Решение № 7145 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2014 г.

Решение № 7145 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Радослав Иванов Божинов срещу решение № 695 от 10.02.2014 г., постановено по административно дело № 11447/2013 г. от Административен съд София-град. Със същото е отхвърлена исковата молба на Божинов по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за нанесени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража и сумата от 25 000 лева за нанесени вреди от незаконосъобразни действия на служителите на СДВР - тежък побой. Наведени са доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - СДВР, чрез процесуален представител юрк. Боянова, в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че така депозираните искове по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. са неоснователни и недоказани. Изложени са мотиви, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил достатъчно доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за претърпени от него вреди вследствие на отменената заповед за задържане или твърдените незаконосъобразни действия на служителите на СДВР по време на задържането му. По иска за обезщетение вследствие на отменената заповед за задържане № 645/14.04.2011 г. издадена от полицейски орган при 01 РУП при СДВР, с правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, административният съд е счел, че липсва една от необходимите предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилите вреди. Посочено е, че получените травми на Божинов са вследствие на неговото виновно поведение, тъй като същият е възпрепятствал упражняването на правомощията на полицейските служители. С оглед на тези констатации, предявеният иск е отхвърлен. По иска за заплащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на служителите на 01 РУП при СДВР - нанасяне на тежък побой с начален момент от 14.04.2011 г. и претърпените от това болки и страдания до 29.04.2011 г., първоинстанционния съд е приел, че липсват достатъчно доказателства за нанасянето на какъвто и да е побой от страна на полицейските служители. Решаващият състав приел, че от събраните доказателства и от разпита на свидетелите Коцев и Георгиев, не може да се установи по безспорен начин нанасянето на тежък побой от страна на полицаите Велчев и Глухарски, тъй като показанията им се базирали на разкази на ищеца и те не са присъствали по време на извършването им. Изложени са мотиви, че и при този иск липсва причинно следствена връзка между претърпените вреди и твърдените незаконосъобразни действия и искът е отхвърлен. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд,, трето отделение намира, че Администратвен съд София-град е постановил необосновано решение, като фактическите и правни изводи, до които е достигнал не съответстват на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване лежи върху ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. От представените по делото доказателства - съдебно-медицинско удостоверение от 15.04.2011 г. и допълнение към него от 27.04.2011 г., болничен лист за времето от 14.04.2011 г. до 18.04.2011 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели Ч. Коцев и Д. Георгиев е установено, че при прегледа на ищеца на 14.04.2011 г., в деня на неговото задържане и пред следващите дни са установени множество наранявания по тялото на ищеца, а именно: счупване на ностните кости, контузия на дясната ръка, минимални отчупвания на короните на двата първи и втори горен десни зъби, разкъсване на лигавицата на горната дясна устна, отоци, кръвонасявания и охлузвания по лицето, охлузвания по двете ръце, кръвоизлив под конюктивита на лявата очна ябълка. Заключението на специалистите от съдебна медицина, е че уврежданията са в резултат на твърди, тъпи предмети и тъпоръбести такива и могат да се получат по време и начин, както съобщава пострадалия. По своята медико-биологична характеристика, счупването на носните кости, представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът преценявайки събраните писмени доказателства и показанията на св. Коцев и Георгиев приема, че множеството наранявания, по различни части от тялото на Божинов не могат да се получат само от падания върху асфалта и паважа, както се опитва да обоснове защитна теза процесуалният представител на ответника, позовавайки се на показанията на полицейските служители, св. Димитър Стефанов Глухарски и Христо Петров Велчев. Показанията на тези свидетели представляват тяхната версия и защитна теза, която се опровергава от обстоятелството, че нараняванията от падането са само върху пострадалия Радослав Божинов, но не и върху тях, независимо от твърдението, че заедно с Божинов е паднал и единия от тях. В този смисъл показанията на тези свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като те целят създаване на защитна теза за неправомерните им действия по задържането на Божинов. Наред с това незаконосъобразните действия на полицейските служители по време на задържането на Божинов са установени от постановлението за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от 15.08.2013 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура по отношение на Глухарски и Велчев. При тази установена фактическа обстановка правните изводи на решаващият съд за неоснователност на исковата претенция на ищеца е необоснован. Налице е отменен незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане, рег. № 645/14.04.2011 г. и незаконосъобразни действия на полицейските служители, осъществили задържането, в резултат на които са настъпили уврежданията на ищеца, установени от медицинските удостоверения. В този смисъл по отношение на първия депозиран иск - за заплащане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ за нанесени вреди от незаконосъобразно задържане под стража с цитираната по горе заповед, решаващият състав на Административен съд - София град е достигнал до необоснован извод, относно липсата на причинна връзка между отменената заповед за задържане и настъпилите вреди за ищеца. Видно от мотивите на решение № 4512/20.10.2011 г. по адм. д. № 4021/2011 г. по описа на Административен съд - София град, заповедта е отменена именно поради липса на данни и основания за задържане на Божинов. Дейността на служителите в МВР по опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения е законово регламентирана, отговорна и динамична дейност, изискваща изключително внимание, отговорност и разумна преценка на всяка една конкретна ситуация, за да бъдат събрани годни доказателства и в същото време се гарантират правата и свободите на гражданите. За адекватно изпълнение на тези им задължения разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дава право на полицейските органи да ограничават временно правата на гражданите, но само при строго определени хипотези в закона. Тъй като ограничаването на правото на свободно придвижване, каквото предвижда чл. 64 от ЗМВР (отм.), е едно от основните права на гражданите, гарантирано с приетите от Република България международни договори и Конституцията и тъй като всеки се счита за невинен до доказване на противното, то тази мярка следва да се прилага строго ограничително и при стриктно спазване на предпоставките на закона. В настоящия случай, Административен съд София-град неправилно е приел, че е налице само първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, а именно - отменен административен акт. Неправилни са изводите на административния съд, че липсват настъпили вреди, и че няма как полицейските служители да са осъществили незаконосъобразни действия по задържането на Божинов за целия период на търпените от него вреди. Това не е необходимо и не е изискване на закона, защото болките и страданията от нараняванията, като резултат от еднократно извършени неправомерните действия на полицейските служители при неправомерното задържане на ищеца, могат да се търпят в продължителен период от време до пълно възстановяване на пострадалия. Изложените мотиви, че жалбоподателя сам, с виновното си поведение е допринесъл за травмите, които са му нанесени при задържането също са необосновани. Настоящата инстанция намира, че вредите настъпили от и при задържането на Божинов за 24 часа в 01 РУП, са резултат от незаконосъобразното ограничаване на правото на свободно предвижване. Отмяната на заповедта за задържане свидетелства, че не са били налице визираните в закона предпоставки за това и полицейските служители са действали извън правомощията си. В предвид на изложеното претенцията е основателна и доказана. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. В конкретния случай на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 12 500 лева, като до пълния предявен размер от 25 000 лв. тази искова претенция се отхвърли като неоснователна. По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни действия на служителите на МВР - болки и страдания от нанасяне на тежък побой, Административен съд - София град също е стигнал до неправилни изводи за липса на всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Необосновани са изводите на решаващия състав, че в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Данните по делото опровергават този извод. При безспорно установено незаконно задържане и множеството телесни увреждания само върху ищеца налагат извод за действия превишаващи необходимостта от употреба на сила при задържането. Характеристиката на уврежданията не предполага като причина да е само от падането на Божинов върху асфалта и бордюра. Твърденията на полицейските служители за намеса на трети лица и съпричастността им към уврежданията на Божинов не са доказани и поради това показанията им в този смисъл не следва да се кредитират като достоверни. Те се опровергават и от приложеното към касационната жалба доказателство - Постановление от 15.08.2013 г. на Софийска районна прокуратура за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по досъдебно производство № 147/2011 г., спрямо полицейските служители Димитър Стефанов Глухарски и Христо Петров Велчев. Предвид на това доказателство и представените медицински документи пред първата инстанция, изводът на съда, че причинените увреждания на Божинов се дължат изключително поради неподчинение и неизпълнение на заповед на полицейските служители е необоснован и неправилен. Налице са всички предпоставки на закона за уважаване и на тази претенция на ищеца, защото са доказани незаконосъобразни действия на служителите на МВР и настъпилите от тях вреди. Налице е и причинно-следствена връзка между действията на служителите на ответната страна и нараняванията на ищеца. С оглед на тези заключения, и този иск на Радослав Божинов следва да бъде уважен частично. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговият размер. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че за репариране на тези причинени травми и наранявания исковата претенция следва да бъде уважена в размер на 12 500 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 25 000 лв. се отхвърли като неоснователен. Претенцията за разноски следва да бъде уважена и в полза на Радослав Иванов Божинов се присъдят направени такива и надлежно доказани в размер на 23 /двадесет и три/ лева - заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение