Решение № 8109 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, пл. Княз Александър I 1, подадена чрез пълномощник адв. А. Георгиев, и по касационната жалба на Т. Андреев с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, на [улица], срещу Решение 2324 от 08.04.2022 г., постановено по адм. дело 3582 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2021 година. Касационните жалби на всеки един от касаторите са срещу неблагоприятните за всеки един от тях части на решението. В резултат на двете касационни жалби, решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло. С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на ищеца - Т. Андреев обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4 143, 76 лв. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на вложенията му в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) и причинени му в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичността на депозитите в КТБ АД в императивния срок от 5 работни дни, съгласно приложимата с директен ефект норма на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Със същото решение предявеният от Андреев иск за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 8 627, 96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 година. Съдът е отхвърлил изцяло и предявения от Андреев иск за обезщетяване на имуществени вреди с цена 84 337, 87 лв., която сума представлява равностойността на разликата между вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения му гарантиран размер на депозитите му в тази банка. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на БНБ разноски по делото в размер на 3 380, 00 лв., както и 10, 00 лв. държавна такса за образуване на делото по сметка на АССГ. Банката обжалва решението в осъдителната за този касатор част. Твърди неправилност на решението в обжалваната част, като навежда като касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните му оплаквания ще бъдат разгледани подробно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяната на решението в осъдителната за него част. Претендира сторените в касационното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Договор за правна защита и съдействие, рег. БНБ-35392 от 12.04.2016 г. по описа на Централната банка, както и доказателства за извършването им. Ответникът по тази касационна жалба Т. Андреев не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Т. Андреев обжалва решението в отхвърлителната му част, както и в частта, в която е осъден да заплати на БНБ разноски по делото. Твърди неправилност на решението в обжалваните части по подробно изложени доводи. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяната на решението в обжалваните от него части и постановяване на съдебен акт, с който исковите му претенции да бъдат уважени в цялост. Ответникът по тази касационна жалба БНБ я оспорва, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. А. Георгиев. Иска същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно в обжалваната от Андреев част. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на подадената от БНБ касационна жалба и за основателност на подадената от Андреев касационна жалба в частта й относно присъдените с обжалваното решение в полза на ответника по исковите претенции разноски. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по делото, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в осъдителната за първия и в отхвърлителната за втория касационен жалбоподател част. По съществото на касационните жалби, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: За да постанови обжалвания резултат, АССГ е приел, че е сезиран от Т. Андреев с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на БНБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 8 627, 96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главница от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на неговите вложения в КТБ АД (в несъстоятелност) за периода 20.06.2014 г. 04.12.2014 г., който гарантиран размер не му е бил изплатен своевременно вследствие незаконосъобразно бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., както и с иск за заплащане на обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 84 337, 87 лв., която сума представлява разликата между вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения му гарантиран размер на депозитите му в тази банка, причинени му от неправомерни действия на Централната банка, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право, а в условията на алтернативност от неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор. Съдът е установил от фактическа страна, че Т. Андреев е сключил на 23.11.2011 г. с КТБ АД безсрочен рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от л. 211 до л. 212 от адм. дело 3582/2021 г., том II, по описа на АССГ. На същата дата, към рамковия договор, е подписан Анекс 75118 за откриване на банкова сметка в щатски долари при условията на преференциален безсрочен депозит (л. 213 214, пак там). Андреев е сключил с търговската банка и Договор за срочен депозит 4 х 4 15664 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитна сметка в лева (л. 220 222). На 23.07.2013 г. ищецът е сключил с КТБ АД безсрочен рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) л. 215 216, както и Анекс 112307 (л. 217-219) към този договор за откриване на банкова сметка в лева при условията на безсрочен депозит Плюс. Съгласно писмо-отговор на КТБ АД, изх. 2292/15.12.2021 г. (л. 245-246 от първоинстанционното дело) ищецът има открити три банкови сметки: срочен и безсрочен депозит в лева, както и безсрочен депозит в щатски долари. АССГ е установил, че на 20.06.2014 г., Управителният съвет на БНБ, на основание чл. 115 (отм.) от Закона за кредитните институции (ЗКИ), поставил със свое Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, отстранени са от длъжност членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, назначени са квестори. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ е взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 ЗБН, приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът) с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантирания размер на влоговете. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. По делото е изготвена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице Н. Манчева. Въз основа на заключението от тази експертиза съдът е установил, наред с други въпроси и законната лихва за забава върху изплатената на Андреев сума от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на депозитите му в КТБ АД за относимия исков период. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявените от Андреев искове са допустими за разглеждане по същество. Изложил е подробни съображения, защо преценява БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че исковете следва да се разгледат по реда на ЗОДОВ, но при съобразяване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът е преценил като частично основателен иска на Андреев с цена 8 627, 96 лв. Мотивирал се е, че в случая се установява кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Посочил е, че своевременното изпълнение на задължението на БНБ за обявяване на неналичността на депозитите в КТБ АД в императивния 5 дневен срок, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО би защитило в максимална степен, както правата на вложителите, така и обществения интерес. Посочил е също така, че цел на Директивата е не само защитата на вложителите, но и стабилността на банковата система, за която счел, че може да се постигне, само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които последните да считат депозитите си за защитени. Обосновал се е със Съображения 8 и 9 от Директивата. Приел е, че доколкото за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, неосигуряването на достъп до депозитите им за срок по-дълъг от установения в Директивата води до нарушаване на техните права, включително тези на ищеца. Установил е незаконосъобразно бездействие на БНБ да изпълни свое нормативноустановено задължение, прилагайки разпоредба с директен ефект от правото ЕС. На следващо място съдът е преценил, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда, изразяваща се в невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв. и пряка, и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Отхвърлил е като неоснователни доводите на ответника по иска, че не е налице причинно-следствена връзка, тъй като дори БНБ да беше взела решението по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, е нямало как да започне изплащане на гарантираните депозити. Позовал се е на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Приел е, че Директива 94/19/ЕО не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата за гарантиране на депозитите да разполага с достатъчно парични средства. Съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, е формирал извод, че липсата на достатъчно средства за покриване на гарантираните депозити във ФГВБ, не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно- следствената връзка с претърпените вследствие на това нарушение вреди. За обективен измерител на стойността на нарушеното право, административният съд е възприел законната лихва по чл. 86 ЗЗД. По отношение на началния момент на претендираната по първия иск обезвреда, е посочил, че приемането на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. Приел е, че с акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. Като е съобразил разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ отм.), е счел, че в случай на приемане от БНБ на решението по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок, т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. Според съда, именно от следващия ден, 26.07.2014 г., ищецът е започнал да търпи вреди поради неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Приел е, че именно това е начална дата на исковия период. Относно крайната му дата е съобразил, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. Посочил е, че от тази дата, включително, БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това е приел, че периодът, за който се дължи обезщетение е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Отхвърлил е възраженията на ответника, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне. Обосновал се е, че тази теза е в противоречие с изискванията на Директивата да не се възпрепятства бързото изплащане на гарантираните депозити, както и в противоречие на заложеното в нея императивно условие за удължаване на императивните срокове само при изключителни обстоятелства. Позовал се е на практика на СЕС и по-конкретно на решение на този съд по дело С-571/16, съгласно което разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Формирал е извод, че обстоятелството, че ЗГВБ (отменен) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на съответната кредитна институция е правноирелевантно. Съдът е определил, че реално претърпяната от ищеца вреда, е разликата между законната лихва върху гарантирания размер на депозитите му в КТБ за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по вложенията му в тази банка. Изчислил е размера на законната лихва чрез лихвения калкулатор, достъпен на Интернет страницата на Национална агенция за приходите. Относно договорната лихва за същия период се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е изрично, че изчислява сумата на начислената договорна лихва върху главница от 196 000, 00 лв. Присъдил е сумата от 4 143, 76 лв. по първия иск. Отхвърлил е като неоснователна, исковата претенция на Андреев над уважения размер до пълния предявен такъв от 8 627, 96 лв. и извън периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. По отношение на предявения от Андреев иск с цена 84 337, 87 лв., АССГ е приел, че същият се основава исковата си претенция на следните твърдения: започнала през месец юни 2014 г. масирана кампания срещу КТБ АД, като освен медии, в нея се включват и органите на Полицията и Прокуратурата; на 13 юни 2014 г. се провежда безпрецедентно медийно отразяване и претърсване на офиси; провокира се паника, започва масово теглене на депозити; съгласно прессъобщение на БНБ, в периода 17-20 юни 2014 г. от КТБ АД са изтеглени авоари в общ размер на приблизително 1 милиард лв.; на КТБ не е оказана подкрепа за нейната ликвидност, независимо от декларираната по-късно (на 22.06.2014 г.) воля за ликвидна подкрепа. Счел е, че не може да се направи обоснован извод за наличие на причинна връзка между описаните факти и евентуално неизпълнение на задължението на Централната банка да осигурява ефективен банков надзор. Посочил е, че единственото незаконосъобразно действие, което се твърди за неизпълнено от страна на БНБ, е неоказването на подкрепа за ликвидност. Обсъдил е служебно известната му информация, че с Решение 1443/03.07.2015 г. по търг. дело 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение 664/22.04.2015 г. по търг. дело 7549/2014 г. на Софийски градски съд (СГС) е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Подчертал е, че именно на дата 20.06.2014 г. с Решение 73 Управителният съвет на БНБ поставил, на основание чл. 115 (отм.) ЗКИ, КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца. Приел е, че с поставянето на банката под особен надзор, са предприети действията, предвидени по закон и насочени към оздравяване на банката. Обосновал се, че целта на чл. 115, ал. 2, т. 2 (отм.) ЗКИ е оздравяване на съответната банка, като същата се поставя под особен надзор поради това, че ликвидните й активи, по преценка на БНБ, няма да бъдат достатъчни, за да може тя да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост. Счел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите. Аргументирал се е, че доколкото КТБ АД е в несъстоятелност, вземането на ищеца към нея в размер от 84 337, 87 лв., все още не е погасено. Съобразил е доказателствата по делото, че това вземане фигурира в списъка на кредиторите на КТБ АД, като при извършените частични разпределения на налични суми между кредиторите на КТБ АД, ищецът е получил част от сумата по това вземане. Съобразил е също така мотивите на решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) S. c. F., 50342/99, пар. 39, 27 май 2003 г., съгласно което държавата не може по принцип да бъде държана отговорна за неизвършено плащане при неплатежоспособност на частен длъжник. Взел е предвид, че за неопределен период от време ищецът е бил лишен от възможността да ползва своето парично притежание, както и че същият продължава да бъде кредитор на КТБ АД за вземането си по своите банкови сметки. Формирал е решаващия извод, че не е налице претърпяна от ищеца вреда нито за главницата, нито за лихвите върху нея, доколкото вземанията за тях са приети, по тях са осъществени частични плащания, а производството по несъстоятелност на КТБ АД е все още висящо. С тези мотиви е отхвърлил втория предявен от Андреев иск за имуществени вреди. Присъдил е разноски в полза на ответника по иска. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба на БНБ като неоснователна. Правилни и обосновани са формираните от първоинстанционния съд изводи по първия предявен иск с цена 8 627, 96 лв. за наличие на всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. При съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г., става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно. Отговорността за това е на националния законодател. Съгласно чл. 1, пар. 3, буква i) неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми;. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към месец юни 2014 г. , не освобождава обаче от отговорност БНБ. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18 , СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, налага на компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. В този смисъл касационното оплакване на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е необосновано. Макар да е вярно твърдението на БНБ, че изрично уреденото й в националното ни законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения, по силата именно на посоченото приложимо вторично право на ЕС. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно тя е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Българската народна банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките, при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за управляващите органи на БНБ да разпознае БНБ в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Неоснователно е и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Българската народна банка, в качеството й на надзорен по отношение КТБ орган, е дължалa активно поведение, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ АД за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането на тези депозити до гарантирания им размер. В този смисъл може да се направи обоснован извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни нормативно задължение, установено в пряко приложима и с директен ефект разпоредба от правото на Съюза. Приемайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. По делото не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността, изобщо, да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на Управителния съвет на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите, и платими депозити. Въпреки това, решение за обявяване неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г., със свое решение, БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г., при приложението на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БНБ за липса на противоправност. Неиздаването на решението за установяване на неналичност на депозитите в КТБ АД, когато са налице предпоставките за това, е незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни задължение, установено в пряко приложима и с директен ефект разпоредба от правото на ЕС. В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. За да се задейства схемата за изплащане на гарантираните депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на 5 работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно. Както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението си по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на Директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане, като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. При така посоченото, релевантният въпрос, в случая, е налице ли е или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос АССГ е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователни касационната инстанция преценява и възраженията в касационната жалба на БНБ, че ищецът не бил доказал причинена вреда, както и причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на БНБ и вредата. Андреев претендира като обезвреда на вредата по първия иск, законната лихва върху гарантирания размер на депозитите му в КТБ АД за периода на забавата за изплащането му. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. В конкретния случай Андреев е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на ищеца. