Решение № 1164 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2010 г.

Решение № 1164 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ралица Веселинова Заякова-Крушкова, от гр. София, против решение № 376 от 12.03.2010 г., постановено по адм. дело № 5742/2009 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - зам. председателят на Патентното ведомство на Република България не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Ралица Веселинова Заякова-Крушкова против решение № 03.07.2009 г. на зам. председателя на Патентно ведомство, с което на същата е отказано да бъде вписана в регистъра на представителите по индустриална собственост на Патентно ведомство. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за представителите по индустриална собственост (НПИС) и представената заповед съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен орган. Първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на постановения отказ при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 5а, т. 5 от НПИС регламентира, че статут на представители по индустриална собственост придобиват лица, които отговарят на изискванията на чл. 12 и чл. 13 от наредбата и са специалисти със следдипломна квалификация в областта на индустриалната собственост и с най-малко 10-годишен стаж в индустрията, придобит след влизането в сила на Закона за патентите. Правилно съдът е приел, че предпоставките на цитирания текст не са изпълнени. Действително жалбоподателката отговаря на изискванията на чл. 12 и чл. 13 от наредбата и има квалификация в областта на индустриалната собственост съобразно представената диплома за завършено висше образование със специалност "Управление на интелектуалната собственост", но не е изпълнено последното условие на чл. 5а, т. 5 от наредбата - Ралица Веселинова Заякова-Крушкова не притежава най- малко 10 години стаж в индустрията, придобит след влизане в сила на Закона за патентите или след 01.06.1993 г. При липсата на законова дефиниция на понятието "стаж в индустрията", правилно съдът е приел, че съдържанието на израза следва да се извлече по тълкувателен път. Разбирането, че под стаж в индустрията следва да се има предвид стаж по служебно или трудово правоотношение в промишлено (индустриално) предприятие следва от смисловото, систематическото и логическо тълкуване на понятието, извлечено от целта на наредбата да осигури защита и съдействие на физически и юридически лица в областта на индустриалната собственост от представители, които притежават висока компетентност и квалификация в тази област, както и от използваните в нормативния акт термини - чл. 4, т. 4 от наредбата изисква "практика", т. е. наредбата разграничава практика или професионален опит в съответната област и стаж. Това разбиране за смисъла на понятието "стаж в индустрията" кореспондира с изискванията на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според който тълкуването се извършва в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а при непълнота - за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. (чл. 46, ал. 2 от ЗНА). В случая възприетото от съда тълкуване съответства на определенията на понятията "стаж в енергетиката" и "стаж в областта на водоснабдяването и канализацията", дефинирани в т. 59 и 59а от ПЗР на Закона за енергетиката. Доводите на касатора, че понятието "стаж в индустрията" следва да се разбира в широк смисъл и да включва всяка дейност и професионален опит в областта на индустриалната собственост, не могат да бъдат споделени. Тълкуването на законовите норми се основава на правила, които обосновават извода за възприемане на понятието като професионална заетост по служебно или трудово правоотношение в промишлеността. В подкрепа на това заключението е обстоятелството, че НПИС разграничава понятието "практика" от "стаж", т. е. нормативният акт използва две понятия за описание на професионалната дейност на лицата, като първото е по-широко и включва всяка дейност и опит в областта на индустриалната собственост, а второто - по-тясно и визира професионална дейност по служебно или трудово правоотношение. Това разбиране на понятието съответства и на целта на наредбата - да осигури съдействие в областта на индустриалната собственост от представители с висока професионална подготовка. В случая изискването за стаж през определен период, възприемано в смисъла, изложен по-горе, се явява гаранция за професионалната компетентност и квалификация на представителя по индустриална собственост. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 5а, т. 1 от наредбата, която изисква 10 години стаж в Патентното ведомство за юристи и държавни експерти, т. е. лица заети по служебно или трудово правоотношение във ведомството. Правилно съдът е приел, че след като жалбоподателката не е доказала, че работодателят й е извършвал дейност, свързана със закрилата на индустриалната собственост, при който същата е придобила целия си 10 годишен стаж, преди постановяване на оспорения административен акт, то наличието на изискването на чл. 5а, т. 5 от НПИС, е недоказано. Представените в касационното производство писмени доказателства не следва да се обсъждат, тъй като съгласно правилото на чл. 220 от АПК съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая съдът е спазил съдопроизводствените правила и е изпълнил задължението си да укаже на страните доказателствената им тежест, но независимо от това жалбоподателката не е представила доказателства, установяващи твърденията й. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че приложената длъжностна характеристика за длъжността "технически съдружник" в "Симеонов и Дерменджиев" ООД не установява стаж в областна на индустриалната собственост, тъй като осъществяваната дейност е била спомагателна, поради което не може да се приравни на длъжност в областта на индустриалната собственост. В съответствие със закона е и крайният извод на първоинстанционния съд, че не са налице основания за вписване на жалбоподателя в регистъра на представителните по индустриална собственост по право. Поради това като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, с който е отказано вписване, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,