Решение № 4073 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2015 г.

Решение № 4073 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби и една частна жалба. Едната касационна жалба е подадена от С. В. П. и Р. Г. А., и двамата от гр. София срещу решение № 5314 от 27 юли 2015 г., постановено по адм. дело № 2216/2015 г., по описа на Административен съд София - град, в частта му с която е отхвърлено искането им за прогласяване нищожността на заповед № РД-09-50-032 от 21 ноември 2014 г. на главния архитект на район "Надежда" при Столична община. Излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Правят искане за отмяна на решението като съдът се произнесе по същество на спора и прогласи нищожността на обжалвания от тях административен акт. Претендират за присъждане на разноски. Втората касационна жалба е подадена от Р. Г. А. от гр. София срещу решение № 5314 от 27 юли 2015 г., постановено по адм. дело № 2216/2015 г., по описа на Административен съд София - град, в частта му с която е отхвърлена жалбата му с искане за отмяна на заповед № РД-09-50-032 от 21 ноември 2014 г. на главния архитект на район "Надежда" - Столична община. Релевира доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави искане за отмяната му като съдът се произнесе по същество на спора и отмени ка незаконосъобразна оспорваната заповед на главния архитект на район "Надежда" - Столична община. Претендира разноски. Частна жалба е подадена от С. В. П. от гр. София срещу определение, инкорпорирано в решение № 5314 от 27 юли 2015 г., постановено по адм. дело № 2216/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата й с искане за отмяна на заповед № РД-09-50-032 от 21 ноември 2014 г. на главния архитект на район "Надежда" при Столична община и е прекратено производството по делото в тази му част. Ответниците - главният архитект на район "Надежда" при Столична община и Т. Г. В. не се изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. По касационната жалба на С. П. и Р. А., досежно искането им за прогласяване нищожността на заповедта на главния архитект: Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбите на С. В. П. и Р. Г. А. за процесуално допустими като подадена от надлежно легитимирани страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния за това срок. Разгледани по същество съдът установи следното: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на С. В. П. и Р. Г. А. срещу заповед № РД-09-50-032 от 21 ноември 2014 г., с която на осн. чл. 91, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 148 и сл. от ЗУТ е оттеглено разрешение за строеж, издадено от главния архитект на район "Надежда" при Столична община за обект "Преустройство и промяна на предназначението на апартамент № 1 в бюфет", с административен адрес гр. София, ж. к. "Свобода", бл. 33, вх. А, ап. 1 с възложители: Р. Г. А. и С. В. П. (съсобственици на жилищния имот, с равни части по э, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 92, том I, рег. № 2616, нот. дело № 85/2010 г. с купувач С. В. П. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том II, рег. № 7292, по нот. дело № 206/2011 г. с купувач Р. Г. А.). Съдът е приел, че искането им за прогласяване нищожността на заповедта не е ограничено със срок - по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК и е приел жалбата за процесуално допустима, а след като я разгледал по същество е установил, че е издадена от компетентен орган, поради което е отхвърлил искането им досежно нищожността. По отношение на другите им основания за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата на С. В. П. е подадена след законоустановения 14-дневен срок за оспорване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, в резултат на което я е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК като просрочена. Разгледал я само по отношение на Р. Г. А. като е отхвърлил оспорването като неоснователно. Позовал се е на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК като е приел, че редът за оспорването й е по посочения процесуален ред. Решението, в частта с което Административен съд София - град се е произнесъл по същество на спора, досежно претендираната нищожност, е неправилно. Съображенията за това са следните: Оспорената, в първоинстанционното съдебно производство, заповед на главния архитект на район "Надежда" при Столична община е издадена в производството по чл. 91, ал. 1 от АПК. С тази норма законодателят е уредил, че в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаването на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни (право на отзив). С оглед съдържанието на тази специална разпоредба административният орган не разполага с право на контрол по административен ред, а се предоставя определена възможност на органа да прецени дали сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересованите страни и определен срок. Изискването за наличие на жалба определя и обхвата на отзива, но следва да се има предвид, че оттеглянето, отменянето или изменението на административния акт може да се извърши само по отношение на частта, в която е подадена жалба или протест. Независимо, че оспореният, пред инстанцията по същество, административен акт е издаден на осн. чл. 91, ал. 1 от АПК, в Закона за устройство на територията с чл. 213 от същия е уредено, че съдилищата осъществяват контрол за законосъобразност на административните актове по устройство на територията при условията и реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. Следователно нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК е обща за развилото се производство и следва да се приложи специалната, тази на чл. 214а от ЗУТ. Същата е приета с ДВ, бр. 87 от 2010 г. и отменена впоследствие с бр. 101 от 2015 г., но приложима на осн. чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - в случая заповедта е издадена на 21 ноември 2014 г. При работа с нормативни актове се прилага основно правило за приложение на правната норма според обхвата на действие е, че при противоречие в съдържанието на обща и специална разпоредба се прилага специалната. С новелата на чл. 214а от ЗУТ е прието, че в 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт. Специалното на тази разпоредба е, че описаното право на отзив може да бъде упражнено само по отношение на изчерпателно изброените в нея административни актове - подробен устройствен план и комплексен проект за инвестиционна инициатива. Разрешението за строеж не е сред изброените. Тази специална норма изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 от АПК. Следователно, неправилен е изводът на инстанцията по същество, че оспореният пред него административен акт, е издаден от материално компетентен орган, тъй като специалната норма на чл. 214а от ЗУТ (отм., но приложима) изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд не е приложил относимата правна норма, поради което не е констатирал, че заповедта на главния архитект е недействителна и страда от най-тежката й форма на проявление - нищожност. Тези административни актове, които са обременени от този порок не пораждат абсолютно никакви правни последици, т. е те са нищо в правната действителност (Тълкувателно решение № 3 от 16 април 2013 г., прието от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд). Констатираната липса на материална компетентност от страна на главния архитект на район "Надежда" при Столична община, е достатъчно основание за прогласяване на акта за нищожен. Като е приел, че оспорената заповед е валиден административен акт, Административен съд София - град е допуснал нарушение на материалния закон. Поради това оспореното решение в тази му част следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 2, предл. второ от АПК, настоящата касационна инстанция следва да постанови друго, с което заповедта на главния архитект на район "Надежда" при Столична община за оттегляне на издаденото от него разрешително за строеж, следва да бъде обявена за нищожна. По касационната жалба на Р. Г. А. досежно искането му за отмяна: Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество я намира за неоснователна. С оглед изложените по-горе констатации, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се обсъжда оплакванията, релевирани в касационната жалба на Р. Г. А., тъй като всички останали нарушения се поглъщат по степен от най-тежката проявна форма на нарушението на законността - нищожността. За това и решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му обективираща искане за отмяна на заповедта на главния архитект, следва да бъде отменена като касационната инстанция не дължи произнасяне предвид обстоятелствата описани в предходния абзац. По отношение на частната жалба на С. В. П.: Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав счита, че частната жалба е подадена в посочения срок за оспорване от първоинстанционния съд, от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че жалбата й за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна е подадена след преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което на осн. чл 159, т. 5 от АПК е констатирал нейната процесуална недопустимост. Определението, инкорпорирано в обжалваното първоинстанционно решение, е правилно. С. В. П. е получила на 23 декември 2014 г., чрез куриерска фирма заповедта на главния архитект (л. 9 от адм. дело № 2216/2015 г., по описа на Администартивен съд София - град). Жалбоподателката е оспорила административния акт, обективирано в жалба до Административен съд София - град, подадена по пощата на 20 февруари 2015 г. Следователно установеният от законодателя срок за оспорване на административния акт е 14-дневен и тече от съобщаването на административния акт до страните (по арг. на чл. 149, ал. 1 от АПК). Този срок е фатален и с изтичането му се погасява правото на оспорване. За това и правилен е изводът на административния съд, че правото на оспорване за С. В. П. по отношение на искането й за отмяна на административния акт на осн. по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК се е преклудирало с пропускането на 14 -дневния срок за подаване на жалба. Правилно съдът е разгледал само жалбата й в частта, съдържа искане за прогласяване на нищожност на административния акт тъй като това може да бъде предявено без ограничение във времето (по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК). На основание изложеното, правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. В. П. и е прекратил производството по делото в тази му част. С оглед изхода на делото на касаторите следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 20, 00 лв. внесена държавна такса за първоинстанционния съд (л. 18 от първоинстанционното дело), 10, 00 лв. - внесена държавна такса за касационната инстанция, внесена с оглед депозираните две жалби (л. 31 и л. 32 от настоящото дело) и адвокатско възнаграждение, в размер на 450, 00, с оглед представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 43 от настоящото дело), всичко възлизащо в размер на 480 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. второ от АПК и на осн. чл 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,