Решение № 268 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1417/29.11.2022 г. на Административен съд- Бургас, постановено по адм. дело 1012/2022 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с изх. 01- 2600/7088/26.04.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ПМ ГРУП 7ЕООД е отказана финансова помощ и е прекратен ангажимент по направление Биологично растениевъдство и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че добитият от парцел 57491-1244-1-1 нахут не е първично произведена продукция, тъй като първичната земеделска продукция представляват непреработените продукти, получени от растенията без да са подлагани на технологична обработка и преработка. Счита, че съдът неправилно е приел, че парцелът е заявен само през кампания 2020 г., тъй като по този начин не би се изпълнило изискването всички одобрени площи да са преминали периода на преход. Сочи, че съдът е установил фактическата обстановка без да е обсъдил достатъчно задълбочено и изчерпателно представените от страна на административния орган писмени документи, съдържащи се като доказателства по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдена законосъобразността на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация ПМ ГРУП 7 ЕООД в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. Тончева, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: ПМ ГРУП 7 ЕООД е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 639426 и през 2016 г. е бил одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. във връзка с подадено от него заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 02/040716/14857. На 21.12.2018 г. в Държавен фонд Земеделие от ПМ ГРУП 7 ЕООД е представен сертификат за съответствие 01/BG989/00385/18, издаден от Кю Сертификейшън АД, валиден до 08.11.2019 г. На 28.11.2019 г. във връзка с кампания 2019 г., дружеството е представило писмено доказателство на оператора в съответствие с член 29 § 1 Регламент /ЕО/ 834/2007 и член 68 §1 Регламент /ЕО/ 889/2008, с номер на протокола 0304190013 от 03.04.2019 г., както Уведомление за издаване на сертификат от 03.04.2019 и Удостоверение за съответствие с изх. 3010190285. На 08.04.2020 г. земеделският производител ПМ ГРУП 7 ЕООД подава общо заявление за подпомагане/заявление за плащане по мярка 11 Биологично земеделие с УИН 02/230620/43700 за кампания 2020 г., която година е пета от поетия от него ангажимент по направление Биологично растениевъдство. На 17.09.2020 г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издадено писмо с изх. 02-020-2600/2904, с което дружеството е уведомено за задължението му по чл. 39, т.1, буква в от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014- 2020 г. , с оглед на което е длъжен да предостави сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, отговарящи на изискванията по чл. 33, ал. 1 от същата Наредба. Писмото е получено от управителя на дружеството С. Койчев на 19.10.2020 г. Съдът установява, че ПМ ГРУП 7 ЕООД за кампания 2020 г., отразява за подпомагане по направление Биологично растениевъдство по мярка 11 Биологично земеделие парцел 57491-1244-1-1 с площ 0.29 ха като екологично насочени площи (ЕНП) угари (БРО) и код на културата 190000, като този парцел не е сред заявените за подпомагане за кампания 2019 г. На 16.11.2019 г. във връзка с кампания 2020 г., дружеството представя писмено доказателство на оператора в съответствие с член 29 § 1 Регламент /ЕО/ 834/2007 и член 68 §1 Регламент /ЕО/ 889/2008, с номер на протокола 0163301020 от 30.10.2020 г и Анекс към него, издадени от контролиращо лице Космосерт АД. На 24.03.2021 г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издадено писмо с изх. 02-020-2600/3181, в което е посочено, че при извършената административна проверка е установено, че представените от ПМ ГРУП 7 ЕООД документи, удостоверяващи съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. да е произведена биологична продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаване на документа. В приложение 1 към уведомителното писмо се съдържат резултатите от административната проверка, с които дружеството е запознато на 30.03.2021 г. Срещу уведомителното писмо на 14.04.2021 г. е подадено възражение от земеделския производител към което е приложен Анекс към Договор за контрол на сертификация, издадено от КОСМОСЕРТ услуги за сертифициране- клон АД, изх. 3010200013. С писмо, изх. 01-2600/7088 от 21.12.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, дружеството е уведомено, че ДФЗ открива производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., като не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Срещу уведомителното писмо е подадено възражение от управителя на дружеството С. Койчев като отново са приложени писмени доказателства на оператора в съответствие с чл. 29 § 1 Регламент /ЕО/ 834/2007 и чл. 68 §1 Регламент /ЕО/ 889/2008, издадено от контролиращо лице Космосерт АД, с номер на протокола 0163301020. На 26.04.2022 г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издаден оспорения пред първоинстанционния съд Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 г., изх. 01- 2600/7088, с който на ПМ груп 7ЕООД е отказана финансова помощ и е прекратен ангажимент по направление Биологично растениевъдство. