Решение № 12954 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2015 г.

Решение № 12954 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 301 от 10.03.2015 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 810/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушения на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение и алтернативно за отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът ЕТ "Михаела Зортева", представляван в производството от адв. Клисурска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/3468 от 17.10.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Заповедта е обжалвана в частта, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане, в частта, която надвишава одобрените разходи, посочени в три пункта - отхвърлени за финансиране разходи по проектното предложение. Съдът е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката на административния орган с указания за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените указания. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта в оспорената част не е мотивирана. В заповедта са посочени правните основания за издаване, но оспорения административен акт не съдържа изложение на фактическите основания за постановяване на оспорения отказ. Съдът е приел, че посочването само на правните основания за издаване на акта, съставлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма. На следващо място, съдът е приел, че при постановяване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на предвидените срокове за разглеждане и одобряване на заявлението за финансиране. На тези две основания съдът е приел, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразен административен акт, поради което е постановил решение за отмяна. Обжалваното решение е неправилно. Настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Оспорения административен акт се състои от две части - в първата част са посочени одобрените за финансиране разходи по заявлението за подпомагане, а във втората част са посочени разходите, за които е отказано финансиране. Заповедта е оспорена само в частта, с която е отказано одобряване на разходи, но това не означава, че частта, която не е обжалвана и е влязла в сила следва да бъде изпълнена, като бъде сключен договора за отпускане на финансовата помощ в одобрения размер. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансово помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30/2008, Наредбата), договорът за отпускане на финансова помощ се подписва в срок от 15 дни от получаване на уведомление за одобрение на проекта. В случая бенефициента е уведомен за частично одобряване на финансирането, което не е равнозначно на одобряване на проекта. Поради тази причина не може да се възприеме тезата, че след изтичане на срока по чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. заявителят губи правото си на подпомагане на това основание, поради което е отпаднал и правния интерес от оспорване на административния акт и в частта, с която е отказано одобряване на финансовите разходи. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че доводът на жалбоподателя за недопустимост на съдебното решение е неоснователен. Основателна е жалбата, в частта с която се твърди неправилност на обжалваното решение. Настоящият състав не споделя изводите на решаващият съд, че оспореното писмо не е мотивирано, с което е нарушено изискването за форма на административния акт, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на бенефициента, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е стигнал до погрешния правен извод, тъй като не е обсъдил всички доказателства, представени с преписката. По отношение на отказаните разходи за разработване и изграждане на мултифункционален онлайн туристически портал с база данни (по техническа спецификация) по договор с "Тим Технолоджи" ЕООД, заявен в размер на 387 900,00 лв е отказано финансиране на разходи в размер на 377 900,00 лв или одобрените разходи са в размер на 10 000 лв. За постановения отказ е посочено правното основание по чл. 23, ал. 6 от Наредба № 30/2008 г. Съгласно посочената материална норма за разходи, чиято стойност възлиза на повече от левовата равностойност на 15 000 евро, с цел определяне на основателността на предложените разходи, изпълнителният директор на РА със заповед определя оценяваща комисия, която да се произнесе относно обосноваността на разходите. В случая такава комисия е назначена със заповед № 03-РД/998 от 10.06.2014 г. В заповедта е посочен списък на заявленията, които помощната комисия следва да разгледа. Под № 76 в списъка е посочена заявлението на оспорващата страна ЕТ "Михаела Зортова". Със заповедта са представени и приложение № 10_1 и приложение № 6, които отразяват експертното становище на комисията при оценка предложението. В приложените писмени доказателства е отразено, че разходите за разработване и изграждане на мултифункционален онлайн туристически портал с база данни са завишени и реалните пазарни разходи за тази дейност са в размер на 10 000 лв. Тези писмени доказателства са част от административната преписка, представени са от административния орган в хода на производството по оспорване, но не са обсъдени и съобразени от решаващият съд. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило сила, излагането на мотиви може да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящето издаване на акта. В случая становището помощната комисия е именно такъв акт, поради което изложените мотиви в това становище са мотивите за издаване на оспорената заповед. В хода на производството по оспорване в тежест на жалбоподателя е да посочи доказателства, които да оборват становището на оценяващата комисия. Такива доказателства не са ангажирани, поради което следва да се приеме, че определената пазарна стойност на разходите е такава, каквато е посочена в експертното становище на оценителната комисия. Именно в този размер е постановена заповед за одобряване, а за разликата е постановен отказ. На следващо място не са одобрени разходи за закупуване на служебен лек автомобил BMW серия 5 - седан 535d по договор с "Тим Технолоджи" ЕООД, заявени в общ размер на 126 400,00 лв. Като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 23, ал. 13, т. 15 от Наредба № 30/2008 г. Съгласно посоченото правно основание недопустими за финансово подпомагане са разходи за закупуване на превозни средства, за които има определени референтни цени, когато надвишават тези цени. От административния орган е представена заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014 г., с която са определени референти цени като пределни допустими за финансиране разходи за закупуване на нови леки автомобили. Посочените цени в тази заповед са значително по-ниски от предложената от бенефициента цена, поради което и с оглед посоченото правно основание този разход е недопустим за подпомагане. Съдът изобщо не е обсъдил това доказателство, което е част от преписката и в което е фиксирана референтната цена за закупуване на превозно средство. Определената референтна цена с този административен акт, съдържа и мотива за постановения отказ за признаване на заявения разход за закупуване на превозно средство. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба, че в случая тази разпоредба не е приложима, тъй като заявлението за подпомагане е подадено преди приемането на новата т. 15 на чл. 23, ал. 13 от Наредбата. Преди приемането на тази разпоредба в т. 14 е предвидено, че не се признават инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни цени. С оглед на тази разпоредба, в сила от 16.09.2011 г., е издадена заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014 г., с която са определени референти цени като пределни допустими за финансиране разходи за закупуване на нови леки автомобили. Оспорената заповед е издадена на 17.10.2014 г., поради което тя е съобразена с действащата към момента материалноправна норма. Абсолютно необоснован е изводът за липса на мотиви по отношение неодобрените разходи по т. 3 от заповедта. Съгласно посочената материална норма - чл. 23, ал. 11 от Наредба № 30/2008 г. разходите за бизнес план не могат да надвишават 5% от допустимите разходи. В случая допустимите разходи за бизнес план са определени в нормативно предписания размер 5% от стойността на допустимите разходи, което е и фактическото основание за неодобряване на разходи над този нормативно определен размер. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед се съдържат в представената от ответника преписка. Като не е извършил преценка на всички приложени доказателства, съдът е стигнал за незаконосъобразния и необоснован извод за наличие на основанието за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Необоснован е правния извод на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място посочените от съда срокове са инструктивни, поради което нарушаването им не съставлява съществено нарушение, което е основание за отмяна. На следващо място съдът отново не е преценил доказателствата приложени в административната преписка, поради което е приел, че в срока от подаване на заявлението за подпомагане до постановяване на оспорената заповед, административния орган не е уведомявал бенефициента за отстраняване на нередовности. С уведомително писмо изх. № 01-6500/12438 от 07.10.2013 г. ЕТ "Михаела Зортева" е уведомена, че по подаденото заявление за подпомагане са установени непълноти и неясноти. За отстраняване на установените нередовности заявителя е уведомен, че следва да представи допълнителни доказателства, подробно описани в уведомителното писмо. С писмо, вх. № 01-6500/12438 от 24.10.2013 г. заявителят е представил изисканите допълнителни доказателства. С друго уведомително писмо - изх. № 01-6500/6608 от 20.06.2014 г. бенефициента е уведомен, че следва да представи актуално свидетелство за съдимост, като и декларация по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30/2008 г. Тези документи са представени от заявителя с писма на 23.06.2014 и на 30.06.2014 г. С ново уведомително писмо изх. № 01-6500/9779 от 05.09.2014 г. заявителя е уведомен, че следва да представи декларация за минимална помощ - приложение № 1 към Наредба № 30/2008 г. Декларацията е представена на 19.09.2014 г. След отстраняване на тези нередовности, констатирани в хода на административното производство на 17.10.2014 г. е издадена оспорената заповед. Изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е изведен в противоречие на представените доказателства, поради което е необоснован. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд са незаконосъобразни и необосновани, изведени без да бъдат обсъдени приложените към административната преписка доказателства. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като в случая не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което жалбата на ЕТ "Михаела Зортева" като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващата страна дължи на ответника в производството разноски по делото за двете инстанции. В производството пред административния съд ответникът ДФ "Земеделие" - РА е представляван от юрк. Петрова, която е представила писмена защита по делото и е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба, подадена чрез процесуален представител юрк. Петрова, е направено искане за присъждане на разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 600 лв. В този размер следва да бъде уважено направеното искане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение