Решение № 13980 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2010 г.

Решение № 13980 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Лъчезаров Аврамов против решение № 109/6.01.2010 г., по адм. д. № 3200/2009 г. по описа на АС - София - град. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Ответната страна ОД на МВР - Благоевград оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР тъй като отмененото наказателно постановление не е индивидуален административен акт и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложима. Не са допуснати и нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решение № 109/6.01.2010 г., по адм. д. № 3200/2009 г. по описа на АС-София-град., е отхвърлен като неоснователен иск за присъждане на обезщетение от 400 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на иска 12.05.2009 г., настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от автоконтрольор към ОД на МВР - Благоевград и отменено в последствие с решение № 616/6.02.2009 г., по НАХД № 54/2009 г. по описа на РС - Благоевград. Мотивите са, че претендираното адвокатско възнаграждение не се дължи по реда на чл. 203 от АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Спорният по делото въпрос е, дали в понятието "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включва и наказателно-административната дейност, и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ, като по този ред се присъдят деловодните разноски, като вид претърпени имуществени вреди, в частност - адвокатското възнаграждение, платено в административнонаказателното производство. Т. е. основният спорен въпрос е дали наказателното постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, отменяването на който може да ангажира отговорността на държавата. Административната дейност е изпълнителна дейност като проява на държавна власт. Една от проявните форми на тази дейност е административнонаказателната/санкциониращата управленска дейност. Независимо от това ангажиране отговорността на държавата по чл. 203 и сл. от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за разноски, направени в административнонаказателно производство па ЗАНН за отмяна на наказателно постановление, е недопустимо, по следните съображения: На първо място защото наказателните постановления, като актове на административен орган действащ с правораздавателна цел, като особена юрисдикция, не са индивидуални административни актове по смисъл на чл. 21 от АПК. В този смисъл искането на касационният жалбоподател противоречи на ППл № 4/12.09.1976 г. на Пленума на ВС, Освен това искането по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК тези искове могат да се водят след отмяна на административен акт по съответния ред. С чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, но такова обективно съединяване е възможно само ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, т. е. реда, предвиден в АПК. По реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове, а обжалването на наказателни постановление не по реда на АПК, а по реда на специалния закон ЗАНН. Процесуалният ред за обжалване по АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд - чл. 63 от ЗАНН, а не и за първоинстанционните производства пред районните съдилища по обжалване на наказателните постановления. Следователно законодателят е свързал производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само с производствата по издаване и отмяна на административни актове по АПК, което налага извод, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е издаден и впоследствие отменен по реда на АПК, а не и по друг ред/закон. Искането, предявено от касационния жалбоподател, противоречи и на ТР № 2/3.06.2009 г. на ОС на ВАС, защото в производството по административнонаказателни дела не се дължат разноски. След като такива не се дължат в производството по което се преценява законосъобразността на наказателното постановление, не е допустимо те да се присъждат в друго нарочно производство провеждано по други процесуални правила и материалноправни норми. В съответствие с този ред на мисли правилни са изводите на съда, че не се дължи обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК за разноски направени при обжалване на наказателно постановление. Този извод се следва и от препращащата нормата на чл. 84 ЗАНН, която повелява, че за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Същевременно в глава петнадесета, раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Приложимият процесуален закон /ЗАНН и НПК/ не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административнонаказателно дело, поради което държавата не дължи заплащането им под форма на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме противното означава заобикаляне на процесуалния закон - НПК и ЗАНН. С оглед направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Благоевград в размер на 100 /сто/ лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,