Решение № 6761 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2011 г.

Решение № 6761 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димо Недков Димов от гр. Велико Търново, чрез пълномощника му адвокат Николай Стойнов, против решение № 450 от 31.10.2011 г., постановено по административно дело № 275 от 2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 18 от 23.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 25 от 07.01.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като не отговарял на условието да има 10 години осигурителен стаж при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, и е осъдил касатора да заплати на ТП на НОИ съдебни разноски в размер на 150 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Велико Търново, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Велико Търново, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Димо Недков Димов решение № 18 от 23.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 25 от 07.01.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ. С последното на основание § 4, ал. 2 и 3 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-3 КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 20635 от 01.09.2010 г. Мотивите за постановения отказ са били, че лицето нямало осигурителен стаж от първа категория труд - 10 години и не отговаряло на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 90. Посочено е, че лицето е с прекратено трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ като подземен миньор към "Мина Лев" ООД - гр. Кръстец и към датата на уволнението - 01.07.2010 г., има навършена възраст 45 години, 01 месеца и 00 дни. Прието е, че съгласно чл. 104 КСО общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 40 години, 08 месеца и 27 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст - 85 години, 09 месеца и 27 дни. С атакувания административен акт директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, е отхвърлил жалбата срещу посоченото разпореждане, като е приел, че трудът, положен в "РВП - Кьоне" АД - гр. София, за периодите: от 01.01.2000 г. до 01.02.2002 г. на длъжност "подземен миньор - механик", от 01.02.2002 г. до 28.10.2002 г. на длъжност "механик" и от 02.01.2003 до 13.10.2003 г. на длъжност "миньор-механик", правилно е квалифициран като такъв от трета категория. Позовал се е на писмо изх. № 26/166-27.05.2002 г. на Министерството на труда и социалната политика, изпратено в отговор на запитване от "РВП - Кьоне" АД и на писмо изх. № 127 от 09.02.2011 г. от "РВП - Кьоне" АД, с което се уточнявало, че след 2000 г. дружеството е било извадено от състава на Държавно предприятие БДЖ, приложен бил списък с длъжностите, които ползват права само по условията на втора категория труд и в същото нямало посочени длъжности, с права по чл. 1, ал. 1 НКТП. Извел е извод, че за претендираните периоди Димов не можел да се възползва от предвидената възможност в чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като трудът му бил такъв от трета категория. За да отхвърли жалбата на касационния жалбоподател срещу процесното решение № 18 от 23.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че било необходимо трудът да е положен за работа по изграждане и ремонт на жп тунели и на трудово правоотношение, сключено с НК "Железопътна инфраструктура". Извел е извод, че липсата на трудово правоотношение с НК "Железопътна инфраструктура" води до неизпълнение на фактическия състав за признаване на първа категория труд. Този извод е незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение е необосновано и неправилно. От приложения в първоинстанционното дело копие на трудов договор № К-635 от 27.12.2002 г. (л. 16), в който изрично е посочена категорията за пенсиониране - първа категория труд и от останалите доказателствата по делото, се установява, че касаторът е работил по трудово правоотношение в "Ремонтно възстановително предприятие (РВП) - Кьоне" АД, правоприемник на СО "БДЖ Ремонтно възстановително предприятие София". Също така е безспорно, че за всички посочени периоди е осигуряван за първа категория труд - справка с изх. № 17446#1 от 30.11.2010 г. на НАП (л. 17-18). Видно от приложените трудови договори и допълнителни споразумения към тях, касационният жалбоподател за процесните периоди е полагал труд под земята, в частност в тунелите, находящи се в тунелни участъци: "Клисура", "Кръстец" и "Долно камарци". Последните са заведени в активите на НК "Железопътна инфраструктура" - видно от удостоверение, издадено от ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" (л. 50 от първоинстанционното дело). В случая е безспорно, че и РВП - Кьоне" АД, и СО "БДЖ РВП София" са извършвали ремонт на тунели, които са част от структурата на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Спорът в същността си е преобразуването на осигурителния стаж на Димо Недков Димов в "РВП - Кьоне" АД - гр. София, за периодите: от 01.01.2000 г. до 01.02.2002 г. на длъжност "подземен миньор - механик", от 01.02.2002 г. до 28.10.2002 г. на длъжност "механик" и от 02.01.2003 до 13.10.2003 г. на длъжност "миньор-механик", и е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно цитираната разпоредба, от първа категория е трудът на всички подземни работници и служители до началник участък от тунелното строителство, включително началник на смяна, подземен бригадир и подземен механик, назначени по трудово правоотношение за работа по изграждането или ремонта на жп тунели към Национална компания "Железопътна инфраструктура". От нейното систематическо, граматическо и логическо тълкуване се налага извод, че определящият фактор, за да бъде отнесен съответният труд към първа категория, е той да е положен в тунелното строителство. Тоест, тунелното строителство е общото понятие, което включва и труда на началник смяна, подземен бригадир и подземен механик, назначени по трудово правоотношение за работа по изграждането или ремонта на жп тунели към Национална компания "Железопътна инфраструктура". Освен, че необосновано стеснява кръга на лицата, осъществявали труд в тунелното строителство и обхванати от правната норма, тълкуването на разпоредбата в обратния смисъл противоречи на нормите на чл. 104, ал. 3 КСО и на чл. 1 от наредбата, във връзка с които е издадена инструкцията и е в несъответствие със смисъла и целта на трите нормативни акта. Съгласно § 4, ал. 3 КСО (изм., ДВ - бр. 33 от 2008 г.) до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2. За осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, е категоризиран трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Съгласно чл. 1, т. 1 НКТП, от първа категория е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. Видно от цитираните текстове не се предвижда ограничение относно това с кого следва да е сключен трудовия договор на работниците и служителите в тунелното строителство. Единственото изискване, за да им бъде признат труда за такъв от първа категория, е трудът им да е престиран в изграждането или ремонта на жп тунели към Национална компания "Железопътна инфраструктура". Върховният административен съд не споделя възраженията на касатора относно твърдяното от него противоречие на разпоредби от инструкцията с разпоредби на кодекса и наредбата. Цитираните текстове на инструкцията не противоречат на разпоредби от КСО, нито на НКТП и не въвеждат ограничения, които не са предвидени в нормативни актове от по-висока степен. Тълкуването в смисъла, прието от административния орган и от съда, е стеснително, неправилно и противоречи на волята на законодателя. Великотърновския административен съд неправилно е приел, че само когато се работи по трудово правоотношение с НК "ЖИ" на техните жп тунели, само тогава стажът е от първа категория. Според първия вариант в заключението на вещото лице с ползване на данните от Удостоверение УП 3, изх. № 1857 от 20.10.2003 г. трудовият стаж на лицето от първа категория труд до датата 01.07.2010 г. е 10 години, 08 месеца и 22 дни. Ето защо, при установените по делото безспорни данни, че трудът на жалбоподателя, положен в "РВП - Кьоне" АД в посочените по-горе периоди, е бил в тунелното строителство, неправилно същият е определен като труд от трета категория. Неправилен във връзка с това е и крайният извод на съда, че не са налице материалните предпоставки за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ПЗР на КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да се изпрати като преписка на този административен орган за решаване на въпроса по същество, като съобрази и указанията по тълкуването и прилагането на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени направените от касатора разноски в размер общо на 705 лв., от които 300 лв. - разноски за вещо лице, 5 лв. - такса съдебно удостоверение и 400 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие (л. 31 от първоинстанционното дело). Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,