Решение № 7576 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2013 г.

Решение № 7576 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, срещу решение № 7341/28.12.2012 г. по адм. дело № 9552/2011 г. на Административен съд - София -град, с което по жалба на "Завод за изчислителна техника" / "ЗИТ"/ ЕООД, гр. София, е отменена заповед № А - О -030/16.09.2011 г. на председателя на ДАМТН. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът о касационна жалба - "ЗИТ" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел, че обжалваната пред него заповед, с която на основание чл. 53, т. 1, 2 и 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 46, т. 2, 3 и 4 от Закона за измерванията /ЗИ/ е отнето оправомощаването на "ЗИТ" ЕООД за извършване на първоначална и последваща проверка на електромери еднофазни, индукционни и статични за активна енергия. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно - производствените правила, но в нарушение на приложимото материално право. Описаните факти в мотивната част на заповедта не сочат на нарушения, които могат да се квалифицират като попадащи в хипотезите на чл. 53, т. 1, т. 2 и 4 от ЗИ, в които случаи председателят на ДАМТН отнема оправомощаването. Предвид обстоятелството, че в касационната жалба се твърди неконкретизирано нарушение на материалния закон и задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав намира за материално незаконосъобразен изводът на АС, че не е налице материалноправното основание на чл. 53, т. 1 вр. чл. 52, т. 2, пр. 2 от ЗИ. Съгласно последната цитирана разпоредба оправомощеното лице е длъжно да отчита знаците за проверка пред ДАМТ и при неизпълнение на това му задължение в правомощията на председателя на ДАМТ е да отнеме оправомощаването. По делото е установено, че двама от тримата напуснали служители на оправомощеното лице - Анатоли Манов и Николай Радков, притежаващи знаци за проверка, не са ги върнали и съответно знаците не са предадени и в ДАМТН. При проверката не са представени и знаците за проверка на отсъстващите проверители, които поименно са изброени. Налице е хипотезата на неотчитане на знаците за проверка пред ДАМТН. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал, че описаните от него факти относно показанията на цитираните електромери, представляват издаване на невярно заключени за проверка по смисъла на чл. 53, т. 2 от ЗИ посредством доказателствено средство, свързано с необходимите специални познания, нито че оправомощеното лице е престанало да отговаря на изискванията на чл. 47 от ЗИ и с това е осъществило състава на чл. 53, т. 4 от ЗИ. Предвид изложеното решението като неправилно - противоречащо на материалноправните норми на чл. 53, т. 1 вр. чл. 52, т. 2, пр. 2 от ЗИ, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля оспорването на "ЗИТ" ЕООД, гр. София, срещу заповедта на касатора. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касационна жалба разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение