Решение № 3365 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2012 г.

Решение № 3365 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Димар шус" ООД - гр. Гоце Делчев, представлявано от управителя Димитрия Георгиева Караджова, против решение № 1464/18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 522/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 03.08.2012 г., издадено от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в писмени бележки от пълномощника адв. Красимир Григоров се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в постановлението физическо лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско, както е уговорено в представения граждански договор. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, не е изразил становище. Ответната страна Фетие Кемалова Алибашова от с. Барутин, община Доспат, не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на "Димар шус" ООД против постановление от 03.08.2012 г., издадено от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Фетие Кемалова Алибашова и "Димар шус" ООД, считано от 11.07.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив на работни места на 11.07.2012 г. в шивашки цех за производство на обувки в с. Барутин, община Доспат, и на 03.08.2012 г. в дирекцията, офис в гр. Смолян, е установено, че Фетие Кемалова Алибашова осъществява дейност като машинен оператор в обувното производство в посочения обект, стопанисван от "Димар шус" ООД. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето Фетие Алибашова, които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 11.07.2012 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Пловдив в обект на "Димар шус" ООД, находящ се в с. Барутин, община Доспат и представляващ шивашки цех за производство на обувки, е констатирано, че лицето Фетие Кемалова Алибашова, заедно с други пет лица, полага труд като машинен оператор в шевното производство, изразяващ се в разкрояване на саи, без да има сключен писмен трудов договор с "Димар шус" ООД. При проверката лицето е декларирало писмено, че изпълнява работата от 09.07.2012 г. на длъжност машинен оператор в цех за саи в с. Барутин, посочило е, че има сключен граждански договор, както и че е поело ангажимент към "Димар шус" ООД да извърши срещу възнаграждение услуга за срок от една седмица, като вида на услугата е посочен "да довършим последната си поръчка, 500 лв. бригадно"; в образеца на декларацията графите за уговорено и получено трудово възнаграждение, работно време и почивни дни не са попълнени. На 03.08.2012 г. от същите контролни органи е извършена проверка на документи в офиса на отдела в гр. Смолян на "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, при която е представен граждански договор между дружеството и посоченото лице, не е представен трудов договор. За констатациите при извършените проверки - на 11.07.2012 г. в цеха за производство на обувки и на 03.08.2012 г. в офиса на дирекцията в гр. Смолян, е съставен протокол за извършена проверка с изх. № 2385/03.08.2012 г. с който на дружеството са дадени предписания на основание чл. 404, ал. 1 КТ. В представения при проверката на 03.08.2012 г. граждански договор № 006, между "Димар шус" ООД като възложител и Фетие Кемалова Алибашова, е посочено, че договорът е сключен на 09.07.2012 г. за извършване на дейност разкрояване с машини на фирмата на 150 чифта саи в шивашки цех с. Барутин, като възложителят се задължава да осигури достъп до шивашкия цех и машините и да заплати на изпълнителя след приемане на работата 80 лв. в брой, а изпълнителят се задължава да извърши поставените задачи в срок до 13.07.2012 г. Към попълнената бланка на граждански договор в приложения се съдържат също бланка, представляваща констативен протокол за приемане на извършената работа, както и бланка за разписка относно плащане на сумата по договора, които не са попълнени. При проверка е представен и втори граждански договор - № 006 от 01.08.2012 г., сключен между същите лица и със същото съдържание като този от 09.07.2012 г., включително в частта, в която е посочено, че изпълнителят се задължава за извърши поставените задачи до 13.07.2012 г. На 03.08.2012 г. от управителя на дружеството Димитрия Герова са представени писмени обяснения, в които е изложено, че с шест лица дружеството е сключило договори за разкрояване на 900 броя саи със срок на изпълнение до 13.07.2012 г., но поради това че поетите задължения не са изпълнени, фирмата е изготвила нови договори по ЗЗД с дата 01.08.2012 г. до завършване на поръчката, която към 03.08.2012 г. не е завършена и приета от възложителя. В показанията на разпитания по делото свидетел Георги Димитров Геров, баща на управителя на "Димар шус" ООД се излага, че Фетие Алибашова е работила във фирмата до м. юни 2012 г., тъй като нямало повече поръчки, по-късно дошла поръчка за 150-160 чифта, която не била спешна и самият свидетел, който помагал на дъщеря си във фирмата, събрал бившите работнички, за да свършат тази работа за няколко дни, като оформили отношенията като граждански договори по съвет на счетоводителя. Свидетелят установява също, че работата е извършвана с материали, които са предоставени от фирмата и в цеха на същата, без уговорка за работно време. При тези данни по делото обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че Фетие Алибашова е осъществявала дейността по разкрояване на саи в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Представеният от "Димар шус" ООД при проверката по документи на 03.08.2012 г. граждански договор с това лице, не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. На първо място, няма доказателства, че този договор е бил сключен към датата на проверката в цеха, която е извършена на 11.07.2012 г. и при която е установено, че лицето осъществява дейност по разкрояване в цеха за производство на обувки. Макар лицето да е посочило в попълнената декларация, че има сключен граждански договор, такъв не е бил представен при проверката. Наред с това, като се отчете фактът, че за идентична по вид и количество работа със същото лице е сключен втори договор - от 01.08.2012 г., като се твърди /в писмените обяснения на управителя/, че това се е наложило поради неизпълнение на възложената работа, като се вземе предвид и обстоятелството, че във втория договор като срок за изпълнение е посочена дата преди датата на сключване на самия договор, която между другото е идентична с датата, посочена в първия договор, както и обстоятелството, че по първия договор не е извършено никакво отчитане на извършената работа, респективно - не е отчетена извършената част от работата, а по втория договор е уговорено изпълнение на същата работа, се извежда обоснования извод, че тези граждански договори са изготвени за целите на административното производство, за да обосноват защитната теза на дружеството, че отношенията между него и посоченото лице са граждански - по договор за поръчка, а не трудови. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение съществено значение има обстоятелството, че работата е осъществявана с материали, предоставени от дружеството, на машини на същото, които са се намирали в цеха за производството на обувки, стопанисван от дружеството. Не може да се приеме, че изпълнителят на дейността по разкрояването на саи е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под ръководството на възложителя на работата /относно модел, вид на материала/ и при създадената от него организация за осъществяване на дейността. Показателно относно характера на правоотношението е също така обстоятелството, че дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която в определен период от време преди това /до м. юни 2012 г./ безспорно е била уредена като трудово правоотношение, за което е бил сключен договор от 25.03.2010 г. за длъжността "машинен оператор в обувното производство", който е прекратен, считано от 01.06.2012 г. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции - машинно разкрояване на обувки, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Наред с изложеното следва да се обърне внимание на съществуващото противоречие в обясненията на управителя на дружеството и показанията на свидетеля относно количеството на възложената работа, като в обясненията се твърди, че е възникнала работа за разкрояване на около 900 чифта, а свидетелят твърди, че е дошла поръчка за 150-160 чифта, освен това свидетелят изобщо не твърди, че възложената работа на работничките не е била изпълнена в уговорения срок и че се е наложило продължаване на тази работа и през м. август. Нещо повече, от показанията на този свидетел недвусмислено се установява, че работата, която е осъществявана от Фетие Алибашова при наличието на сключен писмен трудов договор /до м. юни/ и тази, която е осъществявана при извършване на проверката от органите на дирекция "Инспекция по труда" /според твърденията му въз основа на сключен граждански договор/ е била една и съща. В тази следва да се подчертае, че определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. По изложените съображения, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че съществуващото правоотношение между "Димар шус" ООД и Фетие Алибашова е трудово и в този смисъл оспореното пред съда постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено при наличието на предвидените предпоставки. Оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че постановлението е издадено от компетентен орган, е неоснователно. Постановлението е издадено от Емилия Костадинова Даракчиева на длъжност главен инспектор и Юлия Калинова Дорутева - старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, отдел Смолян. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение се издава от контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служители в и в други нормативни актове, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник, при установяване на нарушения на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Следователно, служителите, назначени на длъжност инспектор имат правомощията на инспектор, а инспекторът е контролен орган, който има правомощието да издава постановления по чл. 405а, ал. 1 КТ. Оспореното пред съда постановление е издадено от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, отдел Смолян, които са действали на територия в обхвата на дейност на дирекцията, поради което същите имат материална и териториална компетентност да издадат постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, е правилен. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение