Решение № 3612 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10554/2020 г.
ВАСIII отделение18.03.2021 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3886/14.07.2020 г. по адм. д. № 13311/2019 г. на АССГ. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3612 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10554/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение № 3886/14.07.2020 г. по адм. д. № 13311/2019 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Бельова. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от касационния жалбоподател, което следва да се определи по реда на чл. 78, т. 8 от ГПК и Закона за правната помощ. Ответникът – Т. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба представя писмени доказателства по делото – скица и удостоверение от Главния архитект на [община]. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество e основателна. Обжалваното решение е неправилно. Изводът на съда, че територията върху която се иска изграждането на ФЕЦ представлява урбанизирана територия, доколкото е променено предназначението на земеделската земя в неземеделска, съгласно представената скица и отразеното в същата решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. В мотивите на съда се сочи, че жалбоподателят неправилно тълкува понятието "урбанизирана територия", като свързва дефинирането й със строителните граници на населеното място и § 5, т. 6 от ДРЗУТ. Едно от основните оплаквания в касационната жалба е това, че съдът е отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали имотът попада в урбанизирана територия. С отказа да назначи СТЕ съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № Ж-563/24.10.2019 г. на КЕВР, с което са дадени задължителни указания на дружеството: 1. В едномесечен срок след получаване на решението [фирма] да издаде Становище с посочени условия за присъединяване на обект: ФЕЦ до 30 kW в ПИ 46417.108.37, [община], [населено място], м. Атюрен, заявен от Т. Т. за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ съгласно пета, Наредба № 6, Глава Раздел II: "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и за условията за присъединяване. 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. Основното възражение в жалбата е, че поземления имот, в който обектът за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници Т. предвиждал да изгради, не се намира в урбанизирана територия. Съдът е отхвърлил жалбата на [фирма]. Приел е, че преценката на КЕВР, че е изпълнено изискването за изграждане на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и имотът попада в урбанизирана територия, е правилна. Обосновал се е след анализ на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗУТ, както и на чл. 20 и чл. 20а от ЗОЗЗ. Съдът е посочил, че видно от Скица № Ф03443/31.07.2015 г., процесният имот, собственост на Т. Т., е с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване. Изрично в графа "забележка" в скицата е вписано, че за имота има влязло в сила решение № 5 от 2009 г. за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, издадено от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ. Съдът е изследвал и Скица на поземлен имот № 15-189082-05.03.2019 г. от АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър – Стара Загора, в която е отразено, че ПИ с идентификатор 46417.108.37, [населено място], общ. Стара Загора, е с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10 m/. Съдът се е позовал на скицата, като е посочил, че тя е официален документ, съгласно чл. 55, ал. 2 и ал. 4 ЗКИР, тя не е била оспорена от жалбоподателя и удостоверява, че процесният имот е в урбанизирана територия. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на 7.03.2019 г. Т. Т. е подал Заявление за проучване условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа с вх. № 8162530/7.03.2019 г. Обектът ФЕЦ до 30 kW с адрес ПИ 46417.108.37, [община], [населено място], м. Атюрен, собственост на Т., съгласно представен нотариален акт № 99, том II, рег. № 3726, дело № 269 от 2014 г., е заявен за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. За приложението на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ е необходимо изпълнението на кумулативните предпоставки, предвидени в него. Една от тези предпоставки е, сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ, да се намира в урбанизирана територия. Фактът, че процесният имот на Т. Т., в който се предвижда изграждане на ФЕЦ, попада в урбанизирана територия, се установява от представените по делото писмени доказателства. Административният съд подробно е анализирал тези доказателства и изводите му са обосновани и съответни на приложимия материален закон. В представената скица № 15-189082-05.03.2019 г. от АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър – Стара Загора е вписано, че имотът е с трайно предназначение на територията – урбанизирана и в него е предвидено ниско застрояване. Съдът правилно е зачел доказателствената сила на този официален документ, още повече, че удостоверените в него данни се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. Видно от Разрешение за строеж № 19-97 от 29.02.2016 г. и Удостоверение № 19-16-178/29.09.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория, в имота е изградена сграда от 143. 90 кв. м. В разрешението за строеж е посочен и одобрения ПУП-ПЗ, въз основа на който е разрешено строителството. Първоначално имотът е бил земеделска земя, но с решение № 5/12.06.2009 г. е променено предназначението му от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗОЗЗ границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план. Редът за промяна на предназначението на земеделската земя и включването й в границите на урбанизираните територии е уреден в чл. 17 от ЗОЗЗ и чл. 20а от ЗОЗЗ. Съгласно чл. 20а от ЗОЗЗ собствениците на земеделска земя правят искане пред кмета на общината за включването й в границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани територии и за промяна на предназначението й, а кметът в посочения от закона срок прави предложение до комисията по чл. 17 от закона, която се произнася по промяна на предназначението на земеделската земя. Положителното решение на комисията е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план. В настоящият случай е безспорно, че за процесния имот има одобрен ПУП, имотът е застроен съгласно одобрения план и с оглед на това той е включен в урбанизирана територия според чл. 20, ал. 1 от ЗОЗЗ. Административният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да се остане в сила. Неоснователно е касационното възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неуважаване на искането на жалбоподателя за допускане на съдебно-техническа експертиза. Представените по делото писмени доказателства в достатъчна степен изясняват спорните факти по делото и съдът правилно не е уважил искането за назначаване на експертиза. С оглед изхода от спора, "Електроразпределение Юг" следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,