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията на съда са, че административният орган не излага конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които е издаден административният акт. Приема, че както от обстоятелствената част на акта, така и от уведомителните писма, които предхождат неговото издаване, не става ясно дали ангажиментът на дружеството е прекратен поради неизпълнение на изискването по чл. 33, ал. 1, т. 2 Наредба 4/24.02.2015 г. да получи сертификат или писмено доказателство за съответствие на определени произведени продукти с правилата на биологичното производство; дали такъв документ е получен и/или представен, но не удостоверява наличие на конкретно количество произведена биологична продукция от конкретен парцел в нарушение на изискванията на чл.48, ал.9 Наредба 5/03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологичното производство, етикиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица; дали такъв документ е получен, но не е представен пред органа в годината на издаването му; дали не е спазено изискването за прилагане на разпоредбите за производството върху земеделските площи в преходен период в сроковете по чл. 36 Регламент /ЕО/ 889/2008; дали е представен документ по смисъла на чл. 29, § 1 Регламент /ЕО/ 834/2007, който не отговаря на изискванията, посочени в приложения XII и ХIIа от Регламент /ЕО/ 889/2008. Обосновава извод, че липсата на конкретика и неизлагане на конкретни фактически обстоятелства е пречка да се изясни действителната воля на административния орган, което се приравнява на липса на мотиви, ограничаващо съществено правото на защита на адресата на акта и препятстващо съдебния контрол за неговата законосъобразност. Приема, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел. Посочва, че земеделският производител ПМ ГРУП 7ЕООД спазва изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 Наредба 4/24.02.2015 г,. тъй като представя документ - писмено доказателство 0163301020 от 30.10.2020 г. и Анекс към него от същата дата, отменящ и заменящ анекс към писмено доказателство изх. 0165301020 от 30.10.2020 г., всички издадени от Космосерт АД, които отговарят на изброените в оспорения акт условия, включително на условието всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и от тях да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа - 2020 г. За безспорно установено съдът приема, че добитият нахут- биологичен продукт реколта 2020 г. от парцел 57491-1244-1- 1 не е първично произведена продукция за тази година, а втора култура за зелено торене. Парцел 57491-1244-1- 1 с площ 0.29 ха не е заявяван за подпомагане от дружеството през 2016, 2017, 2018 и 2019 г. Същият е еднократно заявен за подпомагане за кампания 2020 г. само като площ с угар с код 19 0000. Обосновава извод, че не са налице основанията чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. за отказ от финансова помощ и прекратяване на поетия от дружеството ангажимент по направление Биологично растениевъдство, поради което е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е неправилно по следните съображения. Разпоредбата на чл. 171, ал. 5 от АПК, задължаваща съда да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, е изпълнена формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна, не са изложени и собствени мотиви по спорните въпроси по делото. Не са събрани доказателства с оглед твърденията на жалбоподателя в жалбата и данните по делото за производство на културата нахут от процесния парцел 57491-1244-1-1 и в предходни години преди 2020г. Без да направи анализ на заявленията, подавани от земеделския производител за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 по направление Биологично растениевъдство, и заявяваните парцели през целия период на ангажимента, както и на вида и характера на произвежданата продукция като биологична през призмата на законово даденото определение за понятията първично селскостопанско производство и първична селскостопанска продукция, дадени в разпоредбите на т. 48 и т. 49 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, съдът приема безкритично представените от контролиращото лице сертификат и анекс към тях, като отговарящи на изискванията на европейското и национално законодателство и прави извод за незаконосъобразност на оспорения от ПМ груп 7 ЕООД административен акт. В тази насока не са ангажирани доказателства, и не са дадени конкретни указания на страните за отстраняване на противоречията в представените по делото доказателства относно наличието, респективно липсата на сертификат, който да отговаря безспорно на изискванията да съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4. По-конкретно, в мотивите на обжалваното решение и с оглед посочените противоречия в представените сертифициращи документи за периода на поетия биологичен ангажимент относно произведената продукция с биологичен произход, не са изложени мотиви дали наличието на добив от втора култура за зелено торене (биологичен продукт-нахут), както приема административния съд за културата от процесния парцел, попада в обхвата на законовите изисквания и правила за биологично производство на земеделски продукти. Още повече, че данните по делото сочат, че процесния парцел е заявяван като угар. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Съдът следва да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение и като формира собствени изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същият следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства и фактите по делото. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл.226, ал.3 АПК. По изложените съображения на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение