Решение № 4369 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14422/2009 г.

Решение № 4369 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14422/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агросън" ЕООД против Решение № 1150/11.08.09 г. по адм. д. 415/09 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 240800731/18.12.08 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Стара Загора, потвърден с Решение № 105/12.02.09 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушени на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ") оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1150/11.08.09 г. по адм. д. 415/09 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Агросън" ЕООД против РА № 240800731/18.12.08 г. на ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 105/12.02.09 г. на Д "ОУИ" относно допълнително начислен ДДС в размер на 4565,49 лв. и лихва в размер на 515,27 лв. АС-Пловдив е приел, че законосъобразно е определен допълнителен размер на дължимия ДДС, защото за "Агросън" ЕООД като комисионер, за когото са настъпили предпоставките на чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗДДС не е издал данъчни фактури на "Вартес" ЕООД и не е начислил ДДС за данъчни периоди 1.02.08 г. - 29.02.08 г., 1.03.08 г. - 31.03.08 г. и 1.04.08 г. - 30.04.08 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗДДС когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите. В конкретния случай дори и да се приеме, че "Агросън" ЕООД в изпълнение на договора от 26.11.07 г. е действал за сметка на "Вартес" ЕООД при сключване на договори с "Стив 88" ЕООД, Консултантска къща "Амрита" ООД, "ЕС БИ ГРУП" ЕООД и "АДМ инженеринг" ОООД, дружеството не е доставяло стоки или услуги на трети лица, а е получател на услуги. Следователно не е изпълнена основаната хипотеза на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС комисионерът да извършва доставки на стоки или услуги, при която вече са фактически и юридически възможни в описаната в чл. 127, ал. 2 от ЗДДС поредност трите отделни доставки, а именно 1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон; 2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1; 3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила. Административният съд не е отчел съществената разлика между установените по делото факти и хипотезата на приложената от органите по приходите правна норма. Разпоредбата на закона изисква комисионерът да извършва доставки на стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, а в случая "Агросън" ЕООД получава услуги от трети лица по силата на възложена му поръчка от "Вартес" ЕООД. Към датите, на които в РА е прието, че е възникнало задължение за издаване на данъчни фактури с получател "Вартес" ЕООД и начисляване на ДДС, договорът от 26.11.07 г. между "Вартес" ЕООД и "Агросън" ЕООД е действащ и и не е настъпил срока за неговото изпълнение, поради което не може да бъде обосновано възникнало на друго основание задължение за "Агросън" ЕООД да издаване на данъчна фактура и начисляване на ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като с оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменен РА в обжалваната му част като незаконосъобразен. По водене на делото касаторът е направил общо за двете инстанции разноски в размер на 75 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, Д "ОУИ" му дължи. Воден от горното Върховният административен съд, Първо - А отделение,