Решение № 2440 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2009 г.

Решение № 2440 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ню сий лоджистикс" ЕАД моли да бъде отменено решение № 807/14.5.2009 г. (отм.) по адм. д. № 3382/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0302529/18.10.2007 г. на ТД-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ню сий лоджистикс" ЕАД против РА № 0302529/18.10.2007 г. на ТД-Варна за начислен ДДС 19 252,86 лв. по фактура № 25/14.8.2006 г., издадена от ревизираното лице на "Дунав сервиз" ЕООД с предмет наем за 3,40 дни, баласт бонус и задържане на кораб, с коригирана стойност по опростено кредитно известие № 31/5.10.2006 г. за отдаване под наем на несамоходна баржа "Бълк креми I" на "Дунав сървиз" ЕООД по договор за тайм-чартър за периода 5 - 7.8.2006 г. В РА е прието, че не са представени документи по чл. 14 ППЗДДС (отм.) за доказване, че са налице предпоставките на чл. 17, т. 1 ЗДДС (отм.), че е налице доставка, свързана с международен транспорт, която по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) би представлявала износ и на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) би била облагаема със ставка 0. Съдът е приел, че корабът е извършил каботажно (крайбрежно) плаване между места в страната. Съдът е обсъдил представения договор за тайм-чартър за периода 5 - 7.8.2006 г. и на основание чл. 197, ал. 1 от Кодекса за търговското корабоплаване е приел, че с изтичане на срока на договора, тъй е прекратен, тъй като не е сключен за едно или няколко пътувания за постигане на цели по чл. 186, ал. 1 КТК, вместо за срок. Не е представен договор между страните по фактурата за периода 10 - 14.8.2006 г., в който е задържан корабът, обслужван с баржата на касатора. Съдът е приел, че не е основателен доводът на касатора, че по чл. 17, т. 2 ЗДДС (отм.) е налице доставка на услуга, свързана с международен транспорт. Доставката по фактурата е по обикновен договор за наем, тъй като по чл. 184, ал. 2 КТК сключването и съдържанието на договора за наем на кораб за определено време се доказва само с писмени доказателства. След като не е представен изискуемият по чл. 14, т. 3 ППЗДДС (отм.) документ с данни за инициал, екипаж, номер на плаване, маршрут, време на тръгване и време на връщане, не е доказано осъществяването на услуга, свързана с международен транспорт и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил правилен краен извод с известни уточнения. По чл. 184, ал. 2 КТК има изискване за писмена форма на договор за тайм-чартър само, ако е сключен по време. Правилно съдът е приел, че отношенията на касатора с наемателя "Дунав сървиз" ЕООД не се уреждат по представения договор за тайм-чартър за периода 5 - 7.8.2006 г., който е прекратен с изтичане на посочения в него срок. След като във фактурата е описан предмет: облекчаване на кораб "Ренуар" в периода 11 - 14.8.2006 г. с включена стойност на наем за 3,4063дни, баласт бонус и задържане на кораб "Лучиана делла Гата" от 10 - 14.8.2006 г., и за тази услуга не е представен договор, правилно съдът е приел, че не е свързана с международен транспорт по чл. 17, т. 1 ЗДДС (отм.), щом не са представени изискуемите документи по чл. 14, ал. 2 и 3 ЗДДС (отм.) и по чл. 14 ППЗДДС (отм.) - договор с наемателя и конкретни данни за извършения транспорт. Неправилно съдът е приел, че няма изискване наемателят да има лиценз за правото му да извършва международен транспорт с наетата баржа, тъй като в КТК няма такова изискване. По чл. 14, ал. 1, т. 3 доставката на услуги, пряко свързани с международен транспорт по чл. 17 представлява износ. По чл. 14, ал. 2 и 3 ЗДДС (отм.) износът се доказва с посочените в ППЗДДС (отм.) документи, а по чл. 14, т. 2 ППЗДДС (отм.) има изрично изискване да се представи описания лиценз, когато наемателят е местно лице, както е в случая. По чл. 14, ал. 3 ППЗДДС (отм.), ако не са представени изискуемите документи в ППЗДДС (отм.) разпоредбите за износ за доставката не се прилагат. Правилно съдът е приел, че чл. 17, т. 2 ЗДДС (отм.), който касае обработка на плавателни съдове е неприложим за фактурираното наемане на баржа. За тази хипотеза е приложим чл. 17, т. 1 ЗДДС (отм.), ако се представят доказателствата по чл. 14 ППЗДДС (отм.), което в случая не е налице. Позоваването от касатора на чл. 8 от Модел конвенцията на ОИСР не променя фактическата и правна обстановка по случая. Спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане касаят само преки данъци, а в случая спорът е по приложението на уредения със ЗДДС (отм.) косвен данък. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,