Решение № 6006 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2013 г.

Решение № 6006 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Димитров Йорданов от гр. Белово срещу решение № 209 от 9.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7310/2012 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Национално бюро за правна помощ - гр. София, чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Христо Димитров Йорданов срещу решение № 12-07-123 от 5.07.2012 г. на председателя на Национално бюро за правна помощ - гр. София, с което на същия е отказана правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 от ЗПП /Закон за правната помощ/ за консултация и подготовка на документи за завеждане на трудово дело. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя е законосъобразен, тъй като същият не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Така постановеното решение е правилно. С оглед събраните по делото доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят Христо Йорданов не отговаря на изискванията за предоставяне на исканата правна помощ, поради което оспореният административен акт по чл. 25, ал. 2, изречение първо ЗПП е законосъобразен. От съдържанието на искането, с което е сезиран административният орган се налага извода, че Христо Йорданов е поискал предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП - за завеждане на трудово дело за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. Със заповед № 116 от 12.03.2012 г. директорът на "Поделение за товарни превози София" към "БДЖ - Товарни превози" ЕООД е прекратил сключения трудов договор с Христо Йорданов, поради съкращаване на щата, считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта. В разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗПП са регламентирани хипотезите, при които се отпуска правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2, а в ал. 3 е указан начинът на доказване на относимите факти и обстоятелства. В чл. 22, ал. 1 ЗПП е предвидено, че правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, а според ал. 2, правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя и на приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 3 на чл. 22 ЗПП, обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане", съответно с решението на съда за настаняване на детето; в случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на ППЗСП, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано наличието на нито една от предвидените в закона хипотези, при които се предоставя правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП. Жалбоподателят не отговаря на условията за получаване на месечна социална помощ по реда на ППЗСП, което се установява от удостоверение изх. № 92-141 от 27.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Септември, от което е видно, че Христо Йорданов не получава месечна помощ и не отговаря на условията за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Поради изложеното, след като в случая не е доказано нито че лицето получава месечна социална помощ по ППЗСП, нито че отговаря на условията за получаване на такава помощ, то се налага извода, че не е налице основание за отпускане на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП в хипотезата на чл. 22, ал. 1, предложение първо ЗПП. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореният пред Административен съд София - град отказ е законосъобразен. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 22 от ЗПП. По делото безспорно е установено, че за Христо Йорданов не е налице някоя от предпоставките по цитираната разпоредба за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 от ЗПП, защото не отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и същият не е лице, настанено в специализирана институция за предоставяне на социални услуги. Следва да се отбележи, че от приложената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, е видно, че той е уведомен за нея на 3.04.2012 г. В същата е отразено, че сключеният трудов договор с Христо Йорданов се счита за прекратен от деня, следващ датата на връчването й. Поради това двумесечният срок за обжалване на същата съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КТ е изтекъл на 4.06.2012 г., а искането му до административния орган е от 2.07.2012 г. С оглед на това дори и да е отговарял на условията на чл. 22, ал. 1 от ЗПП за предоставяне на правна помощ, същата би била безпредметна. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,