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която са се намирали депозитите на Андреев, нито е органът, който е изплатил гарантирания им размер, Централната банка се явява органът, който е следвало да издаде акта, който е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищеца на паричното му вземане от ФГВБ. Андреев е получил със забава гарантирания размер на депозитите си в КТБ, която забава е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на фонда. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда, както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. Вредата по делото се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума от 196 000, 00 лв. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател Т. Андреев за неправилност на приетото от първоинстанционния съд относно началната дата на периода, за който се дължи обезщетение в конкретния случай. Срокът от пет работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под особен надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това, периодът, за който се дължи обезщетение, както правилно е приел първоинстанционният съд, е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Основателно е възражението на касационния жалбоподател Т. Андреев, че от размера на обезщетението за имуществена обезвреда не следва да се приспадат договорните лихви, начислени по вложенията му в КТБ за приетия от съда за релевантен исков период. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява за закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД. По тези съображения, следва да се , касационната инстанция приема, че административният съд неправилно е намалил сумата на дължимото обезщетение по първия иск с начислената договорна лихва върху гарантирания размер на депозитите. Размерът на обезщетението, изчислен въз основа на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000, 00 за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на 5 624, 38 лв. Настоящият състав го изчисли технически посредством достъпния на Интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор. Решението на административния съд в отхвърлителната част по първия иск, следва да се отмени частично за разликата в размер на 1480,62 лева над присъдената сума до 5624,38 лева, като вместо това искът се уважи и за тази разлика от 1480,62 лева., а решението на административния съд по този иск се остави в сила в останалата му част. Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по втория предявен иск с цена 84 337, 87 лв. и го е отхвърлил. По исковата молба на Андреев първоначално е образувано адм.д. 2755/16 г. по описа на АССГ. С нея са предявени два иска -иска за сумата от 500 лева обезщетение за имуществени вреди от забавяне на изплащането на гарантиран депозит в нарушение на правото на ЕС и иск за сумата от 84 337,87 лева обезщетение , представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит. С Определение 6505/17.11.2016 г. по адм. дело 2755/2016 г. на АССГ. е върната исковата молба на касационния жалбоподател Т. Андреев в частта й, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 84 337, 87 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит и производството по делото е прекратено в тази част. Определение 6505/17.11.2016 г. по адм. дело 2755/2016 г. на АССГ е влязло в сила, съответно е окончателен съдебен акт, тъй като е оставено в сила с Определение 2075 от 20.02.2017 г., постановено по адм. дело 174 по описа на Върховния административен съд за 2017 година. По-късно, с Определение 1270/23.02.17г., постановено по адм.д. 2755/16г. АССГ е прекратил съдебното производство по исковата молба на Андреев срещу БНБ с претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи размера на законната лихва за забавено плащане на гарантираните влогове за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г.в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие на БНБ по прилагане на Директива 94/19/ЕО във връзка с изплащането на гарантирания размер на депозитите в КТБ и го е изпратил по компетентност на Софийски районен съд. От своя страна, СРС повдига спор за подсъдност, който е разрешен с Определение 11/06 април 2021г. от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по гр.д.75/18 година, с което е прието, че компетентен да се произнесе по иска на Т. Андреев срещу БНБ за сумата от 500 лева обезщетение за имуществени вреди от забавяне на изплащането на гарантиран депозит в нарушение на правото на ЕС е АССГ. При връщане на делото в АССГ то е образувано под 3582/21година, по което е постановено обжалваното решение. От установеното следва, че АССГ не е разполагал с правомощието да се произнесе по съществото на иска с цена 84 337, 87 лв., тъй като делото по този иск е прекратено. Постановявайки обжалваното решение в частта му относно предявен от Андреев иск с цена 84 337, 87 лв., съдът се е произнесъл недопустимо, тъй като не е бил сезиран с такъв иск. Решението на съда по този иск следва да се обезсили. По жалбата на Андреев в частта й относно разноските, присъдени от първоинстанционния съд на ответника: Решението на първоинстанционния съд е частично неправилно в тази част. Неправилно и в нарушение на чл.10, ал.3 ЗОДОВ административният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за експертиза. Експертизата е поискана от ответника във връзка с първия иск, предявен от ищеца, който е частично уважен. При частично уважаване на иск, разноските по производството ( каквото е възнаграждението за съдебна експертиза) са за сметка на ответника съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Правилно е решението на първоинстанционния съд в частта, в която на ответника са присъдени пропорционално разноски за адвокатско възнаграждение. То е в съответствие с приетото в мотивите на Определение 2 от 20.04.2021 г., постановено по тълк. дело 1/2019 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, поради което при изчисляване на размера на разноските, които следва да се присъдят на ответника за адвокатското възнаграждение, следва да се вземе предвид и размера на иска, по който делото е прекратено, както и размера на отхвърлената част на исковата претенция за обезщетение под формата на лихви. При този изход на производството пред касационната инстанция на БНБ не се дължат разноски. Касаторът Андреев не е поискал присъждане на разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия