единство 2006" ЕООД, и поради корекция на преотстъпен данък по чл. 61а и чл. 25а ЗКПО (отм.). Правилно в мотивите на оспорения съдебен акт, като е изходил от презумпцията на чл. 92 от Закона за собствеността и е съобразил липсата на доказателства относно учредени вещни права върху процесните навес и ограда в полза на трето лице, съдът е приел, че последните са придобити от "Единство 2006" ЕООД със закупуването на търговското предприятие. Правилно е и интерпретирани и съответните разпоредби на СС 22 "Отчитане на бизнескомбинации". Съгласно определението за бизнескомбинация, дадено в СС 22, "бизнескомбинация е обединяването на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие". В горепосочения контекст следва да се посочи, че нормата на чл. 5.1, б. "б" от СС 22 задължава придобиващото предприятие да отчете в баланса си признатите разграничими активи и пасиви според възприетия от него подход за счетоводно отразяване на активи и пасиви, без да се съобразява със счетоводното им отчитане в придобиваното предприятие, поради което законосъобразен се явява извода на съда, че подходът на жалбоподателя при извършваното от него счетоводно отчитане съответства на приложимия счетоводен стандарт - придобиващото предприятие признава само тези активи на придобиваното предприятие, които съществуват към датата на придобиването и формират сумата на нетните активи, като придобиващото предприятие извършва пълна инвентаризация към датата на придобиване, вследствие на която се признават активите и пасивите, които придобиваното предприятие не е отразило счетоводно, но придобиващото предприятие ги определя като отговарящи на критериите за счетоводно отчитане (чл. 5.1, б."а"). Оплакването в касационната жалба, че изводите на съда по така обсъдената част от спора противоречат на материалноправни норми е неоснователен и не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба досежно възприетото от първоинстанционния съд относно корекцията на преотстъпения корпоративен данък по чл. 61а ЗКПО (отм.). В допълнение към мотивите на първоинстанционното решение следва да бъде посочено, че по същество в хода на ревизионното производство органите по приходите не са оспорвали факта, че "Единство 2006" ЕООД, при спазване на счетоводното законодателство и приложимите счетоводни стандарти е отчело всички набрани разходи правилно и е разпределило набраните разходи към съответните видове дейности. В хода на ревизионното производство, обаче, органите по приходите не са анализирали същността на разходите, отнесени по сметка 611/1, която в сметкоплана на дружеството е дефинирана като "Разходи за основна дейност - непреки", а не неразпределяеми, определение за които законът е дал в т. 51 от § 1 от ДР на ЗКПО (отм.)- "неразпределяеми разходи" са са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1 или на дейностите, за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на глава десета. Противно на твърденията в касационната жалба, органите по приходите са определили описаните в таблицата към РА неразпределяеми разходи като такива без оглед на тяхната същност и са ги коригирали през коефициент за разпределение по реда на чл. 25а ЗКПО (отм.), без да анализират същността им. В резултат на това е определен и незаконосъобразен резултат от растениевъдната дейност преди преобразуване по реда на чл. 23 ЗКПО (отм.) и е посочена невярна база за изчисление на преотстъпения корпоративен данък. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по задачите в отменителното решение на ВАС е установила известна неточност при определяне размера на неразпределяемите разходи за 2006 г. и параметрите на този факт са подробно изследвани и мотивирани от административния съд, поради което не се налага тяхното преповтаряне. Обоснован е обобщаващият извод на съда, че РА се явява незаконосъобразен досежно определените задължения за корпоративен данък за 2006 г. в размер над 514.90 лв., поради което същият правилно същият е бил отменен в така посочената си част, а по отношение останалата част на установените с него задължения за корпоративен данък е бил потвърден. По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция приема, че решението на Административен съд- Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение