Решение № 2875 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Карачоджуков от гр. Асеновград срещу Решение 2404/16.12.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1501/2022 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед А-971 от 12.05.2022 г. на кмета на Община Асеновград, нареждаща премахването на строеж: Павилион за топли и пресни закуски - поставен в поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.535.114 по КК на гр. Асеновград, област Пловдив, [улица], публична общинска собственост, с НТП за второстепенна улица, с приблизителни размери: ширина и дълбочина от 5,40м/3,10м, височина от 2,50м до стрехата, ведно с фасади с козирка, облечени с еталбонд, ведно с остъклените стени, ведно с бетоновата основа с дебелина от 15-20 см и положен теракот, ведно с направена отводнителна система, отдушник и осветление, като незаконен изграден без одобрени строителни книжа.

Ответникът кметът на Община Асеновград, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният касационен довод, че павилионът не представлява строеж, а преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

а. Съдебно-техническата експертиза е изследвала конкретните технически параметри и технология на изграждане на обекта, които обосновават констатацията, че той е изпълнен в отклонение от одобрения конструктивен проект от 2001 г. за Преместваем навес метална конструкция пред съществуващ търговски обект по отношение на конструкцията.

Павилионът е свързан с терена чрез излети единични бетонови фундаменти под колоните и изпълнен бетонов цокъл от 18 см. Стоманената конструкция няма конструктивна самостоятелност. Стоманените греди са замонолитени чрез планки в бетонови елементи от жилищната сграда еркер и тераса; така конструкцията е свързана със сградата, като създава върху нея допълнително натоварване и в този смисъл павилионът изменя обекта, върху който е поставен. При евентуално преместване, за конструкцията не е осигурена самостоятелна пространствена неизменчивост тя ще изгуби своята индивидуализация при опита да бъде преместена.

б. В контекста на фактическите установявания (представени в обобщен и типизиран вид по-горе), правните изводи на съда, че обектът е строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ (каквото е и крайното становище на експерта според техническите характеристики на павилиона), почиват на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Обектът е изграден в различие от одобреното през 2001 г. разрешение за поставяне. Като резултат от отклоненията от параметрите на разрешителното, фактически е реализиран обект, който по изпълнението си е придобил качествените белези на строеж. Този извод се аргументира, от една страна, с начина на свързването му със земята (който не отговаря на дефиницията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ във връзка с възможността за временно закрепване върху терена с отнемане на повърхностния слой, чрез конструктивен елемент, неразделна част от преместваемия обект), а от друга с образуваното единство с жилищната сграда.

Конструктивно павилионът е изграден по начин, изключващ възможността да бъде преместен в пространството и/или да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение, т.е. той не би запазил индивидуализацията си, която е характерна черта на преместваемите обекти. Дори само на това основание обектът не попада в категорията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

1. Доколкото на място е изграден обект с признаци, различаващи го от разрешения през 2001 г. и по същество променящи квалификацията за неговия вид, в производството по чл. 225а ЗУТ администрацията не е била обвързана при решаването на случая от наличието на влязъл в сила и позитивен за оспорващия административен акт за поставяне на преместваем обект.

1. Противно на възражението на касатора, не е налице неяснота относно обекта, подлежащ на премахване.

а. Констативният и административният актове описват строежа (словоупотребата в заповедта, че павилионът е поставен, е израз на непрецизност в терминологията) по местонахождение, размери, начин на закрепване към терена, както и с допълнителни външни и вътрешни елементи, позволяващи еднозначната му индивидуализация. Положителен отговор за съответствието на строежа по заповедта със съществуващия на място е даден и от СТЕ. Вещото лице е констатирало незначителни разлики в размерите в план по няколко сантиметра, които не компрометират достоверността на установяванията на администрацията, нито накърняват идентификацията на обекта. Съмнение не е възникнало в експерта и по въпроса за отграничаването на павилиона - предмет на акта, от функционално свързаното с него помещение от сградата (което е извън обхвата на заповедта).

б. Следователно разпоредителната част на заповедта не страда от порок, обуславящ отмяната на акта. Очертаният предмет на възложеното на адресата задължение е съобразен с дължимото по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК като предпоставка за обективната изпълняемост на заповедта чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК.

1. Липсата на разрешение за строеж, изискуемо на общо основание чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ, определя обекта като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от закона. С оглед на констатацията за изграждането му след пределния срок по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, павилионът по хипотеза не би могъл да се ползва и от статуса на търпим строеж. Затова премахването му е наредено материално законосъобразно, а потвърждаващото заповедта съдебно решение е правилно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение