Решение № 45 от 9.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1437/2019 г.

Решение № 45 от 9.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1437/2019 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е в частта, допусната до касационно обжалване, на въззивно решение № 232/12.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 568/2018 г. от Пловдивски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 1065/23.07.2018 г. по гр. д. № 3125/2013 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявените от П. И. И., [населено място], Й. Г. Ч., [населено място], и Д. Г. Г., [населено място], против Община "Родопи", [населено място], "Електра консулт" ЕООД, [населено място], Софийска област, М. Б. А., [населено място], и Л. И. Б., [населено място], искове за установяване на факта на нарушение на авторското право на П. И. И., Й. Г. Ч. и Д. Г. Г. върху изготвения от тях технически проект на обект "Рехабилитация на водоснабдителната система на [населено място], Пловдивска област"; за осъждане на Община "Родопи", "Електра консулт" ЕООД, М. Б. А. и Л. И. Б. за преустановяване на неправомерното използване на авторското произведение, а именно технически проект "Рехабилитация на водоснабдителната система на [населено място], Пловдивска област"; за изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените от произведението технически проект за обект "Рехабилитация на водоснабдителната система на [населено място], Пловдивска област" екземпляри от проекта на "Електра консулт" ЕООД и за задължаване на Община "Родопи", "Електра консулт" ЕООД, М. Б. А. и Л. И. Б. да разгласят за тяхна сметка диспозитива на решението на съда. Касаторите П. И. И., [населено място], Й. Г. Ч., [населено място], и Д. Г. Г., [населено място], поддържат, че решението е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на разпоредбата на чл. 42 ЗАПСП относно квалификацията на договора за предоставяне на услуга от 30.09.2010 г. и на извършените нарушения на авторското право на касаторите. Изложени са и доводи за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви на въззивния акт. Молят обжалваното решение да се отмени и да им се присъдят разноските по делото. Община "Родопи", [населено място], оспорва касационната жалба. Счита, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, тъй като е налице хипотезата на нормата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. Излага съображения, че проектът на ищците не съдържал всички части на проекта на "Електра – консулт" ЕООД, които били необходими, за да бъде одобрена общината за подпомагане чрез предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, и съответно е извършена преработка на произведението, тъй като са внесени промени поради нормативно установени изисквания и съществуват разлики между двата проекта. Претендира заплащането на разноските по делото. Ответникът "Електра консулт" ЕООД, [населено място], Софийска област, не взема становище по жалбата. Ответникът М. Б. А., [населено място], оспорва жалбата, като възразява, че не е налице материална незаконосъобразност на въззивното решение. Въвежда довод, че използването на произведението следва да се извършва с оглед на целта, за която то е поръчано, и включва и правото на поръчващия да възлага по своя преценка, без разрешение, на авторите на следваща фаза инвестиционно проектиране, както и че в случая били налице два самостоятелни проекта, върху всеки от които съществувало самостоятелно авторско право. Претендира разноските по делото. Ответникът Л. И. Б., [населено място], оспорва жалбата, като намира извода на въззивния съд за липса на нарушение на авторските права на ищците за правилен. Възразява, че тя е участвала в изработването на проекта съгласно техническото задание на възложителя, като използването е било ограничено, целево и временно, и е действала добросъвестно, както не е от кръга на лицата с права и задължения по чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, поради което не е нарушила авторските права на касаторите. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.09.2010 г. между Община "Родопи" и "Екоинтеграл" ЕООД е сключен договор за възлагане изготвянето на технически проект на обект "Строителство и рехабилитация на водоснабдителната система на [населено място]" срещу възнаграждение, като по делото е безспорно, че проектанти са били физическите лица – настоящи касатори. На 02.09.2013 г. Община "Родопи" е възложила на "Електра консулт" ЕООД изготвяне на работен проект за обект "Рехабилитация на водопроводната мрежа на [населено място]" срещу възнаграждение, при изрични указания, че при окомплектоването и оформянето на проектната разработка във фаза "работен проект" трябва да се използва наличният технически проект на обекта, приет от експертен съвет по устройство на територията на общината – този на ищците по иска. Изпълнението на проекта е направено от физическите лица ответници по иска. Техническият проект на "Екоинтеграл" ЕООД е приет от възложителя с протокол от 14.10.2010 г., съгласуван е без забележки от "ВиК" ЕООД, [населено място], и е приет с решение на ЕСУТ на Община "Родопи", но самият той не бил достатъчен за реализиране на строежа, като е било необходимо изработването на работен проект, за който е издадено разрешение на 18.09.2013 г. Решаващият състав, след обсъждане на заключенията на техническата експертиза, е приел от фактическа страна, че между двата проекта (изработеният от ищците и този на ответниците) има почти пълно съвпадение, като разликите са несъществени и са се наложили с оглед измененията на законовите и пазарните изисквания за около тригодишен период между двата проекта (за необходимостта от надземен пожарен хидрант вместо подземен такъв и поради съществуващите различни анализни цени на отделните СМР). Пловдивският апелативен съд е приел, че изработеният от ищците проект представлява обект на защита от авторското право, като законодателят при изброяването в чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП не прави разлика между видовете проекти в отделните фази на инвестиционно проектиране. За носители на авторското право са признати проектантите П. И., Й. Ч. и Д. Г., а искът на "Екоинтеграл"ЕООД е отхвърлен по съображения, че съгласно чл. 5 ЗАПСП юридически лица могат да бъдат автори само в изрично предвидени в закона случаи, каквито не са доказани по отношение на този ищец. Предявеният иск по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване нарушение на авторските права е отхвърлен с аргумент, че съгласно сключения договор от 02.09.2013 г. "Електра консулт" ЕООД, М. А. и Л. Б. е следвало да ползват техническия проект, изработен по договора между Община "Родопи" и "Екоинтеграл" ЕООД. Община "Родопи" е получила правото да ползва проекта въз основа на възлагане по договора от 30.09.2010 г., както и правото да го разгласява съгласно нормата на чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП, поради което този иск е приет за неоснователен. На това основание са отхвърлени и съединените искове по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, по чл. 95, ал. 1, т. 3 ЗАПСП и по чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП /редакция ДВ бр. 99/2005 г. /. С определение № 16/06.01.2020 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса за съотношението между правата на поръчващия да използва произведението по чл. 42, ал. 2 ЗАПСП и неимуществените права на автора по чл. 15 ЗАПСП. Становището на състава на ВКС по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, произтича от следното: По силата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, при произведение, обект на закрила от закона, създадено по поръчка, поръчващият има право да използва произведението, без разрешение на автора, за целта за която то е било поръчано. Правото на използване на произведението от поръчващия, предоставено му по силата на посочената законова норма, освен ако в договора не е уговорено друго, не погасява авторското право на автора, също при липса на предвидено нещо различно в договора съгласно чл. 41, ал. 1 ЗАПСП. Използването на произведението е имуществено право, произтичащо от авторството върху произведение, и е уредено в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗАПСП като изключително право на автора, а съответно в алинея 2 на нормата е направено неизчерпателно изброяване на действия, които биха представлявали използване на произведението. Авторското право съдържа и неимуществени права на автора, посочени в чл. 15 ЗАПСП, част от които са неотчуждими – чл. 16, изр. 1 ЗАПСП. Неотчуждимите неимуществени права на автора са по т. 2 на ал. 1 на чл. 15 - да иска признаване на неговото авторство върху произведението и по т. 4 на ал. 1, на чл. 15 - да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Съдържанието на имуществените и неимуществените авторски права налага извод, че с договор за създаване на произведение по поръчка се прехвърля на поръчващия имущественото право на използване на произведението, без за действията на поръчващия да е необходимо разрешение от автора, но неимуществените права по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП остават притежание на автора на произведението. Възможността за уговаряне на нещо различно от законовата регламентация по чл. 42, ал. 2 ЗАПСП не включва прехвърляне на неимуществените права по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП с оглед забраната за отчуждаването им по чл. 16, изр. 1 ЗАПСП. По изложените съображения на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори, че правото на поръчващия да използва произведението по чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, не включва, и законът забранява с договор да се уговори, прехвърлянето на неимуществените права на автора по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, касационните оплаквания за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на довода на касаторите, свързан със съдържанието на неимуществените авторски права и за материална незаконосъобразност предвид използване на авторското произведение (проект) без имената им да бъдат посочени, се явяват основателни. В искова молба и при разглеждане на делото в инстанциите по същество касаторите са твърдели, че в представения в Община "Родопи" проект на "Електра консулт" ЕООД като проектанти са изписани инж. М. А. /главен проектант/ и инж. Л. Б. /проектант/", както и че проектът е одобрен от техническите специалисти на общината и е използван за кандидатстване по програма за финансиране. Независимо, че ищците са квалифицирали нарушенията, извършени от ответниците, по чл. 15, ал. 1, и т. 2, чл. 18, ал. 1 и чл. 35 ЗАПСП, изложените обстоятелства сочат и на твърдение за нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП при използване на авторското им произведение. Въззивният съд е приел, че настоящите касатори са автори на проекта, в която част искът е уважен и решението е влязло в сила, както и че е налице правомерно използване на основание чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, но, от друга страна, не е обсъдил доводите на ищците, че изработеният от тях проект е бил представен и използван без те да са посочени като негови автори. При приетите за безспорни факти на възлагане на изработването на проект и изградените правни изводи, че използването без разрешение на авторите е направено съгласно законовата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, обстоятелствата относно представянето на проекта, изготвен от ответниците, в който ищците не са посочени като автори, не са обсъдени от въззивния съд. Във въззивната жалба са били въведени поддържаните и пред касационната инстанция доводи, които са изцяло игнорирани от състава на апелативния съд. От значение за решаването на спора, с оглед произнасяне по предявените искове за установяване на нарушение, за преустановяването му, за изземване и унищожаване и за разгласяване на съдебното решение, е да се направи разграничение между действията, извършени от всеки от ответниците, за да се прецени допуснато ли е и от кого нарушение на авторското право на ищците по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП при приетото за правомерно използване на проекта за изготвяне на друг необходим на Община "Родопа" проект. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Новото разглеждане се налага с оглед липсата на мотиви по релевантите за спора обстоятелства (нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК), които не са коментирани нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, като същите следва да се обсъдят при условията на състезателност и равенство на страните в процеса. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд