Решение № 14203 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2020 г.

Решение № 14203 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Иванов, ЕГН [ЕГН], против Решение № 325/21.02.2020 г. постановено по адм. д. № 802/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в протеклото съдебно производство не са доказани твърденията на жалбоподателката Н. Ангелова, че не е постигнато съгласие по чл. 192, ал. 2 ЗУТ между нея и собствениците на имот с идентификатор 04279.610.340, както и че след доброволното премахване на обект "Слънцезащитно устройство-тента", достъпа до оспорващата на собствения й магазин вече не е ограничен и следователно не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Твърди и съществено процесуално нарушение изразяващо се в неконституиране като заинтересовани страни на останалите собственици на 8/16 ид. имот с идентификатор 04279.610.340. Моли за отмяната му и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован, явява се лично и се представлява от пълномощника му адв. Богданова. Последната поддържа оплакванията повдигнати с касационната жалба в писмената защита, в която е изложила допълнителни съображения за недопустимост на първоинстанционната жалба. Ответникът Н. Ангелова, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Същата чрез процесуалния си представител адв, Вададжийска в отговор на касационната жалба и писмени бележки оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство съгласно представен списък. Ответникът Кмета на Община Благоевград, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебното заседание и не изразява становище по касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на първоинстанционното решение. Сочи, че не следва да се разглеждат от съда оплакванията за недопустимост на решението, както и че решението е издадено при правилно приложение на материалния закон и изяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град по жалбата на Н. Ангелова е отменил мълчалив отказ на Кмета на Община Благоевград по нейна молба № М-00-221/03.06.2019 г., инкорпорираща искане за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд имот ПИ с идентификатор 04279.610.340 до магазина на заявителката – самостоятелен обект с идентификатор 04279.610.298. 1. 34 по КККР на гр. Благоевград. За да отмени мълчаливия отказ съдът е приел, че жалбата срещу него е подадена в срок, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК определяща едномесечен срок за произнасяне по заявлението на Ангелова, след чието изтичане започва едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК за оспорване на формирания мълчалив отказ. Разглеждайки жалбата по същество, съдът е обосновал извод, че са налице и двете предпоставки за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ – между заявителката и собственикът на съседния имот не е налице съгласие за учредяване на право на ползване и явна икономическа нецелесъобразност на друго икономическо решение. След изследване на материалите по делото, включително заключението на вещото лице, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. При тези констатации го е отменил и е върнал преписката на административния орган за започване на процедура по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не приема възраженията в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение. Мълчаливият отказ на Кмета на Община Благоевград по молба вх. № М-00-221/3.06.2019 г. на Н. Ангелова за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1, предл. последно и чл. 58, ал. 1 АПК. В нормата на чл. 192 ЗУТ не е уреден срок за издаване на заповедта, поради което приложима е общата разпоредба на чл. 57, ал. 5 АПК, тъй като за издаването на исканата заповед е свързана с изследване на административния орган за липса на постигнато съгласие между собствениците на процесните поземлени имоти, дали друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, дали с учредяване на правото на преминаване ще се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, ще се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и ще се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради необходимо. Следователно, по съществото си издаването на исканата заповед налага даване на възможност на засегнатите граждани или организации да се защитят, което съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 5 АПК сочи към едномесечен срок за произнасяне на органа по постъпило заявление. Кмета на Община Благоевград е сезиран с искането от 03.06.2019 г. и е следвало да се произнесе в едномесечен срок, т. е. до 04.07.2019 г., съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. След този момент е формиран мълчалив отказ, който според специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4, подлежи на обжалване в 14-дневен срок. Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК този срок изтича на 18.07.2019 г., като жалбата е подадена на предходния ден 17.07.2019 г. Предвид изложеното, жалбата е подадена в срок и образуваното съдебно производство се явява процесуално допустимо. Оспореното решение е обосновано, доколкото съдът е събрал и коментирал относимите за спора доказателства, включително заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, въз основа на които е мотивирал правните си изводи. От представен по делото Нотариален акт № 6, т. I, рег. № 260, д. № 5/2016 г. е установено, че Н. Радкова е собственик на търговски обект с идентификатор № 04279.610.298. 1. 34, представляващ магазин № 1, находящ се в сграда с идентификатор № 04279.610.298. 1 по КККР на гр. Благоевград, ведно с прилежащите към него ид. части от сградата и право на строеж. Същата се легитимира и като собственик на 6, 06/481 ид. части от имот с идентификатор № 04279.610.298 по КККР на гр. Благоевград, съгласно Нотариален акт № 111, т. III, рег. № 14258, д. № 385/2018 г. С молба вх. № М-00-221/03.06.2019 г. Радкова е поискала от Кмета на Община Благоевград да бъде издадена заповед по чл. 192 ЗУТ за право на преминаване през имот частна собственост - ПИ с идентификатор 04279.610.340, в полза на собствения й самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.610.298. 1. 34 по КККР на гр. Благоевград. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в неконституиране като заинтересовани страни на останалите собственици на имот с идентификатор 04279.610.340. По делото са представени доказателства, а и в самото оспорено решение са изложени мотиви в тази насока, че в полза на Д. Иванов е учредено право на ползване на 20. 50 кв. м. от източната част на имота. Именно това е частта от имота, през която се иска преминаване и в който попадат и трите варианта за осъществяване на преминаване изготвени от вещото лице. Следователно, останалите собственици на имот с идентификатор 04279.610.340, доколкото не се засягат от искането за учредяване на право за преминаване, не са заинтересовани страни в производството и правилно не са конституирани. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ при непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. По делото безспорно е установена липсата на съгласие за сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците на съседните имоти за учредяване на право на преминаване. Твърденията на касационният жалбоподател, че не е доказано непостигането съгласие на страните за доброволно учредяване на преминаване по чл. 192, ал. 2 ЗУТ е неоснователно, доколкото процесуалната активност на Н. Ангелова ясно сочи в обратна насока. В случая доказателствената тежест е върху Иванов, който не представя никакви документи и дори не твърди достигане до устно споразумение за учредяване на право на преминаване. Посоченото от него доброволното премахване на обект "Слънцезащитно устройство-тента" също не създава извод в различна насока, доколкото попада извън предмета за учредяване на право за преминаване през чужд имот. Заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което не е било оспорено от страните, отразява три варианта за достъп до имота на заявителката, всеки от тях през имот с идентификатор 04279.610.340. Доколкото различните възможности за достъп според доказателствата по делото могат да се учредят само през този имот и до имота на заявителката няма друг достъп, следва да се приеме, че е осъществена и втората предпоставка на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ - друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. При тези констатации мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен и правилно е отменен с указания за провеждане на процедура по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Изложеното налага извод, че първоинстанционното решение е постановено при правилно прилагане на закона и при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора следва да се уважи своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение