Решение № 7600 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2014 г.

Решение № 7600 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Храбър Любенов Върбанов, подадена от пълномощника му адв. Тодорова, срещу Решение № 3814/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4580/2012 г. по описа на Административен съд София град. От изложеното в жалбата се извеждат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи предявеният иск. Ответната страна Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Храбър Върбанов иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника за периода от 5.03.1993 г. до 23.08.2011 г. в размер на 5 000 лв. Съдът е приел, че неоснователността на иска за периода до 01.06.2009 г. произтича от това, че легитимиран ответник е Министерство на правосъдието а не ГД "ИН". Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения: В първоначалната искова молба /заявление/, адресирана до Софийски районен съд, по която е образувано производство, ищецът не е посочил против кого е насочил претенцията си, поради което същата е оставена без движение. След като му е предоставена правна помощ - процесуално представителство, определеният адвокат е конкретизирал, че предявеният иск е насочен срещу Министерство на правосъдието. Производството по делото пред Софийски районен съд е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София град. С разпореждане от 23.05.2012 г. исковата молба е оставена без движение за внасяне на дължимата се държавна такса, като в мотивите на разпореждането съдът е дал указания, че с приемането на ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода, се осъществява от ГД "ИН" - юридическо лице към министъра на правосъдието. С последваща разпореждането молба, във връзка с мотивите му следва ново уточнение на иска, като за ответник е посочен "ГД "ИН". При така посочените молби с определение от 30.07.2012 г. съдът е приел, че са налице процесуални предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е конституирал като ответник по иска ГД "ИН". С решението си по делото, приемайки че за периода до 1.06.2009 г. отговорността за вреди се носи не от ГД "ИН", а от Министерство на правосъдието е отхвърлил изцяло предявеният иск за неимуществени вреди. Съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно ал. 2 на текста се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203 - 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. В конкретния случай съдът е приел, че не е налице неяснота относно ответника по спора, при изпълнение от пълномощника на ищеца на указанията, дадени в мотивите на разпореждането на съда от 23.05.2012 г., които указания обаче са довели до отхвърляне на предявения иск. По отношение на първоначално посочения ответник Министерство на правосъдието не е налице оттегляне на иска или отказ от иска, производството по делото не е било прекратено спрямо него при което искът е бил разгледан без участието на надлежна страна в производството и има за последица недопустимост на съдебния акт. След като съдът е извършил разграничение относно това, спрямо кого е следвало да се насочи иска в различни периоди, включени в исковата молба, е следвало с разпореждането си да укаже на ищеца да извърши уточнение в тази насока, а не едва с решението си по делото да вземе отношение по легитимацията на страните. Това налага след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав изпълнение на разпоредбата на чл. 129 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с оглед произнасяне по надлежно определени предмет и страни в производството. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,