Решение № 5251 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС против решение 166 от 17.01.2025г., постановено по адм. дело 922/2024г. по описа на Административен съд-Русе, с което е отменено негово решение 12686/23.08.2023г. , издадено на основание чл. 75, ал.1,т.2 и т.4 ЗУБ за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. С. Ф., гражданка на Руската федерация и делото като преписка е изпратено на органа за ново произнасяне по молба с вх. РД 09-3790/07.10.2022г. за предоставяне на международна закрила, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и искат отмяната му. Ответната страна Д. С. Ф. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагорприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за незаконосъобразен обжалвания отказза предоставяне на статут на бежанец и счита, че опасунията на Д. С. Ф. от преследване в държавата по произход могат да бъдат определени като основателни по смисъл ан ачл. 8, ал.1 вр. ал.6 ЗУБ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Единствения спорен по делото въпрос е за наличието на основанията по чл. 8, ал.1 вр. ал.6 ЗУТ за предоставяне статут на бежанец на Д. С. Ф.-такъв да й се предостави поради основателни опасения от преследване, основани на политическо мнение. Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след акто чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, основателността на опасенията от преследване се определят не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация и при установяването им следва да се вземат предвид както субективния, така и обективния елемент. В случая, в бежанската история на кандидата за статут не са предоставени и обсновани конкретни данни са основателни причини защо той самостоятелно се опасява от преследване. Безспорно по делото е установено, че плановете й за напускане на Руската федерация и установяването в чужда държава датират още отпреди 2014г. и те не са свързани с мнението й относно политическата обстановка в държавата й по произход и опасения от преследване заради него. Данните за пътуванията й заедно със съпруга й в повече от 35 държави и за установяването им в България през 2019г. поради финансови причини, ги определя по-скоро като икономически мигранти. Молбата за предоставяне на бежански статут е подадена едва на 07.10.2022г. (след неуспешна такава в Румъния) без наведени причини за неподаването й във възможно най-ранния момент. Кандидатът за бежански статут не твърди и не доказва, че молбата се основава на страх от преследване основан на събития, настъпили след напускането на държавата по произход или на дейност, извършена след отпътуването му. Данните за оказана финансова подкрепа на Украйна и на въоръжените й сили не са конкретни и безспорни, а се основават да публикации във "Фейсбук" от трето лице. Освен това, няма основание да се приеме, че жалбоподателката е изразявала открито политическо мнение и то да води до обоснована опасност от преследване при евентуалното й завръщане в страната по произход. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. С. Ф. против законосъобразния отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,