Решение № 12379 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. против решение 2946 от 29.03.2024 г., постановено по адм. д. 1773/23 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на община Асеновград, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Г. А. Ш. против отказ 173/15.06.2023 г. на главния архитект на община Асеновград за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда в УПИ І-7.422, постановен по заявление от 19.05.2023 г. от жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, както и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че за УПИ І-7.422, кв. 7 по плана на гр. Асеновград е действащ ПУП ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, одобрена с Решение 1340, Протокол 42/19.03.2014г. на Общински съвет Асеновград, като от ПИ 00702.7.127 (стар номер по КК) се образуват два нови урегулирани имота УПИ І-7,422, и УПИ ІІ-7,423, жилищно застрояване. Установява, че въз основа на влезлия в сила ПУП с решение на Комисията за земеделските земи към МЗХ, на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ е променено предназначението на поземления имот за жилищно строителство, като решението на комисията влиза в сила на 12.09.2014 г. Констатира, че за УПИ І-7.422, е издадено разрешение за строеж 216/08.08.2017г. на обект: ограда в УПИ І-7.422", влязло в сила на 30.08.2017г. и с Протокол от 21.05.2019г. е открита строителна линия и ниво на строежа. Прави извод, че в случая е приложима нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ, като срокът в цитираната норма изтича, преди подаване на искането за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект жилищна сграда, като отпадане на действието на решението на комисията е по силата на закона. Съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ, тъй като за нито един от двата УПИ І-7.422 и УПИ ІІ-7.423 не е заявено искане за издаване на разрешение за строеж за обект жилищно строителство, както и че построената ограда не представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 и 32 ДР ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В случая спорът е правен и е във връзка с приложението на материалния закон. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Преди подаденото от 19.05.2023 г. заявление от жалбоподателя, по който е постановен административния акт, оспорен пред първоинстанционния съд, жалбоподателя подава предходно заявление със същото искане от 30.05.2022 г., по което също е постановен отказ, който е отменен с влязло в сила решение и преписката е върната за ново произнасяне от главния архитект на община Асеновград. Основния мотив за отмяна на този отказ е, че при постановяването му не е изяснено дали е налице хипотезата на чл. 64а, ал. 3 вр. ал. 4 ППЗОЗЗ, а именно тъй като предмет на одобрения ПУП ПРЗ са два УПИ, то не е изследван факта дали за втория УПИ не е започнало изграждането на обекта по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗУТ. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че с решение от 18.06.2014 г. Комисията за земеделските земи към МЗХ, въз основа на влязъл в сила ПУП - ПРЗ, променя предназначението на земеделска земя - ПИ с идентификатор 00702.7.127 за изграждане на обект Жилищно строителство. Решението влиза в сила на 12.09.2014. Установено е, че за УПИ 702.7.422 е издадено разрешение за строеж на 08.08.2017 г. за обект Ажурна ограда с плътна част по северозападната регулационна граница и плътна ограда по всички вътрешните регулационни граници". На 25.02.2021 г. е издадена виза за проектиране в УПИ І-7.422 за Жилищна сграда. Със заявление от 19.05.2023 г. жалбоподателят подава документи с искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда. Фактическите основания за постановяване на оспорения административен акт е, че и за двата УПИ в сроковете по чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ липсва заявено искане за издаване на разрешение за строеж жилищно строителство, поради което решението за промяна на предназначението на земята е загубило силата си. Посочено е, че издаденото разрешение за строеж е за ограда, която не представлява техническа инфраструктура по смисъла на закона, а внесения проект не съдържа валидно и действащо решение на комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земеделска земя за незамеделски нужди. Както бе посочено по-горе решението за промяна на предназначение на земеделска земя влиза в сила на 12.09.2014 г. Съгласно правилото на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта. Тригодишният срок изтича на 12.09.2017 г., до която дата не е поискано разрешение за строеж, а първото заявление е от 30.05.2022 г. Законосъобразен е изводът на съда, че решението за промяна на предназначението на земята губи действието си по силата на закона, като в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ, съгласно която, когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. Правилно съдът приема, че поисканото и издадено разрешение за ограда на УПИ е ирелевантно, тъй като правилото на чл. 24, ал. 5, т. 2, регламентира подаване на искане за издаване на разрешение за строеж на обекта, а не за какъвто и да било строеж в УПИ, като в решението на комисията за промяна на предназначението на земеделската земя за собствени неземеделски нужди изрично е посочено за обект Жилищно строителство. Несъмнено оградата не е част от прилежащата инфраструктура на УПИ по смисъла на чл. 64а, ал. 3 ППЗОЗЗ вр. § 5, т. 31 ЗУТ. Фактът, че съобразно действащия ОУП в частта Схема на видовете територии процесното УПИ попада в устройствена зона Жилищна устройствена зона с малка височина Жм със съответните устройствени показатели, не обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. Наличието на влязъл в сила общ устройствен план не доказва конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, тъй като този план определя характера на територията, на която се намира съответния имот - урбанизирана, и нейния общ режим и структура, но той не установява, а и не би могъл с оглед нормата на чл. 106 ЗУТ, конкретното предназначение на имота. Когато обаче имотът е земеделска земя, с оглед определянето й в чл. 2 ЗОЗЗ като основно национално богатство и забраната за използването й за цели, различни от земеделските, законодателят въвежда ред за промяна на предназначението й. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че предвижданията на влезлия в сила ОУП са ирелевантни в случая, е законосъобразен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 17.07.2023 г. съдът указва доказателствената тежест, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Г. А. Ш. да заплати на община Асеновград сумата 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,