Решение № 13746 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2016 г.

Решение № 13746 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "А. Б. М. Проекти" ЕООД срещу решение № 2201 от 1 април 2016 г. постановено по адм. д. № 11469/2015 г. Административен съд - С. град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател - "А. Б. М. Проекти" ЕООД, против Заповед № РД-18-201/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е разпоредено на "А. Б. М. Проекти" ЕООД да премахне незаконосъобразно поставени 34 бр. "рекламни елементи", тип "рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на "Улично осветление" ЕАД, в гр. С., бул. "Цариградско шосе"- посока Център, в разделителната ивица на платната за движение, от "И. Е. Ц." до пл. "Площад на авиацията". Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. с чл. 57 ЗУТ и Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Административен съд С.-град е приел, че са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона и че процесните рекламни елементи са поставени без разрешение. Съдът е приел облигационните отношения между дружеството-жалбоподател и Столична община за неотносими към спора. Решението е правилно и законосъобразно. Съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 81 от ДР на ЗУТ, рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служещ за извършване на реклама. В мотивите на заповедта и останалите материали в административната преписка рекламните елементи на дружеството-жабоподател са индивидуализирани по вид, размер, конструкция и начин на монтиране. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед са поставени без разрешение. Представените 5 броя такива от 1998, 1999 и 2000 г. не се отнасят до процесните рекламни елементи. Правилно съдът е приел, че дори да са относими към тях, то разрешенията са с изтекъл срок към момента на издаване на оспорената заповед съгласно действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 6.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР от Наредбата, действащите към момента на влизане в сила на тази Наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата е: "Разрешение за рекламни елементи се издава за срока на даденото съгласие на собственика на имота, но за не повече от десет години. Най-късно издаденото разрешение е от 2000 г. и срокът по Наредбата е изтекъл към 2010 г. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че според разпоредбата на § 83 от НПОРИМДЕРДТСО, за заварени преместваеми рекламни обекти, поставени върху имоти общинска собственост, на правно основание сключен договор за наем, който е с изтекъл срок, се създава особен режим на търпимост за обектите. Цитираната разпоредба е от отменената НПОРИМДЕРДТСО, приета с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20.12.2007 г, на СОС. С. е неправилно тълкувана от жалбоподателя, тъй като твърдението за създаване на "режим на търпимост" не само не фигурира в текста на § 83, но и противоречи на посочените по-горе текстове от подзаконовите нормативни актове и такъв статут не уреден в Закона за устройство на територията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че споразуменията между дружеството-жалбоподател и Столична община и сключените между тях договори не са относими към административния спор. Те установяват съществуващи между страните облигационни отношения и не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд