Решение № 14137 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2013 г.

Решение № 14137 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 6327 от 9.05.2013 г. по адм. дело № 309/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена издадената от касатора заповед № ЧР-03-33/12.11.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (Закон за Министерството на вътрешните работи) и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Росен Методиев Милотинов от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № ЧР-03-33/12.11.2012 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на Росен Методиев Милотинов - "главен експерт" I-ва степен в сектор "Охрана и сигурност в арестите" (ОСА) при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) в Министерство на правосъдието (МП) - е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12 от ППЗМВР. За да отмени оспорената заповед, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването й при съществено нарушение на императивните административнопроцесуални изисквания за форма и съдържание по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като в нея не са конкретизирани "разпоредбите, които са нарушени". При непосочени норми на длъжностната характеристика, ЗМВР, ППЗМВР, ЗИНЗС или други законови и подзаконови актове, които служителят не е изпълнил, се явява необосновано и твърдението за нарушения на цитираните норми на чл. 25, чл. 46 и чл. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана", утвърден с МЗ № ЛС-04-755/17.08.2006 г. Видно от преценката, направена от прекия им началник - главния директор на ГДИН - поставената задача на ст. инспекторите Росен Методиев Милотинов и Милан Кирилов Миланов е била изпълнена коректно, пълно и точно. Дори да се приеме, че действията от страна на ст. инсп. Милотинов, посочени в т. 10 от доклада на гл. инсп. Хаджигеоргиев, действително са извършени, в никакъв случай не може да се твърди, че те съставляват нарушения на негови задължения. Налице са две различни становища на служители от два подчинени на министъра органа: на служител от инспектората по чл. 46 от ЗА и на служител от ГДИН. Липсва нормативна основа, предвиждаща приоритет на мнението на единия пред другия, особено след като мнението на Милотинов и колегата му е възприето изцяло от прекия им началник, разпоредил действията им. Ст. инспектор Милотинов е извършвал предварителна проверка, а не дисциплинарно разследване, поради което не е бил длъжен да изследва в дълбочина и да квалифицира деянията на началника на Следствения арест при ОС ИН, Бургас, а само да изкаже становище дали счита, че има виновно поведение или не. Допуснатото административнопроизводствено нарушение, изразяващо се в липса на конкретизация на твърдението в оспорената заповед за нарушени служебни задължения, я опорочава изцяло и води до нарушаване на правото на защита на служителя. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Разпоредбата на точка 2 от чл. 224, ал. 2 от ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" в случаите по т. 11 - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, както и в случаите по т. 12 - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В издаваните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" следва да бъдат конкретизирани действията и/или бездействията на служителя, които представляват неизпълнение на нормативно установени служебни задължения и нарушения на етични правила. В разглеждания случай е установено, че по устно нареждане на прекия им началник - Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" Митко Димитров - на 01.09.2012 г. ответникът по касация заедно с негов колега са посетили сектор "Арест" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас за извършване на предварителна проверка за изясняване на обстоятелствата във връзка със самообесването на германския гражданин Ролф Греммел с парче коаксиален кабел вечерта на 31.08.2012 г. За наблюденията и констатациите си двамата ст. инспектори са изготвили докладна записка рег. № 9952/03.09.2012 г. с предложение за образуване на дисциплинарни производства срещу виновните длъжностни лица от ареста в гр. Бургас, които по-късно са били отстранени от служба. Извършената проверка според изразеното мнение на бившия главен директор на ГДИН Димитров при разпита му като свидетел от съда е била коректна, ясна и точна. С допълнителна заповед № ЛС-04-1386/03.09.2012 г. министърът на правосъдието е разпоредил да се извърши проверка и от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията (ЗА) към Министерството на правосъдието. Извършилият проверката гл. инспектор Янко Хаджигеоргиев според употребения в оспорената заповед израз "изразил несъгласие" с констатациите на първата проверка. От своя страна ст. инсп. Милотинов е изразил несъгласие с изложеното в т. 10 от доклада на гл. инсп. Янко Хаджигеоргиев с обяснение, че при извършване на предварителната проверка с цел да бъде изяснено има ли виновно поведение от служители на надзорно-охранителния състав за станалото произшествие не са коментирали бръснарското ножче в килията на самоубилия се, тъй като тогава не са имали информация с какво е бил отрязан кабелът. В оспорената заповед не е подложено на преценка конкретното служебно поведение на ответника по касация Милотинов, което с оглед вида и обхвата на възложената проверка може да се квалифицира като неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Етичния кодекс за стриктност и безпристрастност при изпълнение на професионалните задачи, добросъвестно изпълнение на заповедите на прекия ръководител, даване на точен и обективен отчет пред ръководителя за изпълнение на поставените задачи. Дисциплинарното нарушение няма конкретизация от фактическа и правна страна, което е причинило материалната незаконосъобразност на издадения акт за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,