Решение № 6695 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. К., чрез адвокат А. Живков, против решение 1054/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 6498/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева за периода от 19.05.2020 г. до 03.02.2023 г. вследствие на незаконосъобразен акт, издаден от орган към Агенция за социално подпомагане. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, които следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъква, че неправилно са отхвърлени доказателствените му искания. Иска отмяна на решението и претендира разноски. Ответната страна Агенция за социално подпомагане, чрез юрк. Д. Христов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от И. А. К. против Агенция за социално подпомагане /АСП/ за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 500 лева в периода от 19.05.2020 г. до 03.02.2023 г. в следствие на незаконосъобразен акт - Решение 22-РД06-0076/19.05.2020 г. на директора на РДСП София град. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/1224/ФП/ от 22.04.2020 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Люлин, на И. К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 ЗХУ в размер на 25,41 лв., считано от 01.03.2020 г. до 28.02.2022 г. или общо 76, 23 лв. Тази заповед е оспорена от касатора по административен ред пред директора на РДСП София-град, в следствие на което тя е отменена с Решение 22-РД06-0076/19.05.2020 г. на горестоящия орган, а преписката е върната за предприемане на действия по компетентност. Решението е отменено с влязло в сила съдебно решение. Пред АССГ са изслушани и свидетелски показания относно емоционалното състояние на касатора. От правна съдът е приел, че е налице само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен административен акт - Решение 22-РД06-0076/19.05.2020 г. на директора на РДСП София град, но не са доказани както настъпила вреда, така и причинно-следствена връзка между отменения акт и вредата. Поради това искът е изцяло отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са формирани съответстващи на закона правни изводи. Доказателствените искания, които съдът е оставил без уважение, не са били необходими за разрешаване на спора в случая. Правомощие на съда е да отхвърли доказателствени искания, когато не е налице доказателствена нужда от събирането им. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Агенция за социално подпомагане. Правилен е изводът на съда, че не е установено наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт - Решение 22-РД06-0076/19.05.2020 г. на директора на РДСП София град. Действително налице е само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен административен акт. С отмяната на този акт обаче спорния въпрос в основното административно производство не е бил разрешен, а преписката е върната за ново разглеждане. В хода на обжалването е издадена Заповед 2209-РД01-0132/22.12.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Люлин, с която на К. е отпусната месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ за 32 месеца считано от 01.04.2019г. до 30.11.2021г. в размер на 54, 13 лв. С последваща заповед от 27.01.2022г. на същото основание е определена финансова подкрепа в размер на 61, 95 лв месечно за период 01.01.2022г. 31.10.2024г. Следователно, административното производство е приключило с благоприятни за касатора актове, с които за същия период са му отпуснати помощи на основание чл. 70, т.2 ЗХУ в два и повече пъти по-висок размер от този по първоначалната заповед. Не се твърди и не се установява тези актове да са оспорени. Наличието на влезли в сила позитивни актове по основното административно правоотношение означава, че между отмененото решение и твърдяните вреди не е налице причинно-следствена връзка. Допълнително на касатора са определяни и целеви помощи за отопление, и месечни социални помощи по чл.9 ППЗСП. Предвид изложеното, решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,