Решение № 7436 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2017 г.

Решение № 7436 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР В., против Решение № 52/18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2969/2016 г., по описа на Административен съд В., с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 16 - 0819 - 002302/20.09.2016 г., с която на В. П. П. от гр. Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 171, т. 1, б."б" от с. з. е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска е отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Процесуалният представител на ответницата с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 16 - 0819 - 002302/20.09.2016 г., на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР В., с която на В. П. П. от гр. Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 171, т. 1, б."б" от с. з. е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно установена фактическа обстановка, довело до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че събраните по делото доказателства, както към датата на издаване на оспорения административен акт, така и в съдебното производство, не подкрепят извода на административния орган, че В. П. е отказала да бъде проверена с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване, което да обоснове налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б", предл. трето от ЗДвП. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при неправилно установена фактическа обстановка, довела до неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай, принудителната мярка е мотивирана с констатация за отказ на В. П. да бъде проверена с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Материалната предпоставка за налагане на принудителната мярка е наличието на отказ на водача да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство или чрез химическо изследване на кръвна проба. От разпита на свидетелите в съдебното производство е видно, че П. не е отказала да бъде проверена с техническо средство при спирането й от служителите на сектор "Пътна полиция". Тя е опитала неколкократно да даде проба, но уредът не е отчел резултат. Неоснователно е възражението на касатора, че П. е осуетила извършената проверка и нейното поведение е неправомерно. По отношение на твърдението, че е налице отказ от страна на П. да бъде проверена с техническо средство, то съдът се е произнесъл по него и обосновано е приел, че това твърдение е оборено от събраните непротиворечиви гласни доказателства. Установено, че към момента на съставяне на АУАН П. е получила надлежно издадения й талон за медицинско изследване, а не е отказала такъв, което се установява от описаните в акта обстоятелства. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение