Решение № 7366 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12784/2018 г.

Решение № 7366 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12784/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Панайотова, чрез процесуалния й предтавител адв. А. Йорданова, против решение № 621/01.08.2018 г., постановено по адм. д. № 1024/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Панайотова против заповед № 1392/17.08.2017 г. на кмета на община Свиленград, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Навес", находящ се в УПИ ХХХІХ, кв. 7, с адм. адрес: [населено място], [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесният "Навес" представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване от шеста категория, по чл. 46, ал. 1 вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за която, съгл. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ се издава разрешение за строеж. Липсата на такова представлява нарушение на чл. 148 ЗУТ, което квалифицира предмета на заповедта като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решаващият съд е посочил, че процесният навес е трайно прикрепен към земята и не представлява преместваем обект по смисъла на т. 80 от § 5 от ДР ЗУТ. В тази връзка са изложени обосновани мотиви, които този съд изцяло споделя. Твърденията на касатора в обратната насока са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, в отговора по касационната жалба, на Община Свиленград следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав