Решение № 16113 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2009 г.

Решение № 16113 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Владекс" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 27/30.03.2009 г. по адм. дело № 962/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1600368/27.03.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 492 от 25.05.2006 г. в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 29 904, 56 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 2276, 84 лв. и лихви за внасяне - 1175, 11 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, противоречащо на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна относно оплакването за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно като краен резултат е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 104, 76 лв. по 5 бр. фактури, издадени през м. 02.2005 г. от "Силтек" ЕООД за доставка на дизелово гориво. Независимо, че не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, тъй като доставчикът не е бил редовно уведомен, че следва да представи доказателства от значение за определяне на данъчните задължения, липсват кумулативно необходими предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - а именно реалност на доставките и начисляване на данъка от страна на доставчика. ДРА, издаден на доставчика, е в негово отсъствие и без проверка на счетоводната му документация, поради което не доказва наличието на липсващите предпоставки. В съответствие с разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5280 лв. по 6 бр. фактури, издадени през м. 01.2005 г. и 19 511, 80 лв. по 21 фактури, издадени през м. 02.2005 г. от ЕООД "Суматра", гр. София за доставка на дизелово гориво, тъй като прекият доставчик (а и предходните) не е представил доказателства за реалност на доставките. Представените от жалбоподателя доказателства не доказват произхода на горивото, нито с какви транспортни средства е превозено. Правилно и в съответствие с чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 432 лв. по 6 бр. фактури от м. 01.2005 г. и 576 лв. по една фактура от м. 02.2005 г. с предмет - транспортни услуги - превоз на дизелово гориво, издадени от "Триада М", гр. София поради непредставяне от доставчика на договори, писмени обяснения по кои доставки са извършване транспортните услуги, документи, съпътстващи превоза на опасни товари, разплащателни документи и документи за осчетоводяване на разхода. В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) е доначислен ДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02, 03.2005 г. върху извършени от дружеството продажби на ядки под себестойността им. Делото е решено при съществени съдопроизводствени нарушения - първоинстанционният съд не е проследил за окомплектоваността на преписката с всички относими доказателства към въпроса за материалната компетентност на издателя на РА и не е проверил съобразно чл. 160, ал. 2 ДОПК неговата действителност в обжалваните части. Видно от съдържанието на ревизионния доклад (стр. 11) на жалбоподателя е издаден данъчен акт за прихващане и връщане (ДАПВ) № 18428/20.09.2005 г., имащ отношение към задълженията му по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 02.2005 г., като обаче от изложеното в РД не става ясно дали същият не се отнася за задълженията по ЗДДС и за други от ревизираните данъчни периоди. ДАПВ е следвало да бъде изискан, да бъде проверено кои данъчни периоди са проверявани и съответно за кои данъчни периоди по ЗДДС (отм.) има влязъл в сила данъчен акт (данъчни актове) по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), каквито безспорно са ДАПВ, издадени при действието на ДПК (отм.). След това е следвало да се прецени за кои от обжалваните периоди ревизията е следвало да бъде възложена и издателят на РА да бъде определен от органа по чл. 134 от ДОПК - териториалният данъчен директор, като определянето на издателя на РА от друг орган води и до материална некомпетентност на издателя на РА за периодите, за които е ненадлежно определен. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за отстраняването им съобразно изложеното по- горе. По разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе ОС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение