Решение № 6346 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. К. - гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. В. Лилов срещу решение 6384/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 11864/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11667/08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради неправилно прилагане на материалния закон и немотивираност на решението, което представлява оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Касационният жалбоподател не е съгласен с направените от съда изводи въз основа на посочените в справката на ДАБ проблемни северо източни части на Сирия, в които продължават военни действия с всичко съпътстващо ги, е именно мухафаза Дейр Алзор, откъдето е лицето. В решението касаторът твърди, че необосновано съдът е приел, че в Сирия се завръщат много лица, тъй като в област Дейр Алзор няма нито един завърнал се там. Изложени са съображения, че за да упражняват реален контрол кюрдските военни формирования следва да мобилизират и включат в своите редици и част от арабските младежи (жалбоподателят е [заличен текст]), като чрез сила и заплаха от всевъзможни наказания да принудят момчета да се явят на военна служба Същото според касатора важи и за новата власт в Дамаск, която не може без редовен набор в своите въоръжени сили. Твърди се също от касатора, че ситуацията в Сирия не е съвсем безпроблемна, има вътрешно разселени над 600 000 човека, които живеят в недовършени сгради и в палатки от найлон, както и, че не случайно ВКБООН препоръчва въздържане от постановяване на отрицателни решения. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски, я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представя актуална справка от 08.04.2025 г. за обществено политическата обстановка в Сирия към посочената дата. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решението се явява правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. А. К. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган съгласно чл. 48, ал.1 ЗУБ, в съответствие с материалния закон съобразно чл. 8, ал.1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Относно чл. 8, ал.1 ЗУБ съдът е приел, че нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на чужденеца в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини, същият не може и не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според съда за предоставянето на статут на бежанец е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тази раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. В тази връзка съдът е изложил мотиви относно дефинирането в чл. 8, ал. 4 ЗУБ на понятието преследване в смисъл на нарушаване на основни човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В обжалваното решение са посочени подробно отделните действия на преследването, които са дискриминационни по своя характер, като физическо и психическо насилие, вкл. и сексуално насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които също са дискриминационни и др., но които според съда не са налице по отношение на жалбоподателя. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено в съответствие с материалния закон и в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, като се сочи, че материалноправните предпоставки за това са в чл. 9, ал.1 ЗУБ. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че правилно административният орган е приел, че няма основание да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал.1, т.1 ЗУБ, нито срещу него са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Според съда жалбоподателят не е изложил твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал.1, т. 2 ЗУБ изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По отношение на третото обстоятелство, което според закона обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, но и за тях според съда няма твърдения за извършени такива заплахи. В тази връзка е налице позоваване в съдебното решение на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и в решение по дело С 465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и според него съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Имайки предвид мотивите на решението по дело С 465/07 първоинстанционният съд е приел, че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защитата по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, но в колкото по голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде представена субсидиарна закрила, съотв. колкото по малко той е в състояние да докаже, че лично би бил обект на толкова по голяма степен на насилие следва да бъде установена. По доказателствата съдът е приел в решението си, че изводите на административния орган са правилни и предвид представените в хода на съдебното производство доказателства за настъпилата впоследствие съществена промяна в обществено политическата обстановка в страната по произход на жалбоподателя Сирийската арабска република. По отношение на представената актуална справка от 14.01.2025 г. за ситуацията в Сирия, съдът е изтъкнал, че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците, на 08.12.2024 г. президентът Башар Асад е напуснал Сирия и властта е поета от групировката Хаят Тахир ал Шам , която е сформирала временно правителство, обявена е и обща амнистия. Посочено е от съда, че от същата справка е видно, че 420 000 сирийски бежанци са се завърнали в страната, възобновени са международните полети, предвидено е финансиране на публичния сектор, Световната здравна организация (СЗО) осъществява първа трансгранична мисия на ООН в Сирия, както и новото ръководство на страната се ангажира да защитава правата на малцинствата. Подробно е обсъдено от съда и становището на ВКБООН и дадените от него препоръки. Крайният извод, направен от съда въз основа на доказателствата по делото е, че правилно административният орган е отказал предоставянето на А. А. К. на бежански статут и хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на всички събрани факти и обстоятелства в проведеното административно производство и в съдебното производство по искането на А. А. К. за предоставяне на бежански статут или на хуманитарен статут, че то е неоснователно. Касационният жалбоподател е сирийски гражданин, [заличен текст], който изповядва [заличен текст], но в проведеното му интервю изрично е посочил, че не е имал проблем с това му качество. Обосновано е прието в обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. За преценката на тези предпоставки, както правилно е прието и в обжалваното решение е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение неговото лично положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е бил арестуван, нито в друга държава. Пояснил е в интервюто, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това. Освен това в интервюто касаторът е обяснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Според него семейството му е било притеснено да не го вземат войник и затова е напуснал Сирия. Обяснил е в административното производство, че кюрдите са искали той да се присъедини към тях, но той избягал, като в същото време не твърди, че е получил повиквателна за казармата, поради което твърденията са му непоследователни и противоречиви. В тази връзка следва да се посочи, че в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН изрично се приема, че опасенията за преследване и наказание за опит от бягство от военна служба не представляват основателни опасения от преследване. При липса на твърдения за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба, по отношение на касатора не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, респ. чл. 9, §2, буква д) ат Директива 2011/95/ЕС. Следва да се споделят и мотивите на решаващия съд, че касационният жалбоподател не е изложил конкретни твърдения за обстоятелства по чл. 9, ал.1, т. 2 ЗУБ изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание нито по т. 3 от същата разпоредба за наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на А. А. К. като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради посоченото правилно съдът е приел, за законосъобразен и отказа на административния орган да му предостави субсидиарната закрила по чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут. Основно в интервюто касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия, но че положението там не е хубаво, че много трудно се живее, като в тази връзка е пояснил, че финансовото положение на семейството му не е добро, тъй като само майка му работи, а баща му е инвалид и не може да работи. Според касатора той търси закрила в България, за да работи тук и да се събере с роднините си. Всички това сочи на икономически причини, които са го накарали да напусне Сирия и близките си, които са останали там и да търси по добър живот за себе си. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки към 02.12.2024 г. и 03.02.2025 г. за обществено политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президента Башар Асад, властта е поета от групировката Хаят Тахрир ал Шам , като е сформирано временно правителство и е обявена обща амнистия. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, правилно и административния орган, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че сигурността в Сирия се стабилизира. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за опасения от преследване поради националност, раса, религия, политическа принадлежност и др. обстоятелства, посочени в чл. 8 ЗУБ или опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО( отм.) и същият текст е възпроизведен в Директива 2011/95/ЕС. При положение, че в касационното производство от ответника са представени актуални справки за положението в Сирия от 08.04.2025 г., то обосновано в обжалваното решение е прието, че е подобрена ситуацията в Сирия, като се оказва подкрепа на разселените и завърналите се в страната граждани, увеличена е и помощта за Сирия. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и на съдопроизводствените правила, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение