Решение № 7 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2022 г.

Решение № 7 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2022 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т.-К. и С. К. против решение от 28.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2178/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторите навеждат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1- 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът зам. кмет - "Правно обслужване и общинска собственост" - Община Несебър не изразява становище по жалбата. Ответниците – "Рио Стар 2012" ЕООД и "Нео Стар" ЕООД не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на Касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от участвали в първоинстанционното производство страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като провери служебно допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо по отношение на Г. Т.-К., С. К. и "Нео Стар" ЕООД, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на "Рио Стар 2012" ЕООД против заповед № 1918/23.07.2021 г. на зам. кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, подробно описан в заповедта. Решението, постановено по отношение на конституираните като заинтересувани страни – Г. Т.-К., С. К. и "Нео Стар" ЕООД, е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж като адресат на заповедта е "Рио Стар 2012" ЕООД. В производството по обжалване на заповеди по чл. 225, ал. 2, т. 2, страни са административният орган, издал акта и адресатът на административния акт. В настоящия случай адресат на оспорената заповед е собственикът на разпоредения за премахване строеж - "Рио Стар 2012" ЕООД, в чиято правна сфера рефлектират негативните последици от премахване му и което дружество е пряко и непосредствено засегнато. С процесната заповед не се възлагат задължения на конституираните по делото заинтересувани лица, поради което и те не са пряко и непосредствено засегнати от оспорената заповед и няма законово основание за участието им в съдебното производство. Конституираните заинтересувани страни Г. Т.-К., С. К. са собственици на апартамент в етажната собственост, като Г. Т.-К. е и управител на етажната собственост на ваканционен комплекс "Рио". "Нео Стар" ЕООД е собственик на земята върху която е построен комплекса. Заинтересуваните страни не са нито извършители, нито собственици на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Г. Т.-К., С. . като собственици на апартамент в комплекса, а Г. Т.-К. и в качеството си на управител на етажната собственост, а "Нео Стар" ЕООД като собственик на земята, върху която е изграден незаконния строеж не са заинтересувани лица, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито им създава задължения. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирани заинтересовани страни по административния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на Г. Т.-К., С. К. и "Нео Стар" ЕООД, а производството по делото в тази му част да се прекрати. "Рио Стар 2012" ЕООД не е обжалвал решението и по отношение на дружеството същото е влязло в законна сила. Предвид изхода на спора разноски на касаторите не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,