Решение № 6468 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2017 г.

Решение № 6468 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, против решение № 328 от 16.01.2017 г., постановено от Административен съд С. - град, В. отделение, 23-ти състав, по адм. д. № 7392/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се оспорва тълкуването от съда на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 7/2015 г.). Според касационния жалбоподател допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено - житни култури гнезди ливаден блатар, което условие не е налице в случая и се подкрепя от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Х. И. Ц. от гр. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е приел събраните доказателства, изяснил е релевантните факти и е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи и е постановил решение, което следва да остане в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 328 от 16.01.2017 г. на Административен съд С. - град, е отменено уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2010 г. с изх. № 02-220-6500/635 от 19.05.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която БЗС 72761-621-2-1, с площ от 0.64 ха не е одобрен частично или изцяло за участие по направление "Подържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1)" от мярка 10 "Агроекология и климат"; отхвърлена е жалбата в останалата част; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда и в тежест на ответника са присъдени разноски в размер на 183 лв. За да достигне до този резултат административният съд е проверил законосъобразността на волеизявлението на административния орган по реда на чл. 146 от АПК и е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон. В мотивите на съдебното решение са анализирани приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане на заявлението на Х. И. Ц. Съдът е посочил, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. подпомагане се предоставя за извършването на агроекологични дейности в направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". За направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г за прилагането на агроекологичните дейности по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3. При съпоставяне на заявения от оспорващия БЗС 72761-621-2-1, с площ от 0.64 ха. и този по Таблица № 1 към УП се установява, че се касае за парцел попадащ в землището на гр. Т. Видно от приложение № 3 към Наредба № 7/24.02.2015 г. гр. Т. е в списъка на общините в България, на територията на които в обработваеми земи със зърнени култури гнезди ливаден блатар (Circus pygargus). В мотивите на съда е посочено, че от приетата и неоспорена СТЕ е установено, че заявеният от жалбоподателя парцел с площ 0.64 ха по мярка 10 попада изцяло в границите на специализирания слой на териториите съгласно приложение № 3 към Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съдът е преценил, че следва да кредитира заключението на вещото лице, според което неодобряването на БЗС № 72761-621-2-1 с площ от 0.64 ха се дължи на допусната минимална грешка по вина на МЗХ (в рамките на 3-4 кв. м) по отношение на западната граница на физическия блок, в който попада заявеният парцел, което при определяне на границата на физическия блок е застъпило в минимални площи минаващ западно от него път с трайна настилка. Първоинстанционният съд е преценил, че установеното минимално застъпване в резултат от допусната от МЗХ грешка не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя, поради което и постановеният отказ за финансово подпомагане, обективиран в процесното уведомително писмо в тази му част е незаконосъобразен. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд С. - град точно е констатирал, че процесното уведомително писмо е издадено в нарушение на материалния закон, по отношение на единия от двата неодобрени БЗС - БЗС 72761-621-2-1, с площ от 0.64 ха. Основанията на които е отказано одобрение на заявения парцел от касационния ответник са посочени в уведомителното писмо - чл. 26, т. 6 и чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. Според чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/2015 г. не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 7/2015 г., които не попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски, червеногушата гъска, Царски орел, Египетски лешояд, както и в землищата на общините, в които се подпомага Ливадният блатар. А според чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция - преди изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3. Списъкът по приложение № 3 включва общините в България, на територията на които в обработваеми земи със зърнени култури гнезди Ливаден блатар. От анализа на тези правни норми е видно, че за прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. е предвидил две предпоставки в съотносимост на кумулативност. Първата е заявените за подпомагане парцели да са включени в списъка по приложение № 3, тъй като само за тях е прието, че гнезди Ливадния блатар. И втората предпоставка е заявените парцели да са обработваеми, при това само със зърнени култури. По делото съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните, въз основа на която е констатирал, че заявения парцел № 72761-621-2-1 с площ от 0,64 ха, който е отразен в уведомителното писмо като неодобрена площ е отказан поради допусната минимална грешка по отношение на западната граница на физическия блок, в който попада заявеният парцел. Според вещото лице грешките са по вина на МЗХ, което при определяне на границата на физическия блок е застъпило в минимални площи ( 3-4 кв. м от общо заявените 6400 кв. м) минаващия западно от него път с трайна настилка. Експертът е категоричен, че границите на БЗС № 72761-621-2-1 не обхващат части от пътя, а грешката се е получила, тъй като сечението на блоковете се прави автоматизирано от компютър и погрешно е прието, че границата на физическия блок не съвпада с границата на допустимия слой. От значение е и обстоятелството, че приложимата редакция на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г., на която се е позовал издателят на атакувания административен акт /публ. в ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г./ визира единствено списъкът на общините, на територията на които в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3, а не специализиран слой, посочен в приложимата редакция на чл. 3, ал. 3, т. 1, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 7/2015 г. Зам. изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" не се е позовал на горепосочените нормативни текстове, регламентиращи изискване за попадане в специализирания слой, поради което тези норми не са относими към постановения отказ. С оглед на това първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че принципът за съразмерност, задължава административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и справедливо, а допуснатата от страна на МЗХ неточност в изчисленията на процесния парцел не може да бъде тълкувана във вреда на земеделския стопанин. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазен материалният закон, в приложимата му редакция, при произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, относими към определяне на границите на физическия блок, в който попада БЗС № 72761-621-2-1, при съобразяване констатациите на приетата и неоспорена СТЕ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,