Решение № 16206 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2018 г.

Решение № 16206 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 26600-Братово, против решение № 261 от 28.06.2018 г. по адм. дело № 125/2018 г. на Административен съд Добрич, с което е отменена негова заповед № ЛС-17 от 22.12.2017 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - П. Велков чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/ППЗОВСРБ/. Съдът е счел, че оспорения акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в проведеното дисциплинарно производство не е следвана процедурата в нейната цялост, разписана в раздел XII "Дисциплинарна отговорност на военнослужещите. Ред за провеждане на дисциплинарното производство" от ППЗОВСРБ. Съдът е приел, че заповедта е преждевременно издадена в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, тъй като въпреки спора в провежданото дисциплинарно производство относно вината на военнослужещия, наказващия орган не е съобразил предложението на дисциплинарната комисия за неангажиране отговорност на лицето, като при наличие на развило се паралелно наказателно производство по НПК и дисциплинарно производство по правилата на закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/, е следвало да спре дисциплинарното производство, тъй като нито органа нито административния съд могат да се конкурират и паралелно с наказателния съд да решават спора за наличието или липсата на вина при извършване на процесното деяние. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЛС-17 от 22.12.2017 г., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на старшина П. К. Велков, на длъжност "Старши майстор по УКВ радиокомуникации" в "Опорен комуникационен център" в комуникационно информационния възел на Военно формирование 28770-Балчик, за това, че на 22.10.2017 г. управлява ЛПМС в нетрезво състояние, и въпреки че е задържан в 01 РПУ Добрич, на 23.10.2017 г. около 06:15 ч., умишлено подвежда с невярна информация прекия си началник ст. лейтенант Мариновски, като го уведомява, че поради смърт на близък роднина не може да застъпи в дежурство на 23.10.2017 г. - допуснато грубо нарушение изискванията на чл. 114, т. 14 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и т. 3 от Заповед на министъра на отбраната №ОХ-680/05.11.2010 г. Законосъобразно Административен съд Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на фактически и правни основания. В нормата на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, приложима на осн. препращащата разпоредба на чл. 252 от ЗОВСРБ, са визирани задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, между които са доказателствата, въз основа на които е установено нарушението и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание. В процесния случай в заповедта липсва посочване на каквито и да са доказателства, въз основа на които административния орган е приел за извършено визираното в заповедта нарушение. Същевременно не е налице препращане към друг документ, част от административната преписка по проведеното дисциплинарно производство, в който да се съдържа описание на събраните в хода на дисциплинарното разследване доказателства. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са цитирани разпоредбите на чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3, чл. 73 и чл. 91 от ППЗОВСРБ, както и т. 10. 1. и т. 10. 2 от Заповед на МО на РБ № ОХ-1252/07.12.2017 г., но в същите не са регламентирани обстоятелствата, представляващи юридически факти-основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Не са такива обстоятелства и визираните в заповедта за нарушени разпоредби на чл. 114, т. 4 от Устава на войсковата служба и въоръжените сили на РБ, и т. 3 от Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на министъра на отбраната. Разпоредбата на чл. 114, т. 4 от УВСВСРБ, съдържаща четири отделни задължения за военнослужещия, е посочена само цифрово, без да е конкретизирано кое точно задължение не е изпълнено от наказаното лице. По идентичен начин е цитирана т. 3 на Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на МО, но без да са посочени последиците по см. на чл. 242 от ЗОВСРБ от неизпълнението както на разпоредбата от УВСВРБ, така и на цитираната заповед, т. е. какви точно нарушения на военната дисциплина по смисъла на приложимата правна норма са извършени от военнослужещия Велков. Случите, при които дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително, са изброени в новелата на чл. 245, ал. 1, т. 1-т. 9 от ЗОВСРБ, , но оспорената заповед не съдържа нито един от тях. Действително според ал. 2 на чл. 245 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина, но това правно основание не е посочено от органа, а от съдържанието на заповедта не става ясно дали възприетото за извършено е нарушение на служебната дисциплина по чл. 242 от ЗОВСРБ, съответно дали това нарушение е "друго тежко нарушение на военната дисциплина" по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, имащо за последица налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Споделя се извода на първостепенния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в проведеното дисциплинарното производство по повод наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание "уволнение". Не са представени доказателства за спазване както разпоредбата на чл. 144, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗОВСРБ, предвиждаща задължение за длъжностното лице, назначило служебната проверка за установяване на извършено дисциплинарно нарушение в срок от 5 дни от получаване на протокола за същата лично или чрез оправомощено от него лице да проведе беседа с нарушителя, на която го запознава със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения, така и на императивното правило на чл. 246, ал. 4 от същия закон, според което командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбите е гарантиране участие на военнослужещия в дисциплинарното производство и реализиране правото му на защита, при което, след като в процесния случай това не е сторено, налице е процесуално нарушение от категорията на съществените- самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както правилно е посочено в мотивите на съдебния акт. Правилно е заключението на съда, че дисциплинарнонаказващия орган е следвало да изложи съображения защо не е възприел решението на назначената комисия за извършване проверка по случая, относно констатираното от нея нарушение и предложението на старшина П. Велков да бъде наложено наказание "строго мъмрене". Както се отбеляза по-горе в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсват мотиви, обосноваващи вида на наложеното наказание, при което от наказващия орган е допуснато и нарушение на чл. 247 от ЗОВСРБ. Не са налице данни, от които да е видно, че ДНО при издаване на оспорения акт е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. На следващо място след като в хода на дисциплинарното производство наказаното лице е повдигнало въпроса относно неговата вменяемост към момента на извършване на деянието, то производството по аргумент на чл. 241 от ЗОВСРБ е следвало да продължи и приключи след изясняване въпроса относно вината и отговорността на военнослужещия, при наличие на паралелно воденото срещу Велков наказателно производство за престъпление по чл. 343 б от НК за деяние идентично с едно от вменените му деяния в оспорената заповед, както правилно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Противно на тезата на касационния жалбоподател неизлагането на правни и фактически съображения в административния акт е съществено процесуално нарушение. Липата му препятства адекватното упражняване правото на защита на адресата, и същевременно е пречка за правилното упражняване съдебния контрол за законосъобразност. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение