Решение № 2538 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14874/2008 г.

Решение № 2538 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14874/2008 г., V о., докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Образувано е по искане на Александър Георгиев Петков от гр. Бургас за отмяна на влезли в сила решение по адм. дело № 3С-355/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение и оставеното в сила решение, с решение по адм. дело № 5С-165/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Излага доводи за наличието на посочените от него отменителни основания, с представено удостоверение № 3-4631 на началник щаба на поделение 22220 - Сливен, и информация, съдържаща се в приложен протокол, от който е видно че към тази дата него няма изготвен ревизионни актове или финансови начети за извършени нарушения в качеството му на длъжностно лице. Позовава се на Решение № 46 от 17.05.2007 г. по н. дело № 34/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което му е отменена присъда № 69 от 10.01.2007 г. по нохд № 69/2006 г. на Сливенския военен съд, като делото е върнато на Сливенската военна прокуратура. Считайки тези доказателства като относими към нормата на чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК и моли седемчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени двете решения на ВАС и да върне делото за тричленен състав на ВАС за ново разглеждане жалбата му срещу Заповед № КН-137 от 21.06.2006 г. на Министъра на отбраната, с която на полковник Александър Петков е наложено на основание чл. 282, т. 1, б. "и" във връзка с чл. 283, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд, седемчленен състав обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с изложеното в молбата за отмяна и приема за установено следното: С решение по адм. дело № 3С-355/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлена като неоснователна жалбата Александър Петков срещу Заповед № КН-137 от 21.06.2006 г. на Министъра на отбраната, с която на полковник Александър Петков е наложено на основание чл. 282, т. 1, б. "и", във връзка с чл. 283, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България дисциплинарно наказание уволнение, прекратен е договора му за кадрова военна служба и е освободен от длъжност и от кадрова военна служба. С решение по адм. дело № 5С-165/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е оставено в сила решението на тричленния състав на ВАС, с което е изчерпан двуинстанционния ред за обжалване по АПК и решението е влязло в сила и е окончателно. Искането, с което е сезирана настоящата инстанция на ВАС е за отмяна на решенията постановени по цитираните дела на Върховния административен съд. Първото основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК се основава на представено пред настоящата инстанция решение № 46 от 17.05.2007 г. по наказателно дело № 34/2007 г. на Военно-апелативен съд на РБ, с което е отменена присъда № 69 от 10.01.2007 г. по нохд № 69/2006 г. на Сливенския военен съд и делото е върнато на Сливенската военноокръжна прокуратура за ново разглеждане. Решението е от 17.05.2007 г., а искането за отмяна е подадено на 17.11.08 г., поради което е подадено след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 240, ал. 2 от АПК от узнаването на решението, което в случая се сочи като е основание за отмяната. Следва да се има предвид, че това решение не е окончателно, тъй като с него делото е върнато за ново разглеждане на Сливенската военноокръжна прокуратура. Цитираното решение не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му да не е могло да бъде известно на страните. Кумулативността на двете предпоставки, визирани в анализираната разпоредба случая не е налице. Решението постановено по проведеното административно производство по оспорването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на искателя, е постановено при осъществяване контрол на законосъобразността на фактическите и правни основания посочени в заповедта и възникнали във връзка с правоотношение във връзка с налагането на дисциплинарна отговорност, поради което даже наказателното дело да е върнато за ново разглеждане при него се касае за друг вид отговорност - наказателна, която е различна от дисциплинарното наказание - уволнение, предмет на административното производство. Отпадането на наказателната отговорност не води автоматично до отпадане и на дисциплинарната, която очертава друго правоотношение, подлежащо на контрол за законосъобразност по предвиден ред в друг закон и е преценката е по други критерии, визирани в този закон. Като илюстрация на казаното е записът на чл. 280 от ЗОВСРБ, според който нарушителят на военната дисциплина се наказва с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда, от което е следва извода, че законодателят е разграничил различните видове отговорност, като всяка една от тях се налага на самостоятелни основания. Другото писмено доказателство, което е представено от искателя във връзка с позоваването му на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е удостоверение № 3-4631 от 12.11.2008 г. на началника на щаба на поделение 22220 - Сливен със съдържание, че срещу искателя не са съставени ревизионни актове. Това доказателство не е новооткрито по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а е новосъздадено, обстоятелство което не дава основание за прилагането на цитираната правна норма от АПК за отмяна на влялото в сила решение на ВАС. От искателя не са представени доказателства във връзка с искането по чл. 239, т. 3 от АПК, установяващи обстоятелството, че акта се основава на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, поради което не е налице и тази законова хипотеза. По изложените съображения, Върховният административен съд - седемчленен състав, II-ра колегия приема, че искането за отмяна на влезлите в сила решения на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК.