Решение № 399 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2007 г.

Решение № 399 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., Н. Т. Ц. и Т. К. К. срещу въззивно решение № 98 от 9.07.2007 г. по гр. д. № 298/2006 г. на Търговищкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) Търговищкият окръжен съд е оставил в сила решението от 30.07.2004 г. по гр. д. № 1/2002 г. на Омуртагския районен съд, с което е уважен предявеният от "К." А., гр. С. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото на собственост върху недвижим имот, описан в акт за държавна собственост № /13.05.1996 г., като имот № 19 в кв. 2 с площ от 31 300 кв. м., представляващ парцел ****ХI-1698 в кв.65 по кадастралния и регулационен план на индустриална зона на гр. О. от 1977 г., понастоящем попадащ в имот № 5* включен в имот № 5* в кв. 2 по помощния кадастрален план на индустриалната зона на града от 1999 г. За да уважи предявеният иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот, който е бил включен в активите на образуваното с държавно имущество дружество "К." ЕООД, гр. О., чийто правоприемник е дружеството. Приел е че ответниците претендиращи права на собственост върху част имота, легитимиращи се с решение на общинска служба земеделие и гори не са доказали да притежават права противопоставими на дружеството. От данните по делото се установява, че с решение на ПК - Омуртаг (ОСЗГ) от 22.02.2001 г. на ответниците по иска е реституирана земеделска земя в размер на 57.839 дка, за която по помощния кадастрален план на гр. О. от 1999 г. е отреден имот № 5* в кв. 2. Установено е също така, че този имот попада върху имоти № № 5* и 5010024. От приетата във въззивното производство при новото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, придружена със скица е установено, че имот № 5* по помощния кадастрален план на индустриалната част на гр. О. от 1999 г. е застроен със сгради, съоръжения и инсталация, необходими за осъществяване производствената дейност на дружеството. Установено е също, че след национализиране на валцова мелница на братя К, чиито наследници са ответниците по иска имотът е предоставен на държавно предприятие за зърнени храни "М." - Омуртаг, като с АДС от 20.03.1969 г. на основание чл. 6 ЗС (в ред. към този момент) е актувано като държавна собственост застроено дворно място от 31 300 кв. м., заедно с построените в него сгради. По кадастралния и регулационен план на гр. О. индустриална зона, одобрен със заповед № 1* от 14.11.1977 г. за имота е отреден парцел ****Х-1689в кв. 65. По помощния кадастрален план на гр. О. от 1999 г. имотът е нанесен с № 5*. Установено е също така, че в периода 1967 - 1987 г. в терена е осъществено строителството на сгради и съоръжения във връзка с осъществяваната дейност. От представените копия от решения по ф. д. № 1953/1991 г. на Търговищкия окръжен съд е установено, че по силата на ПМС № 176/91 г. е учредено еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество "К.", със седалище гр. О. На това дружество е прехвърлено безвъзмездно държавното имущество от прекратеното предприятие М. Омуртаг към З. предприятие Т. и СО "З." София. ЕООД "К." гр. О. е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "К." със седалище гр. О. ЕА. "К." гр. О. е преобразувано в акционерно дружество "К.", гр. О., като в последствие е вписана промяна в адреса на управление, който е в гр. С. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че държавното имущество е станало собственост на търговското дружество. Включването на имуществото към датата на преобразуването на държавното предприятие в капитала на учреденото дружество по силата на ПМС № 176/1991 г. и липсата на данни за разпореждане с него преди тази дата налагат извод, че недвижимия имот е бил в активите му и при преобразуването е включен в капитала на новоучреденото дружество. С АДС от 1969 г. е установено, че държавата е предоставила правото на оперативно управление и стопанисване върху процесния недвижим имотна праводателя на "К." ЕООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество. При преобразуване на З. предприятие гр. Т. процесния имот е бил в патримониума му - предприятие "М." гр. О. и като част от активите на прекратеното предприятие е включен в капитала на новоучреденото дружество. Приватизираното дружество е придобило правото на собственост върху имота на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), съгласно който собствеността върху недвижими имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, при преобразуването им в еднолични търговски дружества с държавно имущество се придобива от последните направо, по силата на акта на преобразуването им. След одържавяването на мелницата на братя К, заедно с терена с площ около 3 дка е извършено застрояване със сгради на площ около 30 дка. Сградите заедно с терена са актувани като държавни с АДС от 1969 г., като по силата на одържавяването и извършеното строителство се е обособил имот за държавни нужди с обем от 31 300 кв. м. За същия имот по плана на индустриалната част на града от 1977 г. е отреден парцел ****Х в кв. 2. С прилагането на плана от 1977 г. терена и сградите са станали държавна собственост. Правото на оперативно управление върху процесният имот е предоставено от държавата на държавно предприятие, което пред 1991 г. е преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, чийто правоприемник е ищцовото дружество. При това положение се налага извода, че имот № 5* е собственост на търговското дружество. Този имот, видно от съдебно-техническата експертиза приета от въззивния съд е застроен със сгради, съоръжения и други, които обслужват производствената дейност. С това имотът е загубил характер на земеделска земя, на осн. чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ и не може да бъде реституиран по реда на ЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд, с което е уважен предявеният от търговското дружество установителен иск за собственост е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "В" ГПК (отм.). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.