Решение № 9993 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16630/2013 г.

Решение № 9993 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16630/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалниякодекс ( АПК) във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Образувано е по жалба на Игнат Петков Денев от гр. София срещу заповед № КВ- 1005/09.12.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 1 от ЗОВС - е прекратил договора за военна служба, след отправено шестмесечно предизвестие поради извършване на организационно - щатни промени във връзка с Постановление на Министерски съвет (МС) № 120/17.06.2010 г., за изменение и допълнение на Постановление № 54/2008 г. на МС. Чрез процесуалния си представител адв. Йорданов жалбоподателят твърди, че са налице основания за обявяване на нищожността на оспорената заповед, поради това, че не е посочен договора, чието прекратяване тя цели. Моли същата да бъде обявена за нищожна. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Калева оспорва жалбата и моли в частта, с която се иска обявяване на нищожността й да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Майор Игнат Петков Денев е кадрови военнослужещ. Притежава военно звание "майор" и изпълнява длъжност "старши експерт" в отдел "Планиране и управление на разузнавателната поддръжка" на управление "Разузнаване" в поделение 46430 - София по силата на договор за кадрова военна служба № 410/Н от 19.07.1996 г. Този договор е прекратен със заповед № КВ- 1005/09.12.2010 г. на министъра на отбраната, поради изтичане на срока на връченото му 6 - месечно предизвестие, по време на което със заповед № КВ- 373/25.06.2010 г. е освободен от заеманата длъжност и е взет на разпореждане по щат № А- 916 на щат и доволствие в поделение 46430 - София. Посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на договора и освобождаване от военна служба е чл. 164. т. 1 от ЗОВС - "при организационно щатни промени" във връзка с чл. 83, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВС/, както и Постановление на Министерски съвет № 120/17.06.2010 г. за изменение и допълнение на Постановление на Министерски съвет № 54/2008 г. за приемане на актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., приет с Постановление № 301 на Министерски съвет от 2004 г. с МЗ № ОХ- 014/25.06.2010 г., относно извършване на организационно - щатни промени в Българската армия за мирно време през 2010 г. и влизане в сила от 01.06.2010 г. на Длъжностно разписание № БА- 502 на Съвместното оперативно командване. При тези доказателства съдът прави следните правни изводи: Доводът, който е наведен в жалбата за нищожност на административния акт се заключава в липсата на предмет на заповедта поради непосочване на договора за кадрова военна служба, чието прекратяване се цели, и е неоснователен. В нормативно установените изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не се съдържа такова за посочване на номера на договора. Следователно това не е съществен елемент от реквизитите и, и пропускът не представлява неиндивидуализиране на разпоредените с акта права и задължения (чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК) който да води до нищожност поради липса на разбираемо изразена воля. Заповедта е издадена и от компетентния по смисъла на чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ орган в лицето на министъра на отбраната, в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити. По изложените съображения жалбата на майор Игнат Петков Денев за прогласяване на нищожност на заповед № КВ-1005/09.12.2010 г. на министъра на отбраната като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Останалите възражения на жалбоподателя са за унищожаемост на административния акт, но правото на оспорване с искане за отмяна на заповедта на министъра на отбраната е ограничено с преклузивен срок. В разглеждания случай жалбоподателят не го упражнява в този срок, поради което то е погасено и съдът не дължи произнасяне по тези доводи. При този изход на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника е основателно и жалбоподателят следва да осъди да заплати на Министерство на отбраната сумата от 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,