Решение № 15541 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2014 г.

Решение № 15541 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Томов Димитров от гр. Долна Митрополия, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Николай Якимов от гр. Плевен, срещу решение № 244 от 15.05.2014 г. по адм. дело № 59/2014 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С посоченото решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на непълнолетната Йонка Мартинова Томова (дъщеря на касационния жалбоподател) срещу заповед № ДСПСП 11-2 от 3.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Долна Митрополия, с която е разпоредено спешното настаняване на непълнолетната Йонка в Кризисен център за жени и деца пострадали от насилие - гр. Плевен до произнасянето на съда (районния съд) с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). За да постанови този резултат административният съд е приел, че "към момента на издаването на оспорената заповед непълнолетната Йонка Мартинова е била дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗД, по отношение на което съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (и) мярката за закрила е била приложена при наличие на фактическото основание по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД". Решението е неправилно. В мотивите на оспорената от касационния жалбоподател заповед № ДСПСП 11-2 от 3.01.2014 г. директорът на ДСП Долна Митрополия е посочил, че в същия ден "на 3.01.2014 г. непълнолетната Йонка Томова е установена в жилище в гр. Долни Дъбник във фамилия без родствена връзка срещу която в момента се водят процесуално следствени действия (и) при така създалата се ситуация са налице сериозни рискови фактори за непълнолетната Йонка, както и съществува реална опасност за живота й". В мотивите липсва посочване кои са рисковите фактори и кое обстоятелство сочи на реална опасност за нейния живот. Данни за такива фактори и обстоятелства няма и в изготвения след заповедта социален доклад от 13.01.2014 г. Единственото безспорно по делото обстоятелство е, че на същата дата - 3.01.2014 г. - в хода на проведени процесуално-следствени действия по ДП № 314/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен в дома на Станьо Иванов Маринов в гр. Долни Дъбник е намерена непълнолетната Йонка в този дом и е изведена оттам. След това обаче при разговора й със социалния работник този социален работник е установил, че "непълнолетната притежава знания и навици за здравна и сексуална култура, запозната е със средствата за предпазване от нежелана бременност". Непълнолетната е споделила със социалния работник, че "към момента води полов живот" и е разказала, че "от около 2 месеца се е запознала по интернет с момчето Иван, което е на 15 годишна възраст и към момента поддържа редовни интимни взаимоотношения с него", споделила е, че "бащата Мартин не възпрепятства желанието и гостуването в гр. Долни Дъбник" и че "към момента няма образувано съжителство с непълнолетното момче" (цитираните данни са от посочения по-горе социален доклад с дата 13.01.2014 г.). От намиращото се по делото ксероксно фотокопие на удостоверение за раждане е видно, че Йонка Мартинова Томова е родена на 12.08.1997 г. или на датата 3.01.2014 г. тя е била на 16 години и почти 5 месеца. А според чл. 6, ал. 2 от Семейния кодекс по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Данните по делото сочат, че директорът на ДСП Долна Митрополия въобще не е изяснил въпроса има ли разбиране и уговорка между непълнолетните Йонка и Иван и между техните родители двамата да сключат граждански брак, налице ли са важни причини по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Семейния кодекс за разрешение този брак да бъде сключен и т. н. Отдел "Закрила на детето" при ДСП Долна Митрополия въобще не е работил в тази насока. Не са проведени разговори с непълнолетния Иван и неговите родители за да се установи наистина ли имат сериозно намерение за брак между Иван и Йонка, не е уточнена възрастта на Иван - навършил ли е и той 16-годишна възраст (с оглед на правилото по чл. 6, ал. 2 СК). В намиращата се по делото справка рег. № Пл 31-553 от 27.03.2014 г. (на л. 113 и сл.) се сочи, че в ТД "НС" - Плевен е придобита информация за подготвяна "сватба" според ромските обичаи през месец януари 2014 г. на непълнолетните Йонка и Иван, като цената, която трябвало да бъде заплатена на нейния баща е в размер над 100 000 долара" и че "за осъществената продажба на непълнолетната Йонка Томова и получени парични средства от баща й Мартин Томов Димитров се съдържат данни и в свидетелски показания на лица разпитани по ДП № 134/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен". Очевидно с тази справка се инвокира твърдение, че съществуват данни за престъпление по чл. 178, ал. 1 и/или ал. 2 от Наказателния кодекс. Същественият въпрос, останал неизяснен както от работниците в отдел "Закрила на детето", така и от Плевенския административен съд, е дали при обоснована увереност, че брак между непълнолетните Йонка и Иван е допустим и възможен, обстоятелство за вероятно престъпление по чл. 178, ал. 1 или ал. 2 от Наказателния кодекс, извършено от бащата или друго наказателноотговорно лице, не следва да бъде пренебрегнато в изпълнение на принципа по чл. 3, т. 3 ЗЗДет за осигуряване най-добрия интерес на детето след преценка на обстоятелствата по § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет. Общоизвестен е обичаят при някои ромски (наричани още цигански) общности "купуване на булка", напр. при общността на калдарашите (доц. д-р Евгения И. Иванова, Велчо Кръстев, "Циганите/ ромите в България - джендър отношения"; от същите автори: "Ромската жена пространства и граници в живота й" и др.). Медиите в България периодично информират, че "тази традиция продължава" (телевизия TV7 на 12.03.2011 г.), но поради икономическата криза "Цената на ромските булки съвсем изтъня" (в-к "Труд" от 28.08.2013 г.) и т. н. Очевидно е съществен въпросът кога се касае за обичай (или традиция) и кога - за престъпление по чл. 178, ал. 1 или 2 от Наказателния кодекс? В частност в случая непълнолетната Йонка била ли е жертва на престъпление или е следвала един общоизвестен ромски обичай? Въпроси, на които директорът на ДСП Долна Митрополия, а след него и Плевенския административен съд не са дали отговори. В хода на съдебното производство Административен съд - гр. Плевен е установил, че Йонка е избягала от Кризисния център, където е била настанена с процесната заповед и е с неизвестно местоживеене (виж протокола за с. з. от 18.03.2014 г.), поради което съдът не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет да я изслуша. Бягството на Йонка от Кризисния център, данните, че е била изплашена при акцията на полицията (или на ДАНС) в дома, където е била открита на 3.01.2014 г., собственоръчно написаното от нея потвърждение на подадената от бащата жалба срещу заповедта за настаняването й в Кризисен център, обаче показват, че тя е била стресирана не от вероятното престъпление по чл. 178, ал. 1 или 2 от Наказателния кодекс, а от действията на длъжностните лица, вкл. и от принудителното й настаняване в Кризисен център за жени и деца, преживели насилие. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което заповед № ДСПСП 11-2 от 3.01.2014 г. на директора на ДСП - гр. Долна Митрополия бъде отменена като незаконосъобразна. Касационният жалбоподател не е направил искане за присъждане на съдебни разноски по делото. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,