Решение № 11339 от 8.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

Първата касационна жалба е подадена от Главен директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда и Ръководител на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год. (ОПОС), чрез представител по пълномощие главен експерт с юридическо образувание Й. Тодоров против Решение 44/21.03.2022 год., постановено по административно дело 407/2021 год. по описа на Административен съд Сливен в частта, с която е отменено Решение от 01.11.2021 год. на РУО на ОПОС 2014-2020 год. в частта, с която на бенефициера Община Сливен е определена финансова корекция по пропорционалния метод от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в размер на 25% по договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-2/15.09.2021 год. за обособена позиция 2 с изпълнител Неопет ООД на стойност 1 128 610,14 лева без ДДС. Заявено е твърдение, че съдебното решение в оспорената му част е неправилно поради нарушаване на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Оспорва се размерът на присъдените в полза на Община Сливен разноски, като се твърди, че същите са прекомерни и недоказани. Формулирано е искане за отмяна на решението в оспорените му части и постановяване на друго, по силата на което да се остави в сила административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника Община Сливен, в който са оспорени доводите на касационния жалбоподател и е формулирано искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на съдебното решение в оспорената от РУО на ОПОС част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представен списък.

Втората касационна жалба е подадена от Община Сливен със седалище гр. Сливен, [улица], представлявана от кмета С. Радев, чрез представител по пълномощие адв. Т. Драшков от Софийска адвокатска колегия против Решение 44/21.03.2022 год., постановено по административно дело 407/2021 год. по описа на Административен съд Сливен в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Община Сливен срещу Решение от 01.11.2021 год. на РУО на ОПОС 2014-2020 год. в частта, с която на бенефициера Община Сливен е определена финансова корекция по пропорционалния метод от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в размер на 10% по договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-1/15.09.2021 год. за обособена позиция 1 с изпълнител Неопет ООД на стойност 489 402,53 лева без ДДС. В касационната жалба е заявено, че съдебното решение в оспорената му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. По същество е оспорен извода на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато от общината нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Заявено е искане за отмяна на съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Община Сливен. Претендира се присъждане на направените разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С оспореното решение, състав на Административен съд Сливен е отменил Решение от 01.11.2021 год. на РУО на ОПОС 2014-2020 год. в частта, с която на бенефициера Община Сливен е определена финансова корекция по пропорционалния метод от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в размер на 25% по договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-2/15.09.2021 год. за обособена позиция 2 с изпълнител Неопет ООД на стойност 1 128 610,14 лева без ДДС. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на Община Сливен в останалата й част. В съответствие с изхода на спора, Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на Община Сливен разноски по делото в размер на 6 426,27 лева и Община Сливен е осъдена да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски в размер на 14,78 лева.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за правилен извода на административния орган, относно наличието на допуснати от възложителя Община Сливен нарушения на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 1 от ЗОП по отношение нарушението по т. I от административния акт, квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). С оглед така формираната констатация, първоинстанционният съд е приел Решението от 01.11.2021 год. на РУО на ОПОС в частта по т. I за правилно и законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването в тази част. По отношение твърдяното от административния орган нарушаване на разпоредбите на чл. 58 и чл. 64 от ЗОП, във вр. с чл. 65, ал. 4 и чл. 112, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП, обективирано в т. II от административния акт, което е квалифицирано като нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за изпълнение на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, респ. чл. 112, ал. 2 от ЗОП, тъй като са представени документи, удостоверяващи професионалната компетентност на лицата. Мотивирал е и извод за противоречие между нарушението от фактическа страна и определената от РУО на ОПОС правна квалификация на същото като нередност по т. 16, б. а от Наредбата за посочване на нередности. В съответствие с така формирания извод, първоинстанционният съд е приел, че Решението от 01.11.2021 год. на РУО на ОПОС в частта по т. II е незаконосъобразно, поради което го е отменил в тази му част.

От фактическа страна по делото е установено, че между министъра на околната среда и водите, в качеството му на РУО на ОПОС и Община Сливен, в качеството му на бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) с от ИСУН BG16М1ОР002-5.004-0011-C01. По силата на АДПБФП, УО предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в максимален размер от 10 999 992,44 лева, по процедура BG16М1ОР002-5.004 Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух, по приоритетна ос 5 Подобряване качеството на атмосферния въздух за изпълнение на проект BG16М1ОР002-5.004-0011 Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух в община Сливен.

В изпълнение на така сключения договор, с Решение РД-02-20-01/28.05.2021 год., публикувано в РОП на АОП под 20210429-04005-0014 е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с наименование Ремонт на съществуваща контактна мрежа и токоизправителни станции по две обособени позиции: Обособена позиция 1 Ремонт на съществуваща контактна мрежа и Обособена позиция 2 Ремонт на токоизправителни станции в рамките на проект BG16M1OP002-5.004-0011-C02 Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух в община Сливен. В резултат на проведената процедура, възложителят Община Сливен е сключил договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-1 от 15.09.2021 год. със спечелилият участник по обособена позиция 1 Неопет ООД с обща стойност на договора 489 402,53 лева без ДДС или 587 283,04 лева с включен ДДС и договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-2 от 15.09.2021 год. със спечелилият участник по обособена позиция 2 Неопет ООД с обща стойност на договора 1 128 610,14 лева без ДДС или 1 354 332,17 лева с включен ДДС .

След извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществените поръчки, в УО на ОПРР са получени сигнали за нередности, регистрирани под 833 за обособена позиция 1 и 834 за обособена позиция 2. В сигнала са се съдържали данни за установени нарушения с финансов ефект както следва:

1. Формулирано условие в критерий за подбор, което необосновано ограничава участието на лица в процедурата нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. По отношение експерт технически ръководител и за двете обособени позиции в документацията за участие е въведено изискване да отговаря на изискванията на чл. 163 а от ЗУТ, с минимум 5 (пет) години опит и съответно образование и квалификация за извършване на дейността. Според автора на сигнала, така въведеното изискване е ограничително, тъй като се въвежда изискване за съобразяване на офертата с всички хипотези на сочената разпоредба. Прието е и че поставеното условие налага на етап подаване на оферта заинтересованите икономически оператори да наемат на трудов договор лице технически ръководител, без да имат сигурност, че ще бъдат определени за изпълнители по обществената поръчка. Посочено е, че условието е ограничаващо и по отношение на чуждестранните участници, доколкото се изисква същите да имат легализирана, призната диплома по съответния ред (чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ) още на етапа на подаване на оферта, без да имат сигурност дали поръчката ще им бъде възложена. В този смисъл е обосновано нарушение на принципите за недопускане на дискриминация, осигуряването на свободна конкуренция и равнопоставеност, разписани в чл. 2, ал. 1 от ЗОП.

1. Незаконосъобразно сключване на договор за обществена поръчка по обособена позиция 1 и по обособена позиция 2 нарушение на чл. 58 и чл. 64 от ЗОП, във вр. с чл. 65, ал. 4 и чл. 112, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП. По отношение на обособена позиция 1 е посочено, че за декларираните от участника трети лица не е изпълнено условието на чл. 65, ал. 4 от ЗОП, тъй като не са представени доказателства, че отговарят на съответните критерии за подбор, за които изпълнителят ще използва техния капацитет. На следващо място за експерта технически ръководител в разрез с изискванията на чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ не е представено доказателство за наличие на сключен трудов договор с изпълнителя на обществената поръчка и не е налице доказателство за придобит минимум 5 години общ професионален опит. За работниците по изграждане и ремонт на въздушна контактно кабелна мрежа също не е доказан минимум 5 години опит в строителство/ремонт, както и завършен курс за работа с повдигателни съоръжения за минимум 2 работника. По отношение на обособена позиция 2 е прието, че не са изпълнени задълженията по чл. 112, ал. 1 от ЗОП. За експерта технически ръководител в разрез с изискванията на чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ не е представено доказателство за наличие на сключен трудов договор на лицето с изпълнителя на обществената поръчка и не е налице доказателство за придобит минимум 5 години общ професионален опит. За посочените от възложителя работници по изграждане и ремонт на въздушна контактно кабелна мрежа също не е доказан минимум 5 години опит. Прието е и че не е изпълнено условието на възложителя за всеки един от експертния състав да бъде представена подписана декларация за ангажираност на лицето в обществената поръчка. С оглед на това, в сигнала е обоснован извод, че възложителят е сключил незаконосъобразно договори за обществена поръчка и по двете обособени позиции, без да е изпълнен в цялост фактическия състав на чл. 112, ал. 1 от ЗОП и свързаните с него разпоредби по ЗОП и ЗУТ.

С оглед така заявените в сигнала твърдения, до бенефициера Община Сливен е изпратено писмо с вх. 5-004-0011-2-932/07.10.2021 год., с което е уведомен за сигналите за нередност, първоначалното становище на УО на ОПОС относно допуснатите нарушения и квалифицирането им като нередности и определения размер на финансова корекция. В писмото е указана и възможността за бенефициера по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, в двуседмичен срок да представи своите писмени възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях, както и да ангажира допълнителни писмени доказателства. Във връзка с предоставената възможност, Община Сливен е депозирала пред РУО на ОПОС възражение, в което е оспорило твърдените от административния орган нарушения, които са квалифицирани като нередности, като е заявено и възражение против налагането на финансова корекция във връзка с проведената обществена поръчка.

Като е приел депозираното възражение за частично неоснователно, РУО на ОПОС е постановил Решение от 01.11.2021 год., с което са приключени сигнал за нередност с рег. 833 и сигнал за нередност с рег. 834 и с установяване на нередност (по т. I и т. II) и е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ по договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-1/15.09.2021 год. за обособена позиция 1 с изпълнител Неопет ООД на стойност 489 402,53 лева без ДДС и финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ по договор BG16M1OP002-5.004-0011-C02-S-2/15.09.2021 год. за обособена позиция 2 с изпълнител Неопет ООД на стойност 1 128 610,14 лева без ДДС. С решението, по отношение на чл. 58 и чл. 64 от ЗОП, във вр. с чл. 65, ал. 4 от ЗОП и чл. 112, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП е установено, че за обособена позиция 1, не са налице нарушения, съставляващи нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. В мотивите на постановеното решение, административният орган е възприел фактическите обстоятелства описани в т. 1 и т. 2 от постъпилия сигнал, в съответствие с което е приел наличието да допуснати нарушения, както следва:

по т. I нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във р. с чл. 2, ал. 2 и ал. 2 от ЗОП.

по т. II нарушение на чл. 58 и ал. 64 от ЗОП, във вр. с чл. 65, ал. 4 от ЗОП и чл. 112, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП.

Нарушенията по т. I са квалифицирани като нередност по т. 11 Използване на: критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, б. а критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За така квалифицираната нередност е предвидена финансова корекция в размер от по 10%. Нарушението по т. II е квалифицирано като нередност по т. 16 Недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка, б. а изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За посочената нередност е предвидено финансова корекция в размер на 25%.

Недоволен от така постановения административен акт, бенефициера Община Сливен е оспорил същия пред Административен съд Сливен. Като е възприел мотивите на административния орган по отношение на констатациите по т. I за обосновани и постановени в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил оспореното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил жалбата в тази й част. По отношение на констатацията по т. II, обективирана в оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът в тази част е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 год., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 год., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 год.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му.

По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:

По отношение на нарушението по т. I от административния акт, относно въведения от възложителя в Обявлението за обществената поръчка в т. 2.2 Раздел III т. III.1.3) Технически и професионални възможности и в Документацията за участие в процедура за възлагане на обществената поръчка т. 6.1.3.2 (2) критерий за подбор по отношение изискването към техническия ръководител, който следва да е лице, отговарящо на изискванията на чл. 163а от ЗУТ, с минимум 5 (пет) години общ професионален опит и съответното образование и квалификация за извършване на дейността. Видно от цитираната документация, действително възложителят, посочвайки само разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ не е конкретизирал на кое от лимитативно изброените изисквания следва да отговаря лицето, което следва да изпълнява длъжността технически ръководител. При това положение може да се направи извод, че по отношение позицията технически ръководител, възложителят изисква предложение за лице, което отговаря на всичките условия в нормата. Следва да се има предвид, че нормата, освен изисквания към техническия ръководител (ал. 2, ал. 3 и ал. 4) въвежда и задължения за строителят (ал. 1 и ал. 5). В този смисъл, ал. 1 на чл. 163а от ЗУТ указва, че строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. Така въведеното изискване, разгледано в светлината на цитираната правна норма потвърждава извода за наличие на ограничителен характер, доколкото изисква на етап подаване на офертата, заинтересованите икономически оператори да наемат на трудов договор лице технически ръководител, без да имат сигурност, че ще бъдат определени за изпълнител по обществената поръчка. Безспорно, изискването ограничава правото на икономическите оператори да докажат годността и капацитета си за изпълнение на поръчката, чрез позоваване на ресурсите на трети физически или юридически лица, като се ползват лица, които притежават изискуемите се квалификация и опит, но не са на трудов договор със съответния участник. Основателно е приета като ограничителна и хипотезата на чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ, която изисква призната диплома на чуждестранно лице при условията на взаимност, която е легализирана по съответния ред. Въведеното условие е ограничително по отношение участието на кандидати, включващи в екипа си експерт чуждестранно лице, тъй като още на етап подаване на офертата по отношение на него се изисква да разполага с призната при условията на взаимност и легализирана диплома, което създава допълнителна административна тежест на икономическите оператори към момента на подаване на офертите за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка.

Съответен на описаните фактически установявания е извода за нарушаване на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което нарушение законосъобразно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за което е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба на Община Сливен доводи за отмяна.

По отношение на нарушението по т. II от административния акт относно въведения от възложителя в Документацията за участие в процедура за възлагане на обществената поръчка т. 6.2.3.2 (5) критерий за подбор участникът да разполага с квалифицирани строителни работници, обезпечаващи изпълнението на поръчката (видовете СМР, посочени в количествените сметки): работници по изграждане и ремонт на електрически уредби и/или инсталации средно и ниско напрежение минимум 5 броя с минимум 5 (пет) години опит и съответното образование и квалификация за извършване на дейността, настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, относно незаконосъобразността на оспореното решение в сочената част. На първо място, за да обоснове извод за неизпълнение на разпоредбите на чл. 112, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП по обособена позиция 2 и съответно за сключване на договор без да е изпълнен фактическия състав на цитираните норми и изкисванията, посочени в Документацията за участие, органът е приел, че професионалният опит на лицата предвидени от изпълнителя за съответните позиции е по-малък от 5 години. Правилно административният съд е достигнал до извод, че визирания от органа РУО на ОПОС опит е обоснован единствено с датата на сключване на трудовите договори с дружеството избрано за изпълнител. При проверка на доказателствата, представени по делото (извлечения от трудови книжки), първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че визираните лица притежават необходимия общ професионален опит, придобит при работодатели, различни от дружеството избрано за изпълнител, което обстоятелство опровергава формирания от орана извод за наличие на соченото в акта нарушение. Обоснован се явява и извода на първоинстанционния съд, че нарушението неправилно е квалифицирано като нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съгласно посочената т. 16, б. а, налице е нередност, когато нарушението води до недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка, доколкото изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност. В случая, описаните фактически установявания целят да обосновават извод за незаконосъобразно сключен договор с изпълнител, доколкото според административния орган не е изпълнен фактическия състав на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Липсата на основанията по чл. 112, ал. 1 от ЗОП за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка не покрива признаците на описаната в т. 16, б. а нередност, поради което, определената от административния орган квалификация е неправилна.

Съгласно константната практика на ВАС неправилната правна квалификация на нередността, посочена в решението за налагане на финансова корекция, представлява нарушение на материалния закон, допуснато при постановяване на административния акт и е основание за неговата отмяна - чл. 146, т. 4 АПК.

Предвид така развитите мотиви, настоящият съдебен състав намира, касационната жалба на РУО на ОПОС за неоснователна, доколкото оспореното решение в отменителната му част се явява правилно и съответно на относимите материалноправни норми и като такова следва да бъде оставено в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по възражението на процесуалния представител на РУО на ОПОС за прекомерност във връзка с претендираните от Община Сливен разноски, като е редуцирал размера на заявеното адвокатско възнаграждение при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното настоящата инстанция приема за неоснователни оплакванията на РУО на ОПОС за неправилност на съдебния акт и в частта, с която същият е осъден да заплати в полза на Община Сливен разноски в размер на 6 426, 27 лв., от които 5 840,93 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и неоснователността на касационните жалби, разноски не следва да се присъждат, като същите следва да останат в тежест на страните така, както са сторени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,