Решение № 11294 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2024 г.

Производството e по чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. М. М. от гр. Тервел, подадено чрез процесуалния представител адв. Тодоров, за отмяна на Решение 3455 от 21.03.2024 г. по адм. дело 36/2024 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, с което е оставено в сила Решение 385 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 760/2022 г. по описа на Административен съд Добрич. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. Искателят твърди, че с жалбата срещу заповедта за премахване на незаконен строеж, депозирана пред Административен съд Добрич, жалбоподателят се е позовал и е представил пред съда доказателства за промяна в собствеността на процесния строеж, но независимо от това административният съд не е конституирал искателят като заинтересована по делото страна, което от своя страна съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според искателя, доколкото именно той към датата на издаване на заповедта е бил собственик на процесния строеж, чието премахване е разпородено с тази заповед, то безспорно същият е заинтересовано лице и като такова е следвало да бъде конституирано по делото. Иска се отмяна на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът зам. кмет на Община Тервел, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът Д. И. М., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Иванова, изразява становище за основателност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Пред Административен съд Добрич е била подадена жалба от Д. М. срещу заповед 825/29.12.2022 г. на зам. кмета на Община Тервел, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в качеството му на извършител е наредено да премахне незаконен строеж Павилион /бивш тотопункт/, изграден в имот с идентификатор 72271.501.2162 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тервел. В жалбата е посочено от жалбоподателя, че същият на 09.08.2022 г. е прехвърлил процесният обект на И. М. М., за която промяна Община Тервел е уведомена на 13.09.2022 г. и той към момента на издаване на заповедта не е собственик на обекта. Към жалбата е приложен и договор за покупко-продажба на движимо имущество, сключен на 09.08.2022г., съгласно който Д. М. продава на И. М. собствения си преместваем обект павилион за фризьорски салон с площ от 12 кв. м., разположен върху терен публична общинска собственост. С разпореждане 1612 от 22.12.2022 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно и е конституирал, на основание чл. 154, ал. 1 от АПК, страните в съдебното производство, както следва: жалбоподател Д. И. М., и ответник кмета на Община Тервел, който впоследствие е бил заличен като ответник и вместо него е конституиран надлежния ответник зам. кмета на Община Тервел. С решение 3455 от 21.03.2024 г., постановено по адм. дело 36/2024 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила решение 385 от 06.11.2023 г. по адм. дело 760/2022 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Д. М. срещу заповед 825/29.12.2022 г. на зам. кмета на Община Тервел, с която му е наредено да премахне незаконен строеж Павилион /бивш тотопункт/, както и е осъден да заплати разноски по делото. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователнопо следните съображения: Основанието за отмяна, предвидено в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, защитава правата на трети лица, за които съдебният акт е неблагоприятен и които не са взели участие в делото, тъй като не са били конституирани в съответното качество. Следователно, правото на отмяна на влязло в сила решение възниква за неучаствало в делото трето лице при осъществяването на три условия: лицето да има гарантирано от закона право на участие в процеса, решението да разпростира правните си последици спрямо него и тези последици да са неблагоприятни. В случая изброените предпоставки по отношение на подателя на искането за отмяна не са изпълнени, тъй като той не е имал обезпечено право да участва в процеса като страна. Това е така, тъй като в съдебното производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, страни са административния орган, издател на акта, в случая зам. кмета на Община Тервел, и адресата на административния акт в случая Д. М., който е извършител на строежа. Различни от посочените субекти нямат гарантирано право на участие в процеса по оспорване на заповед с правно основание чл. 225а от ЗУТ, тъй като заповедта за премахване не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера, а евентуалните вреди за третите лица подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. По отношение на искателя, твърдящ, че макар и по делото да са били приложени доказателства, че е собственик на процесния строеж, не е бил конституиран в производството по оспорване законосъобразността на административния акт като страна, следва да се има предвид, че не е установено извършено незаконно строителство и той не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. В тази връзка следва да се има предвид също така, че административният орган разполага със самостоятелна преценка при определянето на конкретния адресат на заповедта за премахаване на незаконен строеж измежду кръга на лицата, посочен в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол, като прехвърлянето на собствеността върху строежа преди образуването или по време на административното производство не изключва качеството на задължено по премахването лице, когато то е и извършител на строежа. С оглед изложеното, искателят не е притежава право да оспори заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като този административен акт не създава задължения за него и не рефлектира негативно върху правната му сфера, съответно не притежава право да придобие качеството на участник в производството, като за съда не съществува задължение да го конституира като страна. Съображенията на искателя, че административното, съответно и съдебното производство са опорочени, съответно че са засегнати правата му на защита с оглед обстоятелството, че е собственик на процесния строеж, не могат да му придадат качеството на заинтересована страна в съдебния процес, иницииран от адресата на акта. Правото на отмяна по чл. 246 от АПК е средство за защита само на такива трети лица, които е трябвало задължително да бъдат конституирани като страна в съдебен процес, приключил с неблагоприятно за тях съдебно решение, но не и за всички трети лица. С оглед на изложеното, подаденото, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,